Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на девети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:А. Д. ЧЛЕНОВЕ:ИЛИАНА СЛ. К. при секретар Н. А. и с участието

на прокурора Малина Ачкакановаизслуша докладваното от съдиятаТ. К. по адм. дело № 10117/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. Б., чрез адв. М., срещу решение № 3709/08.06.2021г. постановено по административно дело № 3141/2021г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/.

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, процeсуалните правила и необоснованост. Намира, че съдът не е взел предвид липсата на мотиви в оспорената заповед и допуснато нарушение на чл.59, ал.1, т.2 и т.4 от АПК, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че решението е необосновано, тъй като не съответства на установената фактическа обстановка и съдът не е взел предвид настъпилата реабилитация, която заличава последиците от осъждането. Иска оспорваното решение да се отмени. Претендира разноски.

Ответникът по касация – Директора на Главна дирекция „Национална полиция“в писмено становище оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура - дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването на М. Б. срещу заповед № 3286з - 87/12.01.2021г. издадена от директора на ГДНП. Със заповедта е отказано снемането на полицейска регистрация № 9327/15.10.2015г., извършена в 09 РУ - СДВР на М. Б.. За да се произнесе по спора, съдът е счел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 68, ал.6 във вр. с чл.29, ал.1 и чл.33, т.9 ЗМВР, оправомощен с нарочна заповед. Според съдът при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и заповедта е постановена в съответствие с приложимите материално - правни разпоредби. Изложил е съображения, че предпоставките за снемане на полицейска регистрация са лимитативно изброени и административният орган действа в условията на обвързана компетентност, в съответствие с установените в чл.68, ал.6 от ЗМВР материално - правни предпоставки, като настъпилата реабилитация не е основание за снемането на полицейската регистрация.

Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми.

По делото е установено, че на 04.12.2020г. М. Б. е подал до директора на СДВР заявление вх. № 513000-61180 с искане да бъде заличен от криминалните регистри на МВР. Направена е проверка, при която е установено, че Банов има извършена в 09 РУ - СДВР полицейска регистрация №9327/2015г. по преписка ЗМ 1973/15. С протоколно определение от 28.01.2016г., постановено по НОХД № 18627/2015г. Софийският районен съд /СРС/ одобрява постигнатото споразумение по чл. 381, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, по силата на което Банов се признава за виновен и на основание чл. 339, ал. 1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК , съдът му налага наказание „лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което се отлага на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

Жалбоподателят е с полицейска регистрация, извършена на основание чл. 68, ал. 1 ЗМВР. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗМВР, полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. В ал. 2 на чл. 68 ЗМВР е предвидено, че полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон. Основанията за снемане на полицейска регистрация са изрично изброени в чл. 68, ал. 6 ЗМВР. От доказателствата по делото се установява, че спрямо Банов не е налице нито едно от тези основания. Правилно съдът е посочил, че с оглед основанието за извършената полицейска регистрация – за деяние по чл. 339, ал.1 НК, за което Банов е признат за виновен и е осъден със споразумение от 28.01.2016г., постановено по НОХД № 18627/2015г. на СРС, в случая се явява неприложима разпоредбата на чл. 68, ал. 6, т. 2 ЗМВР, съгласно която полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс. Наказателното производство действително е прекратено, но поради постигнато споразумение, а в този случай полицейската регистрация не е предвидено да се заличава. Правилни са изводите на съда относно правното значение на настъпилата реабилитация спрямо полицейската регистрация на лицето, което е осъдено с влязла в сила присъда, като същите съответстват и на преобладаващата съдебна практика, поради което същите не следва да се преповтарят. Изложените в касационната жалба съображения, че с проявата на института на реабилитацията Банов е с чисто съдебно минало, т. е. приравнено е на неосъждано лице, като лице, което не е извършвало инкриминирано деяние не държат сметка на факта, че настъпилата реабилитация по реда и на основание НК няма за пряка последица снемане на полицейската регистрация на лицето. Съгласно чл. 27 ЗМВР данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68 ЗМВР, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Именно поради тази причина и заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се извършва само при точно и лимитативно определени от законодателя предпоставки. Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред, са възприети от законодателя като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, извършили престъпления, установени в слязла в сила присъда и след реабилитирането им. Мярката се явява пропорционална и не е в противоречие с правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено с чл. 8 на ЕКЗПЧОС.

В хода на съдебното производство са събрани относими доказателства, при чиято съвкупна преценка съдът е обосновал изводите си за потвърждаване на оспорената пред него заповед на директора на ГДНП. Съдебното решение не е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, състоящи се в нарушаване на логическите, опитните или научните правила. Фактическите констатации на съда съответстват на събраните по делото доказателства, а съвкупната им преценка логично води до изводите, до който е достигнал първоинстанционния съд.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Ответникът претендира разноски, поради което такива му се присъждат за юрисконсултско възнаграждение, за осъществено процесуално представителство, чрез юрисконсулт Маркова с представяне на писмени бележки, което съдът определя в размер на 100 (сто) лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3709/08.06.2021г. постановено по административно дело № 3141/2021г. по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА М. Б., ЕГН [ЕГН] да заплати на ГД Национална полиция - МВР сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Анна Димитрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ И. С. п/ Тинка Косева