Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К).
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, срещу Решение № 7477 от 22.12.2020 г., постановено по адм. дело № 8864/2020 г. по описа на Административен съд София – град, с което по жалба на „АЯ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22002219000593-091-001/31.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, поправен с РАПРА № П-22221420086833-003-001/19.05.2020 г., потвърден с Решение № 1154/27.07.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който е доначислен данък върху добавената стойност за м. 01.2018 г. в размер на 212 500 лв., заедно със закъснителни лихви, възлизащи на 45 809, 22 лв.
Касаторът релевира оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че получените по банков път суми, за които дружеството е издало фактури с нулева ставка на данъка, представляват данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като не са ангажирани достоверни доказателства и обяснения за техния произход. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил представените доказателства относно характера и основанието за спорните плащания, като безкритично е кредитирано твърдението на ревизираното лице, че е авансово плащане от GORAN INVESTMENT GROUP, като се представят фактури, издадени на друго дружество - GLOBAL BROKERAGE SERVICES. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - „АЯ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, не се представлява в съдебното заседание пред настоящата инстанция и не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
За да отмени издадения ревизионен акт първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е направен извод, че ревизиращите органи по приходите не са установили посочените в РА основания за извършване на ревизия по чл. 122, ал. 1 ДОПК – по т. 2 – наличие на данни за укрити приходи или доходи и по т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО) или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.
При анализа на доказателствата съдът е посочил, че обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е обосновано с установеното в хода на ревизията, че по банковата сметка на дружеството през м. 01.2018 г. е постъпила сумата от 1 275 000 лв. аванс по споразумение за доставка на телекомуникационно оборудване, сключен между „АЯ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД и GORAN INVESTMENT GROUP на 20.09.2017 г., като сумата е била преведена от банкова сметка с титуляр GLOBAL BROKERAGE SERVICES, съгласно изрично предвидена в споразумението възможност. Органите по приходите приемат, че тази сума представлява укрити приходи, тъй като дейността на дружеството е дистрибуция на пакетирани храни, осъществява дейността си в магазин за облекло в ж. к. „Люлин“; има непогасени задължения за ДДС и осигурителни вноски; липсват доказателства за основанието за получаване на сумата, която същия ден е била преведена на „Х. Е“ ЕООД по фактури, по които липсват доставки по чл. 6 ЗДДС.
За да приеме за неправилни изводите на ревизиращите, първоинстанционният съд се е аргументирал с обстоятелствата, че е установено, че дружеството осъществява дейността си в два обекта в с. Л., ползвани по договори с „Б. И. Г“ АД, а не в магазин за облекло в ж. к. Люлин; тезата за липса на реални доставки по фактурите, издадени от „Х. Е“ ЕООД се опровергавала от отмяната на издаден спрямо РЛ ревизионен акт, с който е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Х. Е“ ЕООД с Решение № 54/13.01.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП – София; защото е посочено основанието за получаване на преведените суми като аванси по споразумение за доставка на телекомуникационно оборудване. Посочил е, че заключението за укрити доходи почива само на осъществяваната от ревизираното лице търговска дейност по търговия с ядки и пакетирани храни и получаването по банков път на сумата 1 275 000 лв., а по отношение на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК не е налице конкретна констатация по отношение на осчетоводяването на сумата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Основателни са направените в касационната жалба възражения за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в едностранно обсъждане на доказателствата.
Органите по приходите не поддържат тезата, че ревизираното дружество осъществява дейността си в магазин за облекло в ж. к. Люлин, а в два обекта в с. Л., ползвани по договори с „Б. И. Г“ АД, като осъществяваната от ревизираното лице търговска дейност по търговия с ядки и пакетирани храни определено никак не кореспондира с посоченото от самото дружество основание за получаване на сумата 1 275 000 лв. – а именно аванс за доставка на комуникационно оборудване. Не е обичайна търговска практика да се сключват споразумения за доставка на специализирано оборудване на такава значителна стойност с търговец, който няма в предмета си на дейност това. Невярно е и заключението на съда, че тезата за липса на реални доставки по фактурите, издадени от „Х. Е“ ЕООД се опровергавала от отмяната на издаден спрямо РЛ ревизионен акт, с който е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Х. Е“ ЕООД с Решение № 54/13.01.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП – София. Видно от текста на това решение, което е приложено по делото е, че органите по приходите са преценили, че предметът е авансово плащане в ревизирания период, поради което не следва да се проверява наличие на реална доставка на стока към този момент.
Видно и от касационната жалба, не се поддържа тезата за наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, тъй като както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд не е налице конкретна констатация по отношение на осчетоводяването на сумата.
Първоинстанционният съд обаче не е подложил на преценка всички релевантни доказателства по преписката. Не е обсъдил представянето на споразуменията от 04.03.2019 г. и от 20.09.2017 г. едва при втората ревизия, несъответствията между дадените обяснения при първата и при втората ревизия, поради което заключението му за последователно поддържана теза от ревизираното лице относно произхода и основанието на преведената сума, се явява необосновано. Не е обсъдил представените доказателства, че към датата на подписване на споразумението от 04.03.2019 г., в което е посочено, че е подписано в гр. С., двете лица, които са го подписали няма данни да са пребивавали в страната. Не са анализирани и последващите твърдения и ангажирани в хода на съдебното производство доказателства, а именно – че споразуменията са били прекратени, но не са представени доказателства за сторниране на извършеното плащане, издаване на кредитни известия за цялата сума или пък за осъществяване на последваща реална доставка на стоки, която би доказала тезата на РЛ. С оглед изтеклият период от време е логично и нормално търговските отношения между контрагентите да са претърпели развитие в някоя от тези две насоки, а противното би подкрепило тезата на органите по приходите, че преведената сума представлява данни за укрити доходи.
Необсъждането на доводите на страните и липсата на преценка на доказателствената стойност на представените доказателства са съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на необосновано решение, при неизяснена фактическа обстановка.
Предвид изложеното и при съобразяване на установената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция, атакуваното съдебно решение като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно - липса на анализ на доказателствата, липса на мотиви и при необоснованост на крайния извод за незаконосъобразност на РА, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да осъществи процесуалните задължения, съобразно разпоредбата на чл. 160 ДОПК, като съд по същество.
На основание чл. 226, ал. 3 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото при първоначалното му разглеждане в първоинстанционния съд и във Върховния административен съд.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 7477/22.12.2020 г., постановено по адм. дело № 8864/2020 г. по описа на Административен съд София – град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.