Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 321 от 16.09.2015 г., постановено по адм. дело № 353/2015 г., по описа на Административeн съд – [населено място] (АСВТ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-04-1401732-091-01 от 30.01.2015 г., издаден от органи по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – [населено място], потвърден в обжалваната част с решение № 181 от 24.04.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – [населено място] при Централното управление (ЦУ) на НАП и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 630.82 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква се, че при изготвяне на РА и Ревизионния доклад (РД) са нарушени основните принципи на ДОПК. Твърди се, че от изслушаните свидетелски показания и заключението на вещото лице по Съдебно-техническата експертиза (СТЕ) се установява извършването на спорните услуги. Касаторът счита, че съдът е игнорирал факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на правния спор, изопачил е събраните по делото доказателства и не е обсъдил всички наведени доводи от страна на ревизираното лице по същество на спора, въз основа на което е стигнал до необосновани изводи по същество на спора, които противоречат на материалния закон. Според касатора по делото са представени достатъчно доказателства, въз основа на които се доказва реалното извършване на услугите от [фирма] и [фирма], както и последващата реализация на услугите....