Образувано е по касационната жалба на К.К - Лефтерова, гр. С., против решение № 29/24.02.2021 г. по адм. д.№239/ 2020 г. по описа на Административен съд-Сливен. Развива съображения за неправилност. Твърди, че разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗВМД не се отнася за правомощия на директора на ОДБХ да издава заповеди, Когато животните нямат идентификационни номера или не са спазени мерките, административните органи трябва да извършат ветеринарномедицински изследвания и само при положителни резултати се преминава към умъртвяване на животните по чл. 139а, ал. 4 от ЗВМД. Оспорената заповед е издадена без никакво законово основание, АУАН и наказателното постановление са отменени от съда. Досега липсва заповед на министъра на земеделието, храните и горите, която да е основание за издаване на заповед на директора на ОДБХ за реализиране на мерки за безопасност срещу африканската чума по свинете. Освен това чл. 1, ал. 2, т. 1, б. "в" от Наредба №44/ 2006 г. не се прилага за обекти на физически лица, в които се отглеждат за лични нужди до пет прасета. Животновъдният обект отговаря на всички изисквания на Наредба №44/2006 г. Животните нито са били болни, нито са били в контакт с болни животни. Няма официално иззета и изследвана проба, установяваща АЧС в радиус от 20 км. Животните са били три броя, отглеждани за прехрана и няма задължение за регистрацията на животновъден обект. С. Д 2002/60/ЕО и Наръчника за диагностика на африканска чума по свинете, нотифицирано под номер С/2003/1696/, при съмнение за зараза следва да се извърши диагностика, а не да се пристъпва към умъртвяване, при все че огнище няма. По Регламент 1099/2009 г. на Съвета от 24.09.2009 г. дори при огнище на зараза неотложните действия по умъртвяване се извършват от собственика, а не органи на БАБХ. Не са извършвани действия от администрацията за вземане на проби, провеждане на изследвания, обявяване на първично, вторично огнище в селото или в периметър по закон. Като основание за назначаване на комисията е посочено унищожаване на животни без ушни марки, каквото основание по закон няма. Финалният административен акт е оспорената заповед. ЗЗЖ защитава всяко здраво животно. Иска отмяна на решението и обявяване на заповедта за нищожна.

Директорът на Областната дирекция по безопасност на храните - Сливен не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Основанието, на което е издадена заповедта е чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, която разпоредба е отменена на 25.01.2011 г. и към момента на издаване не заповедта не е действаща.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на делото пред първоинстанционния съд е заповед № СН-3-782/ 17.09.2019 г. на директора на ОДБХ-Сливен с която на основание чл. 31, т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ във връзка с разпореждане №15/ 17.09.2019 г. на директора на ОДБХ, е назначена комисия от двама главни инспектори и един старши инспектор да умъртви 3 броя свине без индивидуална маркировка, в присъствието на К.К, като труповете да се предадат на Е. С. З. С жалбата е поискано заповедта да бъде отменена като материално незаконосъобразна и при допуснати процесуални нарушения.

Жалбата е подадена на 30.06.2020 г. С определение №249/ 4.08.2020 г. по адм. д.№ 239/ 2020 г. по описа на АС-Сливен делото е прекратено на основание чл. 159, т. 5 от АПК, тъй като заповедта е връчена на 3.10.2019 г. и жалбата е просрочена. С определение №15305/ 10.12.2020 г. по адм. д.№ 10536/ 2020 г. по описа на ВАС, пето отделение, прекратителното определение е отменено, а делото е върнато за произнасяне по оплакване за нищожност на оспорената заповед.

С оспореното решение жалбата е отхвърлена като неоснователна. Съдът е установил, че с разпореждане №15/ 17.09.2019 г. на директора на ОДБХ-Сливен на основание чл. 139а, ал. 1, т. 1 от ЗВМД е установено нарушение на забраната на закона с АУАН №68/ 17.09.2019 г. и е разпоредено да бъдат отнети в полза на държавата и умъртвени на място три броя свине, без индивидуална маркировка, в присъствието на К.К от гр. С.. В т. III от заповедта е посочено умъртвяването да се извърши по хуманен начин от комисия в състав двама главни инспектори и един старши инспектор, за умъртвяването да се състави протокол, като труповете да бъдат насочени за обезвреждане в Екарисаж в гр.С.З.П е, че обжалването на разпореждането не спира изпълнението, предвид чл. 139а, ал. 6 от ЗВМД. Жалбоподателката е посочена като отговорно лице. Няма никакви данни и не се твърди тази заповед да е обжалвана от К.К.

Съдът е посочил изрично в решението си, че оспорената заповед има организационен и вътрешноведомствен характер и с нея е сформирана поименно комисия от длъжностни лица в структурата на администрацията и са определени действията, които комисията следва да извърши за изпълнение на разпореждане по чл. 139а, ал. 1 от ЗВМД. Развити са мотиви, че на чл. 139, ал. 7 от ЗВМД представлява индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, доколкото в заповедта е посочено като правно основание чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗВМД и разпореждане № 15/ 17.09.2019 г. като фактически основания. Заповедта обаче е валиден административен акт, издаден от компетентен административен орган в рамките на неговите правомощия.

Решението следва да бъде оставено в сила по следните съображения:

Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи на съда, че оспорената заповед на директора на ОДБХ-Сливен е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол на основание чл. 139а, ал. 7 от АПК. Към момента на издаване на заповедта на 17.09.2020 г. действа редакцията на чл. 139а, изм. Дв бр. 14/ 19.02.2016 г.,, в която в ал. 5 е посочено, че разпореждането по ал. 1 може да се обжалва по реда на АПК, като обжалването не спира изпълнението му. Алинея 7 няма.

Съгласно чл. 139а, ал. 1 от АПК, редакция ДВ бр. 14/ 2016 г. при установяване на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1, 2 и т. 4-9 от ЗВМД официалните ветеринарни лекари незабавно уведомяват директора на съответната ОДБХ, който издава разпореждане по образец за отнемане на животните в полза на държавата или умъртвяването им на място и насочване за обезвреждане в обект за обезвреждане на странични животински продукти, като по ал. 2 умъртвяването се извършва от комисия, определена в разпореждането по ал. 1. В случая на основание чл. 139а, ал. 1 е постановено разпореждане № 15/ 17.09.2019 г. на директора на ОДБХ, в което като правно основание е посочен чл. 139а, ал. 1 от ЗВМД във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВМД като допуснато нарушение. В текстовата част на разпореждането изрично е посочено, че се отнемат в полза на държавата 3 броя свине без индивидуална маркировка. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗВМД в редакция от ДВ бр. 58/ 2017 г., действала към момента на издаване на разпореждане №15/ 2019 г., създава забрана за отглеждане, придвижване и транспортиране на животни, на които не е извършена официална идентификация, и на животни, за които не са изпълнени мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животни и и зоонози. Следователно индивидуалният административен акт, с който са засегнати субективните права на жалбоподателката е разпореждане № 15/ 17.09.2019 г. на директора на ОДБХ -Сливен. Срещу това разпореждане обаче жалбоподателката не е търсила съдебна защита, същото е влязло в сила, а жалбата по настоящото дело не е насочена срещу него. Оспорената по делото заповед № СН-3-782/ 17.09.2019 г. на директора на ОДБХ няма характеристиките на индивидуален административен акт, няма конститутивно действие в правната сфера на жалбоподателката и поради това не подлежи на съдебен контрол. Същата има организационен характер, тъй като създава организацията и реда за изпълнение на разпореждане №15/ 17.09.2019 г. Същото възпроизвежда съдържанието на разпореждане № 15/ 2019 г., включително имената на членовете на комисията, в какъвто смисъл е чл. 139а, ал. 2 от ЗВМД/ редакция ДВ бр. 14/2016 г./,

Тъй като касационната инстанция вече веднъж е отменила прекратително определение на първоинстанционния съд, без да развие мотиви за вида на административния акт, с оглед процесуалната дисциплина, настоящият съдебен състав намира, че решението не следва да бъде обезсилено като постановено по жалба срещу заповед, която няма характеристиките на индивидуален административен акт.

Решението следва да бъде потвърдено. Заповедта не е издадена на основание чл. 31, т. 1 от ЗВМД, както посочват неправилно представителят на Върховната административна прокуратура и съда, а на основание чл. 31, т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ, който регламентира правомощията на директорите на областните дирекции по ръководство, контрол и представителство на ОДБХ. Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗМВД, в редакция ДВ бр. 14/ 2016 г., умъртвяването на животните се извършва от комисия, определена в разпореждането по ал. 1. В случая в заповед № СН-3-782/ 17.09.2019 г. се възпроизвежда дословно текста от т.III, IV, V и VI от разпореждане №15/17.09.2019 г. на директора на ОДБХ. След като е издадена от компетентен административен орган и на фактическо основание разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение, правният извод на съда за липсата на основание за обявяване на разпореждането за нищожно е правилен. Всички развити подробни оплаквания в първоначалната и касационната жалби имат отношение към материалната законосъобразност на разпореждане № 15/17.0.2019 г., но не и към заповед № СН-3-782/ 17.09.2019 г. на директора на ОДБХ-Сливен.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал .2 от АПК, Върховният административен съд, пето РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 29/ 24.02.2021 г. по адм. д.№ 239/ 2020 г. по описа на Административен съд -Сливен. Решението е окончателно.