Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълняващия длъжността изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), чрез процесуалния представител юрисконсулт М.Д, срещу решение № 977 от 17.02.2021 г. по адм. дело № 12443 по описа за 2020 г. на административен съд - София град. С него по жалба на В.С е отменена негова заповед № ЧР-955 от 30.11.2020 г., с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) тя е била временно отстранена от работа.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на държавния служител и присъждане на съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна по касационната жалба - В.С оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв.А.Г и становище по реда на чл. 213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № ЧР-955 от 30.11.2020 г. на изпълняващия длъжността изпълнителен директор на ИАОС, с която на основание чл. 5, ал. 2, т. 16 и т. 21, във връзка с т. 1 от Устройствения правилник на агенцията и във връзка с чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и образувано дисциплинарно дело В.С е била временно отстранена от работа. Същата заема длъжността "главен директор" на Главна дирекция "Лабораторно-аналитична дейност" при ИАОС до приключване на образуваното срещу нея дисциплинарно дело.

В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата обстановка по спора, а именно, че жалбоподателката е била назначена на посочената длъжност, считано от 02.12.2019 г. със заповед № ЧР-673 от 29.11.2019 г. Със заповед № 332 от 23.11.2020 г. на изп. директор на ИАОС е наредено образуване на дисциплинарно производство по повод факти и обстоятелства, установени в доклад № 12-00-904 от 12.11.2020 г. на Инспектората към агенцията. Със заповед № 329 от 23.11.2020 г. на изп. директор е назначен дисциплинарен съвет, като от протокол № 1 от проведено заседание на този съвет от 24.11.2020 г. и след запознаване с доклада е взето решение за образуване на дисциплинарни производства срещу жалбоподателката и други служители във връзка с данните от посочения доклад. В изпълнение на тези актове е издадена оспорената заповед.

От правна страна съдът изрично е посочил, че жалбата е процесуално допустима не само поради обстоятелствата, че е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, но и поради наличие на правен интерес, и след като с последваща заповед № ЧР-968 от 29.12.2020 г. на държавния служител - жалбоподател е наредено да се яви на работа на 30.12.2020 г. Обосновал е извод, че заповедта е издадена от компетентен орган по силата на чл. 100, ал. 1 от ЗДСл (заповед № РД-750 от 16.09.2020 г. на министъра на околната среда и водите) и на посочените в заповедта разпоредби на Устройствения правилник на агенцията, като според него възражението на жалбоподателката за отсъствие на фактически и правни основания за издаването й е неоснователно. Във връзка с него е анализирал производството по чл. 89 и сл. от ЗДСл, а именно дисциплинарното и конкретно разпоредбата на чл. 96, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл относно процедурата пред дисциплинарния съвет. Въпреки издаденото от съда разпореждане от 08.01.2021 г. (стр. 20 от съд. досие), чрез което той правилно е разпределил доказателствената тежест и е посочил какви доказателства следва да се представят от ответната страна - органът по назначаването, издал оспорената заповед, той не е ангажирал такива. Това са решение на дисциплинарния съвет по чл. 96, ал. 3 от ЗДСл относно наличие на основание за носене на дисциплинарна отговорност и другите изисквания от разпоредбата, а именно относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. Не е представен и акт на дисциплинарнонаказващия орган за приключване на дисциплинарното производство, както е посочено в заповедта ( № ЧР-968 от 29.12.2020 г.), с която на държавния служител е наредено да се яви на работа. По делото е имало данни, заявени от процесуалния представител на жалбоподателката, че служебното правоотношение е прекратено, но не на основания свързани с носенето и реализирането на дисциплинарна отговорност, каквато е целта на приложената от органа разпоредба на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Не са ангажирани доказателства за осъществени действия по дисциплинарно разследване (чл. 96, ал. 2 от ЗДСл) и по приключване на същото, акт по чл. 97 от ЗДСл.

Следва да се посочи, че при излагане на правните си съображения административният съд много точно и последователно е анализирал приложената разпоредба на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и нейната цел, и всички действия на органа по назначаването и на конституирания дисциплинарен съвет (чл. 95 от ЗДСл) в процесния спор, както и липсата на данни, обосноваващи носенето на дисциплинарна отговорност от лицето в цитирания доклад, и отсъствието в него на основания, които биха изпълнени състава на конкретно дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. Следва да бъде споделен и извода на съда, че дори да се застъпи становището, че преценката за образуване на дисциплинарно производство, респ. и по отстраняване на служителя по чл. 100 от ЗДСл, да е такава по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол, то в конкретния спор е налице превратно упражняване на власт е несъобразяване с преследваната цел, съгласно чл. 146, т. 5 от АПК, още повече, че последиците от такъв акт по отстраняване са значими за него. Тези аргументи се подкрепят и от представената със становището по чл. 213а от АПК от ответната страна в настоящото производство заповед № 61 от 19.01.2021 г. на органа по назначаването, с което служебното правоотношение на В.С е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Така се явява нарушени принципите по чл. 6, ал. 1 от АПК за упражняване правомощията от административния орган по разумен начин, добросъвестно и справедливо, както и по чл. 6, ал. 2 от АПК, а именно за съразмерност, т. е. да се установи легитимната и законоустановена цел при издаване на административния акт. Обосновани са изводите на съда и за нарушаване на останалите принципи, уредени в посочената разпоредба.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като споделя извода, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна и при издаването й са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Следва да се посочи, че не може да се обоснове защитната теза на касатора чрез представяне на доказателства относно начина на реализиране на служебно правоотношение на жалбоподателката при и след издаване на оспорената заповедта, за които е бил задължен да представи в първоинстанционното производство, както и че достатъчно основание за законосъобразността на оспорената заповед е наличието на образувано дисциплинарно дело, какъвто факт е налице. Изводите на съда относно развилото се административно производство по повод издаването на акта са правилни и последователни, още повече, че се обосновават както от преценката за превратно упражняване на власт от страна на органа по назначаването, така и с оглед неговото процесуално поведение с издаване на заповед № ЧР-968 от 29.12.2020 г., с която е наредено на държавния служител да се яви на работа след тази дата. Оспорената заповед не е отменена с тази от 29.12.2020 г., понеже не е приложена разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от АПК в срока, посочен в нея. Жалбата е депозирана на 11.12.2020 г., а заповедта, с която е наредено на държавния служител да се яви на работа е след този срок, а именно от 29.12.2020 г. Не е налице и фигурата на оттегляне на оспорения акт, съгласно чл. 156, ал. 1 от АПК. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи реално платено адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лв., съгласно списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, като по размера му не е направено възражение за прекомерност.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 977 от 17.02.2021 г. по адм. дело № 12443 по описа за 2020 г. на административен съд - София град.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по околна среда да заплати на н В.С сумата 800.00 лв., съдебни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.