Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото С. И. В. против решение № 60/26.01.2021г. по в. гр. д. №2345/2020 г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено решение № 1602/28.02.2020 г. по гр. д. № 17082/2018 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от С. И. В. против „Банка ДСК“ ЕАД иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК за установяване в отношения между страните, че ищецът, в качеството му на поръчител, не дължи на банката сумата от 13 293, 59 евро (частично предявена претенция от главница за 3 997 560, 03 евро) по изпълнителен лист от 25.04.2013г., като погасена по давност.

Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не споделя приетото с обжалваното решение, че по време на изпълнителното производство погасителната давност е спряла да тече. Намира ППВС № 3/80г. за неприложимо още с приемането на Конституцията на Р. Б от 1991г. Счита, че приложение трябва да намери Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк. д. № 182013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може и има своето право да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, тъй като все още не е удовлетворен), или да не действа (да не сочи нови изпълнителни способи). Също така жалбоподателят поддържа, че балансът между правната повеля и правната сигурност, изисква да се приеме, че прогласената вече загуба на сила на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена с т. 10 от ТР № 2/ 2013г. от 26.06.2015г. по тълк. д.№ 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, се прилага и за образувани изпълнителни дела преди приемането на тълкувателния акт. С оглед на това, касаторът счита, че новата погасителна давност в процесния случай е започнала да тече от последното изпълнително действие, годно да я прекъсне, предприето от частния съдебен изпълнител, което в най-неблагоприятния случай за касатора, е извършено на 19.07.2013г. Излагат се и съображения, че апелативният състав не е разглеждал в детайл, доколко изп. дело № 20138100400788 е прекратено, поради настъпила перемпция. Позовава се на страница 7-ма от отговора на банката - ответник, в която е посочено, че след предприетите изпълнителни действия срещу него на 27.03.2013г., следващите изпълнителни действия са поискани едва на 21.04.2016г. Сочи, че в изп. дело N 220138100400788 „Банка ДСК ЕАД се е дезинтересирала да търси изпълнение от С. В., като почти три години не е предприемала изпълнителни действия срещу него. Твърди, че поръчителството се прилага специална правна уредба, съдържаща се в чл. 138 - чл. 148 ЗЗД, а не правилата за солидарната отговорност. Намира за неоснователни и твърденията на ответното дружество, че изп. дело № 20138100400788 не се е перемирало, тъй като „Банка ДСК ЕАД е била присъединен кредитор на основание чл. 459, ал. 1 от ГПК.

Ответникът по жалбата и по делото, „Банка ДСК ЕАД, в писмен отговор излага становище за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като същевременно намира касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството е образувано пред Софийсски градски съд по искова молба, подадена от С. И. В. против „БАНКА ДСК“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 2 от ТПК. С. съд е намерил за установено от фактическа страна, че въз основа на заповед за изпълнение от 25.04.2013 г. по ч. гр. д.№ 17478/2013 г. по описа на Районен съд -София, с която е допуснато незабавно изпълнение, е издаден изпълнителен лист, по силата на който „БГ ЕНЕРДЖИ“ АД, „КРАМ КОМПЛЕКС“ ООД и С. И. В. са осъдени да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК“ ЕАД сумата от 3 997 560, 03 евро за дължими суми по извлечение от сметка, лихва в размер на 131 113, 68 евро от 25.03.2012г. до 18.04.2013г., застрахователна премия от 10 617, 22 лв., разноски по договор за кредит в размер на 279, 60 лв. и законна лихва от 19.04.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата 264 502, 39 лв. - разноски по делото.

Съдът е определил за предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника, поради погасяването му по давност, изтекла в периода 18.04.2013 г. - 19.07.2018 г.

Апелативният състав е възприел установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка: Образувано е изпълнително производство на 08.05.2013г., по което ЧСИ е наложил запори на вземания и дружествени дялове, както и възбрана на имоти на ищеца и е извършил опис на същите на 19.07.2013г.; с молба от 21.04.2016г. взискателят е поискал налагане на запор върху вземания на ищеца от трети лица; изпратени са запорни съобщения от 24.04.2016г.; по молби от 04.05.2016г. и 23.06.2017г. за налагане на запори върху банкови сметки и секвестируема част от доходите на длъжника е наложен запор върху трудовото възнаграждение на В., като на 17.01.2018г. по сметката на ЧСИ е постъпила сумата 155, 99 лева, преведена от работодателя „Ф Инвест“ ЕООД.

Въззивният състав е констатирал, че възбранените имоти на ищеца са били продадени на публична продан в производството по изп. д. № 20148870400197 по описа на ЦСИ Д., по което ответната банка е била присъединен взискател, като последната продан е в периода 27.03.- 27.04.2015г.

Преди да се произнесе по същество, решаващият съд е приел, че предмет на делото е отричане на изпълняемо право по договор за банков кредит, поради което давностният срок за погасяването му е петгодишен. Той започва да тече от издаването на заповедта за незабавно изпълнение, която не е възразена, и на изпълнителния лист. В тази връзка апелативният състав се е съобразил с мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013г. от 25.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС, където е прието следното, че се прекъсва давността с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/. Заключил е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, след което започва да тече нова давност.

Същевременно съдът е приел, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК:, поради т. нар. перемпция, която настъпва по силата на закона. В тази връзка съдът е констатирал, че в случая след 19.07.2013г., когато е извършен опис на имоти на ищеца, са изминали повече от две години, без взискателят да е поискал от ЧСИ извършване на ново изпълнително действие, което да е насочено към непосредствено удовлетворяване на взискателя, тъй като следващото такова действие е поискано на 21.04.2016г. Посочено е, че извършените изпълнителни действия в друго изпълнително производство не са поискани от ответника, който е присъединен взискател по него, и нямат за последица прекъсване на срока по чл. 433. ал. 1. т. 8 ГПК.

Въз основа на приетото, съдът е достигнал до извода, че на 19.07.2015 г. е настъпила перемпция и по отношение на ищеца изпълнителното производство е прекратено по право. Посочил е, че последиците при перемпция по чл. 433. ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. С прекратяването на конкретното изпълнително производство се обезсилват изпълнителните действия, предприети по него, което е относимо към процеса на принудителното изпълнение, но няма ефект върху материалните права на страните.

По въпроса, откога е започнал да тече давностният срок в случай на перемирано производство, въззивният състав се е позовал на т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. ОСГТК на ВКС, където е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

По въпроса, дали възприетото разрешение в ТР № 2/2013г. от 25.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г на ОСГТК на ВКС следва да се прилага за случаите, в които перемпцията е настъпила преди обявяването на решението на 26.06.2015г., предвид действалото до тази дата разрешение, че по време на образувано изпълнително производство погасителна давност не тече - ППВС № 3 от 1980г., съдът се е позовал на по-новата практика, обективирана в решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/17 г. на 4-то гр. о. на ВКС, решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/18 г. на 4-то гр. о. на ВКС, според която, ако е налице осъществен състав на перемпция преди датата на приемане на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (какъвто е настоящият случай), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство по право, тъй като съгласно ППВС № 3 от 1980 г. (неизгубило значение до 26.06.2015г.). давност по време на изпълнителен процес не тече. Споделил е възприетото в цитираната практика, че ако на постановката на т. 10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се предаде обратна сила, това би довело до положение, при което давността за вземанията по висящи към датата на приемането му дела, би изтекла със задна дата. Кредиторите по тези дела обективно няма да могат да предприемат действия по тях, с което да избегнат погасяването на възможността за принудително събиране на вземанията им. Счетено е, че такова тълкуване не би било в съответствие с изискването на чл. 6 от ЕКЗПЧОСза справедлив процес. В заключение съдът е приел, че давността е започнала да тече от 19.07.2015г. и ако не са извършвани действия по нейното прекъсване и спиране, тя ще изтече на 19.07.2020г.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Намират ли приложение при разрешаването на съдебни спорове постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд по граждански дела, постановени в периода 1953 - 1991 г., когато същите не са обявени за загубили своето значение, но са в противоречие с утвърдените с Конституцията от 1991 г. обществено - икономически условия и правов ред?; 2/ Следва ли постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд по граждански дела, постановени в периода 1953 - 1991 г., когато същите не са обявени за загубили своето значение, но са в противоречие с утвърдените с Конституцията от 1991 г. обществено-икономически условия и правов ред, да се считат за загубили своето значение на основание § 3 от преходните и заключителни разпоредби на действащата Конституция?; 3/ Как перемпцията като процесуална давност в изпълнителния процес се съотнася времево към общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, съобразявайки този отговор с Тълкувателно решение N° 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС? В този контекст от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?; 4/ От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР N° 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК – очевидна неправилност.

По същество всички въпроси на касатора се свеждат до въпроса за действието на тълкувателен акт, с който предходно задължително тълкуване изрично или мълчаливо е обявено за изгубило сила, без тълкуваните закони да са отменени или съществено изменени. В случая, изводът на съда, че до обявяване на 26.06.2015г. на ППВС № 3 от 1980 г. за изгубило сила, по висящо изпълнително дело давност не тече, е в съответствие със задължителното тълкуване на ОСГТК на ВКС в Тълкувателно решение № 3/2020г. от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/ 2020г., в което е прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла; за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980г. С Тълкувателно решение № 1 от 24.01.2022 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСНК и Тълкувателно решение № 3/2020г. от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/ 2020г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че последващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните, обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред, като установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този момент. Изрично обаче е посочено, че в тези случаи, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпване на последиците. Пояснено е, че в тази насока е и практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ, решение от 19.02.2013 г. по делото П. П. срещу България, жалба № 2834/ 2006, решение от 10.01.2019 г. по делото В. срещу България, жалба № 48149/2009 г./, според която е недопустимо автоматичното прилагане на новото задължително тълкуване по отношение на факти, осъществили се при действието на обявено за загубило сила тълкуване, без да се вземат предвид неговите последици за засегнатите субекти, като това би било нарушение на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС.

Доколкото отговор на поставените въпроси е даден в тълкувателни актове на ВКС, задължителни на основание чл. 130 ЗСВ за съдилищата, и въззивният акт е постановен в съответствие с дадените в тях разрешения, не са налице сочените от касатора предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Следва да се има предвид, че в конкретния случай въпросът за перемцията не е от значение за спора и следователно не покрива общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като: 1/ срещу заповедта за изпълнение от 25.04.2013г. не е подадено възражение, поради което с влизането й в сила давността се счита прекъсната, в каквато насока е константната практика на ВКС; 2/ давността не тече съгласно ППВС № 3/80г. от образуване на изпълнителното дело на 08.05.2013г. до перемцията му /преди 26.06.2015г./, като дори да се приеме най-благоприятния за касатора вариант, а именно, че прекратяването на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е настъпило 2 години, считано от образуването му – на 08.05.2015г., то към 19.07.2018г. пет годишният давностен срок не е изтекъл – същият изтича на 08.05.2020г.

С оглед изхода на делото, на ответника по касацията следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 8 ГПК разноски в размер на 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 60/26.01.2021г. по в. гр. д. № 2345/2020 г. по т. д. № 980/2021г. на Апелативен съд-София

ОСЪЖДА С. И. В., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], разноски за касационното производство в размер на 300 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.