Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.Т от [населено място], общ. Пазарджик срещу решение № 698/21.09.2020 г., постановено по адм. д. № 655/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 965/18.05.2020 г. на кмета на община П., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Битово помещение с навес пред него", находящ се в поземлен имот с идентификатор 48876.4.18 по КККР на [населено място]. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена, като му се присъдят и направените по делото разноски.

Ответникът - кметът на община П., чрез процесуален представител в постъпил писмен отговор на касационната жалба излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящият състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Относимите за спора факти и обстоятелства са правилно установени. Въз основа на тях са направени законосъобразни и обосновани правни изводи. В съответствие с доказателствата по делото е заключението, че процесната пристройка е собственост на жалбоподателя и представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като за него няма одобрен инвестиционен проект и не е издадено разрешение за строеж. Законосъобразно и обосновано е направеното заключение, че като изпълнен през 2018 г. той не попада в нито една от хипотезите на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 П. З. З. за търпимост, поради което подлежи на премахване.

Правилно съдът е приел, че не са допуснати съществени нарушения на предвидената в ЗУТ процедура. Възражението на жалбоподателя, че поради нарушение на задължението за уведомяване, не е участвал в процедурата по издаване на акта – основание за отмяна на заповедта на основание чл. 168, ал. 5 вр. ал. 4 АПК отм. е неоснователно. ЗУТ съдържа специални разпоредби относно процедурата по издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи, които в случая са спазени. Заповедта е издадена след съставен констативен акт по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, като правото на участие на заинтересуваните лица е гарантирано с възможността за подаване на жалба срещу този акт (чл. 225а, ал. 2 ЗУТ). Следва да се отбележи, че дори и да е налице нарушение на процедурата по връчване на констативния акт, то това не съставлява съществено нарушение. Констативният акт е подготвителен документ за установяване на обстоятелства, имащи значение и подготвящи издаването на крайния, завършващ административната процедура акт - обжалваната заповед. С надлежното съобщаване на заповед № 965/18.05.2020 г. на кмета на община П. и приемане на жалбата срещу нея за процесуално допустима от съда, адресатът реализира правото си на защита срещу тази заповед, вкл. и срещу констативния акт, въз основа на който тя е издадена. Следователно правото на защита срещу констативния акт, чрез навеждане на факти и обстоятелства и представяне на доказателства е реализируемо и в производството по обжалване на последващата заповед пред съда. Именно поради това неспазването на изискванията по § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ за съобщаване на констативния акт на жалбоподателя не съставлява процедурно нарушение от категорията на съществените, което да води до незаконосъобразност на заповедта само на това основание, респ. до нейната отмяна без произнасяне по същество.

Наведените в касационната жалба твърдения относно некоректно изписване на правното основание за издаване на заповедта не се подкрепят от доказателствата по делото, поради което също се явяват неоснователни. В заповедта изрично е посочено, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж, който съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ подлежи на премахване с издаване на заповед от кмета на общината.

Възражението на касационния жалбоподател, че описаният в заповедта "навес" не притежава характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, също е неоснователно. Предмет на заповедта за премахване е битово помещение, което по своето предназначение и характеристики представлява бетонова площадка с размери 6, 10м/8, 50м. Върху нея е монтиран контейнер с размери 2, 30м/7, 50м,, пригоден за битови нужди. Пред северната фасада на контейнера е изпълнен навес дървена конструкция, като от изток и частично от север е обзидан с тухлен зид от бетонови тухли с обща дължина 4, 50м. и три броя стоманенобетонни колони. Навесът е покрит с битумни керемиди. Следователно попада в приложното поле на разпоредбата. Доводите, свързани с хипотетичната възможност постройката да бъде отделена от терена не променят този извод, тъй като нареденият за премахване обект не е предназначен за търговска или увеселителна дейност и не може да се характеризира като преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР на ЗУТ.

С оглед горното и предвид липсата на релевираните касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева,

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 698/21.09.2020 г., постановено по адм. д. № 655/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА А.Т от [населено място], общ. Пазарджик да заплати на община П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.