Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 (ДВ. бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от „А. Е“ ЕООД, подадена чрез адв.. В и адв.. П, срещу решение № 1714/10.03.2020 г., постановено по адм. дело № 10433/2019 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22221018003528-091-001/20.05.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София в частта му, в която е потвърден с решение № 1343/05.08.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София. „А. Е“ ЕООД е депозирало касационна жалба и срещу решение № 5052/30.09.2020 г., постановено по адм. дело № 10433/2019 г. по описа на Административен съд София – град, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1714/10.03.2020 г., постановено по адм. дело № 10433/2019 г. по описа на Административен съд София – град.

Касаторът поддържа доводи, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Излага доводи за нищожност на ревизионния акт като издаден от орган по приходите, който не притежава материална компетентност. Счита, че съдебното решение е недопустимо като постановено в нарушение на чл. 156, ал. 3 ДОПК, тъй като съдът се произнесъл за данъчни периоди, по които решаващият орган е признал ДДС за възстановяване, а спорът се свежда до непризнато право на данъчен кредит. Алтернативно посочва, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки, с оглед на което и при липсата на обективни данни, че сделките са свързани с измама, следва да...