Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. К. ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР Ц. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 10130 / 2021 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 1654 от 05.08.2021 г., постановено по адм. д. № 1270/21г. Административен съд – Пловдив, първо отделение, 18-ти състав, е отхвърлил жалбата на О. П. против акт за установяване на публично държавно вземане № 1/30.12.2020г., издаден от директора на РИОСВ /Регионална инспекция по околната среда и водите/ Пловдив, потвърден с решение № 82 от 05.05.2021г. на министъра на околната среда и водите, с която са установени публични задължения като оператор /собственик/ на регионално депо за неопасни отпадъци, разположено в землището на с.Цалапица, общ.Родопи с комплексно разрешително № 355- НО/2008г. за 2015г. в размер общо на 744 337,25лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 196 286,67лв. към 29.02.2020г. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на РИОСВ – Пловдив разноски по делото в размер на 100лв.

Срещу така постановеното решение подадена касационна жалба от кмета на О. П. чрез пълномощника му гл. юрисконсулт Б. К.. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд Пловдив е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Пловдив взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си Административен съд –Пловдив е отхвърлил жалбата на О. П. против акт за установяване на публично държавно вземане № 1/30.12.2020г., издаден от директора на РИОСВ /Регионална инспекция по околната среда и водите/ Пловдив, потвърден с решение № 82 от 05.05.2021г. на министъра на околната среда и водите, с която са установени публични задължения като оператор /собственик/ на регионално депо за неопасни отпадъци, разположено в землището на с.Цалапица, общ.Родопи с комплексно разрешително № 355- НО/2008г. за 2015г. в размер общо на 744 337,25лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 196 286,67лв. към 29.02.2020г. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка свързана с издаването на оспорения акт за публично държавно вземане – изпратената покана за доброволно изпълнение за дължими отчисления по чл.60 от ЗУО/Закон за управление на отпадъците/ и уведомление за започване на административно производство по издаване на АУПДВ, представените по административната преписка писмени доказателства, начина на определяне на размера на задълженията - главница и лихви. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения акт. На първо място са възпроизведени съответните относими разпоредби от ЗУО и ДОПК относно издаването на АУПДВ за подобен род публични задължения. Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, същият е издаден в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му, като не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Отбелязано е, че актът е съставен въз основа на приложени по административната преписка писмени доказателства, в това число и съставени констативни протоколи за извършени проверки на място. Прието е още, че при издаването на акта са спазени изискванията на Наредба № 7 от 19.12.2013г., размерът на дължимите суми е определен правилно въз основа на съставени констативни протоколи, като е спазено изискването преди съставянето на акта да е отправена покана за доброволно изпълнение. След това решаващият съд е пристъпил към разглеждане на направените възражения от страна на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на административно-производствените правила. В тази насока мотивите на съда се изразяват в следното: 1. Възражението за неправилно приложение на материалния закон обосновано с това, че О. П. е собственик/оператор на депото за неопасни отпадъци, а отпадъците са на О. С. и Родопи, поради което не дължи сумите, е определено като неоснователно. Отбелязано е, че законодателната промяна относно лицето, което дължи сумите – чл.60 и мл.64 ЗУО е в сила от 05.023.2021г., а установените задължения касаят периода 2015г., за който период задължено лице се явява оператора на депото. 2. Като неоснователно е определено и възражението, че задълженията на О. С. са били заплатени. Въз основа на приложени по делото писмени доказателства е прието, че въпросните задължения действително са били заплатени, но това е станало на 13.04.2021г., т. е. след издаването на оспорвания АУПДВ, поради което извършеното заплащане няма значение за неговата материална законосъобразност, а са въпросните суми не следва да се провежда производство за принудително събиране. 3. Изложени са и мотиви, че въпросните публични държавни вземания не са погасени по давност.

Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд – Пловдив е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на кмета на О. П. се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е приел, е оспореният акт е издаден в определената форма и притежава необходимото съдържание на фактическите и правните основания за издаването му. Правят се доводи, че неправилно съдът е приел, че актът е издаден съответствие с материалния закон, тъй като по същество О. П. е санкционира със задължения, които касаят отпадъците на други две общини. Твърди се още, че оспореният акт не е издаден в съответствие с целта на закона, поради което взетото решение от административния орган, което е потвърдено и от съда, не е справедливо против промяната на чл.60 и чл.64 ЗУО в сила от 05.03.2021г. Поддържа се и оплакване, че административният съд е разгледал възражение за погасяване по давност на задълженията, каквото възражение не е правено от страната.

По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

Направените оплаквания от страна на касатора за допуснати нарушения на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, не могат да бъдат споделени. Съгласно чл.142,ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към момента на издаването на акта – 30.12.2020г. измененията на нормите на чл.60 и чл.64 ЗУО, в сила от 05.03.2021г.,въвеждащо отговорност за такса и от ползвателя на депото, не са част от действащото право, поради което задължено лице към оня момент е собственика на депото. При изменението на чл.60 и чл.64 ЗУО, в сила от 05.03.2021г., не е предвидено обратно действие на същите по отношение на задължения възникнали преди тази дата, поради което същите се определят по силата на действащите за съответния период правни норми. В този смисъл административният съд правилно е приел, че О. П. се явява задължено лице за въпросните публични задължения, независимо че същите са свързани с депонирането на отпадъци на други общини. По тази причина е неоснователно и оплакването, че неправилно административният съд не е възприел като основателно възражението за допуснато нарушение на чл.4,ал.2 АПК – за издаване на акта не в съответствие с целта на закона.

Предвид разпоредбата на чл.142,ал.1 АПК се явява неоснователно и оплакването за неправилно приложение на материалния закон свързано с това, че част от задълженията /тези касаещи частта на О. С. са били заплатени след издаването акта.

При условията на чл.221ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореният акт притежава необходимото съдържание и форма и в този смисъл отговаря на изискванията на чл.59,ал.2 АПК. Актът е издаден въз основа на приложени към административната преписка доказателства, същите са възпроизведени в мотивната част и е видна връзката между правната рамка на задълженията и техният определен размер въз основа на доказателствата.

Направеното оплакване за съществено процесуално нарушение, свързано с това, че решаващият съд е разгледал възражение за давност, без такова да е правено от страната, също е неоснователно. В случая първоинстанционния съд е обсъдил въпроса за давността по чл.171 ДОПК в светлината на материалната законосъобразност на акта, т. е. при спазване на нормата на чл.168,ал.1 АПК, поради което не би могло да се приеме, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изградените в тази насока изводи са правилни и законосъобразни и се споделят от настоящата съдебна инстанция.

След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата, Административен съд – Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса О. П. следва да бъде осъдена да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Пловдив разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 /сто/лева, съставляващо юрисконсулско възнаграждение, определено при чл.78,ал.8 ГПК във вр. с чл.144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1654 от 05.08.2021г. на Административен съд – Пловдив, първо отделение, 18-ти състав, постановено по адм. д. № 1270/2021г.

ОСЪЖДА О. П. да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите Пловдив разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100/сто/лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Б. Ц. п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА