О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 24

София, 11.01.2016 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.10.2015 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

НИКОЛАЙ МАРКОВ

при секретар

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т. дело № 3363/14 година

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на А. Н. О. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1164 от 20.05.2014 год., по в. т.д.№ 4579/2013 год., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд от 21.06.2013 год., по гр. д.№ 16016 / 2012 год. за признаване на установено по отношение на настоящия касатор, в качеството му на ответник по предявения положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от П. Г. Г., че като авалист дължи на същата - частен земеделски стопанин, сумата 43 000 лева, по запис на заповед от 14.12.2010 год. с падеж 31. 01.2011 год., за което парично вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, по гр. д.№ 3256/ 2011 год. на СРС.

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което, на осн. чл. 281, т. 3 ГПК, иска отмяната му и решаване на правния спор по същество от касационната инстанция с отхвърляне на предявената установителна искова претенция.

Основното възражение на касатора е срещу законосъобразността на извода на въззивната инстанция, че доколкото сделката, от която произтича главното задължение е от категорията на абстрактните такива, то ищецът като кредитор, не следва да установява в хода на делото действителността...