Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Я.Ц от гр. Л. срещу Решение №94 от 26.02.2020 г. на Административен съд - Монтана по административно дело №519/2020 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Я.Ц срещу Заповед №РД-14-2584 от 30.10.2020 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. В., с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) (ЗАвтП) му е приложена принудителна административна мярка - временно спиране от движение, чрез отнемане на регистрационна табела и свидетелство за регистрация, част II, на автомобил, марка „Ивеко“, с рег. [рег. номер на МПС], до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че съдът неправилно е приел, че касаторът извършва превози без лиценз. Без извършването на превоз на товар, не би могло да се твърди, че е осъществен фактическият състав на чл. 12, ал. 10, пр. 1 ЗАвтП. Приемайки обратното, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. От доказателствата по делото не се установява водачът да е извършил какъвто и да било превоз на товари. Твърди, че оспорваната заповед е издадена при липса на компетентност и без да е конкретизиран срокът на приложената принудителна административна мярка (ПАМ).

Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендира разноски, за които представя списък.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат М.М - Адвокатска колегия - Враца.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. В., не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

На 29.10.2020 г. по отношение на Г.Д от [населено място], в качеството му на водач на съчленено ППС в състав – влекач, марка „Ивеко“, модел ЛД440E47, кат. №3, с рег. [рег. номер на МПС] и полуремарке, марка „Шмитц“, модел СПР 24, рег. [рег. номер на МПС], е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), затова че на същата дата извършва превоз за собствена сметка между два пункта на територията на Р. Б, без лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари, като в момента на проверката ППС е без товар, с което е нарушил чл. 12б, ал. 10, пр. 1 ЗАвтП.

От представеното по делото свидетелство за регистрация, част I, се установява, че влекач, марка „Ивеко“, модел ЛД440E47 с рег. [рег. номер на МПС], е собственост на Я.Ц, като допустимата му максимална маса е 17900 кг.

С. З № РД-01-43 от 23.01.2020 г. на Изпълнителния директор Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", са упълномощени директорите на регионална дирекция "Автомобилна администрация" да прилагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а ЗАвтП.

На 30.10.2020 г. е издадена оспорваната Заповед №РД-14-2584 на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. В., с която, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) (ЗАвтП), на Я.Ц е приложена принудителна административна мярка - временно спиране от движение, чрез отнемане на регистрационна табела и свидетелство за регистрация, част II, на автомобил, марка „Ивеко“, с рег. [рег. номер на МПС], до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и съдържа изискуемите от закона реквизити. При издаването й органът е спазил административнопроизводствените правила. Съдът сочи, че след като пътното превозно средство (ППС) е установено в района на бензиностанция „Петрол“ в гр. Л., то същото е управлявано, като в случая неговият водач е лице различно от неговия собственик. Дали ППС е имало товар или не, каква е била целта на неговото управление са ирелевантни обстоятелства, тъй като същото е с допустима маса над 12 тона, за която законът изисква притежаването на лиценз.

Първоинстанционният съд счита, че изискването за притежаване на лиценз е обвързано с максималната допустима маса на ППС, което е единствен критерий, който законодателят поставя, за да може това ППС да се движи по пътищата за обществено ползване, т. е. самият факт на неговото управление, имплицитно обуславя извършването на превоз.

По изложените съображения съдът отхвърля жалбата срещу оспорваната заповед. Решението е неправилно.

Правилно съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл. 107, ал. 1 ЗАвтП, принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. В случая заповедта, с която е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 ЗАвтП е издадена от директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. В., упълномощен със Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 г. на Изпълнителния директор Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". По изложените съображения доводите на касатора свързани с компетентността на издателя на акта, са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, както и сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, и свързаните с извършвания превоз документи, като административния орган се е позовал на хипотеза за извършване на превоз на товари за собствена сметка, без да притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари по смисъла на б. „а“ от същата разпоредба, както и нарушение по чл. 12б, ал. 10, пр. 1 ЗАвтП.

В съответствие с чл. 12б, ал. 10, пр. 1 ЗАвтП, превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Р. Б не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари или e физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ).

По делото не са представени доказателства, няма и конкретни данни с процесното ППС на 29.10.2020 г. да е извършван превоз на товари или празни курсове, направени във връзка с превоза по смисъла на §1, т. 3 ЗАвтП. В обстоятелствената част на заповедта също не са посочени конкретни данни за наличие на товар в ППС, който да е превозван от него, респ. да е превозен такъв преди проверката и разтоварен. Следователно в случая не са налице материалноправните предпоставки на чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 ЗАвтП за прилагане на ПАМ.

За ППС с допустима максимална маса над 12 тона, което не притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари, няма законова забрана да се движи по пътищата на Р. Б, когато не извършва превоз на товари, ако отговаря на другите законови изисквания за това.

По изложените съображения, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, и вместо него постановено ново, с което да се отмени обжалваната заповед.

С оглед изхода на спора, направеното искане от касатора и на основание чл. 143 във вр. с чл. 228 АПК, юридическото лице, в чиято структура е органът издал акта - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", следва да бъде осъдено да заплати на касатора направените в настоящото производство разноски в общ размер от 470 лева, от които 70 лева платена държавна такса и 400 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.03.2021 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №94 от 26.02.2020 г. на Административен съд - Монтана по административно дело №519/2020 г., В. К. П:

ОТМЕНЯ Заповед №РД-14-2584 от 30.10.2020 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. В..

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", гр. С., ул. "Ген. Й.В.Г" №5 да заплати на Я.Ц от гр. Л., 470 (четиристотин и седемдесет) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.