О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 138

гр. София, 18.05.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 980 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото С. И. В. против решение № 60/26.01.2021г. по в. гр. д. №2345/2020 г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено решение № 1602/28.02.2020 г. по гр. д. № 17082/2018 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от С. И. В. против „Банка ДСК“ ЕАД иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК за установяване в отношения между страните, че ищецът, в качеството му на поръчител, не дължи на банката сумата от 13 293, 59 евро (частично предявена претенция от главница за 3 997 560, 03 евро) по изпълнителен лист от 25.04.2013г., като погасена по давност.

Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не приема възприетата с обжалваното решение позиция, че по време на изпълнителното производство погасителната давност е спряла да тече. Намира ППВС № 3/80г. за неприложимо още с приемането на Конституцията от 1991г. Счита, че приложение трябва да намери Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк. д. № 182013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може и има своето право да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, тъй като все още не е удовлетворен), или да не действа (да не сочи нови изпълнителни способи). Също така жалбоподателят поддържа,...