Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на Директор на дирекция „УТС“ в МРРБ и ръководител на Националния орган по Програмата за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020 против решение № 2602/20.05.2020 г., постановено по адм. дело № 10600/2019 г. на Административен съд София – град, с което е отменено негово решение № РД-02-14-902/26.08.2019 г., с което са определени недопустими разходи за възнаграждения на членове на екипа по проект в БЛ „Персонал“ в размер на 51 796.08 евро на ДП „Пристанищна инфраструктура“.

Според касаторът решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Твърди, че са налице предпоставките на чл. 14 от Наредба за администриране на нередности, като първата писмена оценка съдържа данни за извършена нередност – наличие на недопустими разходи, а не нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 г., поради установяване нарушения на правилата за допустимост на Програмата, и също така липсва нарушение на правото на Съюза или на националното право, както и вреда за бюджета на Съюза. НО е спазил изискванията на чл. 14 от НАНЕСИФ като е мотивирал първата писмена оценка, която обективира липса на нередност.

При постановяване на съдебния акт, решаващият съд не е взел в предвид това, че недопустимият разход т. е. непризнаването за целите на проекта на извършен разход е инструмент, който гарантира спазването на установените правила за разходване на средствата по проекта. За да бъде верифициран и възстановен от бюджета на програмата отчетения от бенефициера разход следва да бъде допустим т. е. да бъде извършен и деклариран съгласно утвърдените правила на Програмата, одобрена от ЕК. В тази връзка е неправилен извода на АССГ, че допустимостта на разходите за изпълнението на проекта се преценяват съобразно правилата, установени в правото на ЕС – чл. 65 и сл. от Регламент № 1303/2013 г., редица изведени въз основа на този регламент актове и специални правила на отделните фондове и националните правила, предвидени в Раздел I „Общи условия и допустимост на разходите“, Г. П от ЗУСЕСИФ, с оглед нормата на § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 65, т. 1 от Регламент № 1303/2013 г. допустимостта на разходите се определя въз основа на националните правила, освен в случаите, в които са определени специални правила в или въз основа на настоящия регламент или в правилата за отделните фондове. Такива са установени в Делегиран регламент № 481/2014 на Комисията, както и в програмни документи – Насоките за контрол на програма „Дунав“.

Навеждат се доводи, че е неправилна констатацията, че приложими за настоящия случай са специалните разпоредби на Делегиран регламент № 481/2014. На основание чл. 18, § 2 от Регламент № 1299/2013 чрез одобряването на програмно ниво на Насоките за контрол по програма „Дунав“, в частност Приложение „Допустимост на разходите по проекта“ от Насоките за контрол по програма „Дунав“ са създадени допълнителни правила за допустимост на разходите за цялата програма за сътрудничество, които следва да се съблюдават при разходването и отчитането на разходи, свързани с изпълнение на дейности по проект, финансиран от Програмата.

Сочи се, че бенефициерът е избрал и приложил начин на определяне на персонал по проекта – лица, работещи на непълно работно време с променлив брой работни часове, при гъвкав брой часове месечно, като изчислението се основава на разделяне на брутните разходи за труд за година на 1 720 часа. Установено е, че в издадените заповеди не се посочват конкретен брой часове за експерт за определен период от време, нито е определено на каква база работи експерта и как се определя работното му време по проекта. Бенефициерът е сключил договори за услуга по реда на ЗЗД с всеки един от членовете на екипа за управление и изпълнение на проекта, което е в нарушение на т. 3.3.1 от Приложение „Допустимост на разходите по проекта“ от Насоките за контрол по програма „Дунав“. Нарушаването на правилата за допустимост на разхода за персонал по проекта води до третиране на разхода като в. недопустим.

Иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора, при което жалбата на ДП „Пристанищна инфраструктура“ да се отхвърли. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – ДП „Пристанищна инфраструктура“ чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита решението на АССГ за правилно и по изложени в отговора доводи моли съда да остави в сила оспореното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

На 26.06.2017 г. е сключен договор № РД-02-29-192 за предоставяне на национално съфинансиране по Програма за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020 за проект DTP1-050-3.1 “Regional and transport development in the Danube – Black sea region towards a transnational multiport gateway region – DBS”, между партньора-бенефициер и ДП „Пристанищна инфраструктура“ и МРРБ.

На 26.06.2019 г. НО с писмо рег. № 99-00-3-39/26.06.2019 г. е уведомил бенефициерът за сигнал за съмнение за нередност вх. № 99-00-3-39/08.02.2019 г. /наличие на констатация, че за отчетен период 01.07.2018 г. – 31.12.2018 г. начинът на определяне, заплащане и отчитане на разходите по Бюджетна линия БЛ 1 „Персонал“, изплатени на екипа по проект DTP1-050-3.1 не съответства на правилата на Програмата/.

След постъпване на възражение от бенефициера в законоустановения срок е издадено и оспореното решение № РД-02-14-902/26.08.2019 г.

В него НО е посочил, че специалните разпоредби за допустимостта на разходите по програмите за сътрудничество, вкл. по отношение на категорията „разходи за персонал“ са установени в Делегиран регламент № 481/2014 на Комисията, като в него е определена рамката на допустимост на разходите по програмите за сътрудничество, а управляващите органи на съответната програма преценяват категориите разходи и допустимостта на отчитане на разходи, които ще бъдат включени в отделните покани за набиране на проектни предложения.

По силата на чл. 3, § 2 от Делегиран регламент № 481/2014 разходите за персонал са такива, които са генерирани по сключени трудови договори/решения за назначения, като е посочено, че: във връзка с бук. „а“ плащанията в полза на физически лица, работещи за бенефициера по договор, който не е трудов, може да бъдат приравнени към трудовите възнаграждения и такъв договор да се смята за трудов“.

НО е посочил, че с оглед т. 2 „Нормативна рамка и документи, свързани с контрола“ от Насоките за контрол по програма „Дунав“, са изброени приложимите за програмата регламенти заедно с програмните документи, които са свързани със специфични правила за допустимост на разходите. Посочените в програмните документи условия са формулирани при съобразяване с действащото европейско законодателство и в тази връзка органа не е приел, че приложими за настоящия случай са специалните правила на Делегиран регламент № 481/2014, но не и програмните правила, доколкото посочват правила за допустимост на разходите за конкретната програма.

Програмата на транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020 не попада в обхвата на Постановление № 189 на МС от 28.07.2016 г., като съгласно правилата на Програмата, възможните начини за определяне на персонал по проекта са: - лице, наето в организация партньор, работещо на пълно работно време по проекта; - лице, наето в организацията партньор, работещо на непълно работно време с постоянен процент работни часове на месец; - лице, наето в организацията партньор, работещо на непълно работно време с променлив брой работни часове на месец и – лице, работещо почасово в организацията партньор. Установено е, че бенефициерът е избрал и приложил третия вариант.

Един от документите, уреждащ определянето, заплащането и отчитането на разходи по проекта за БЛ 1 „персонал“ е Методология за възлагане на задължения, формиране и заплащане на възнаграждения на лицата, участващи в управлението и изпълнението на проекти, финансирани по Програма за транснационално сътрудничество „Дунав“, Съгласно чл. 4 от Методологията възлагането на задачи на членове на УЕИП се извършва чрез сключване на договор за услуга по реда на ЗЗД след издадена заповед от Генералния директор на предприятието за сформиране на екип т. е. бенефициерът реално възлага изпълнението на услуги на експерти. За да се спази обаче изискването на програмата би следвало, според НО да се сключи трудов договор за допълнителен труд, който се сключва със същия работодател, с когото има вече сключен основен договор. Договорът се сключва за извършване на конкретно индивидуализирана работа, която е извън кръга на трудовите му задължения.

Установено е, че в издадените заповеди за екип за управление и изпълнение на проекта не се посочват конкретен брой работни часове за експерт за определен период от време, нито е определено на каква база работи експертът и как се определя работното му време по проекта. С. Н за контрол по Програмата, персоналът нает по проекта, следва да работи на пълно или непълно работно време за изпълнение на дейностите по проекта. Не са представени длъжностните характеристики на служителите за да се извърши проверка за спазване изискването на чл. 5, ал. 2 от Методологията, т. е. доколко възлаганите задачи не се припокриват със задължения, произтичащи директно от длъжностната характеристика на заеманата от всеки служител позиция в предприятието.

Констатирано е още, че за позиция „Експерт „Д. К ТП Русе“ са определени двама експерти, без да има разделение на функциите и задълженията, което затруднява отчитането на положения труд, още повече, че и представените справки за двамата експерта са сходни с оглед извършената от тях дейност – нарушение на чл. 5, ал. 2 от Методологията.

Установено е, че договорите със съответните експерти, са общи съгласно Приложение 1 към чл. 4 от Методологията, като не са посочени конкретни задължения за изпълнителя, не е посочен начинът на работа на експерта по проекта. Съгласно т. 3.3.1 от Приложение „допустимост на разходите по проект“ от Насоките за контрол по програма „Дунав“, в бюджетна линия „Персонал“ могат да се отчитат разходи за възнаграждения на служители на организацията, като разходите за персонал се отчитат въз основа на трудов договор/акт за назначаване; длъжностна характеристика; ведомости; документи, удостоверяващи платените осигуровки и данъци; отчет на месечно отработеното време, което да отразяват 100 % от отработеното време на служителя и др.

НО е посочил, че бенефициерът е сключил договори за услуги по реда на ЗЗД с всеки един от членовете на екипа за управление и изпълнение на проекта, като разходите по договори по реда на ЗЗД могат да се отчитат но по БЛ 4. Излагат се изводи, че не е налице приравняване на сключените договори за услуги по ЗЗД на трудови правоотношения с оглед разликата между граждански договори и трудови такива и изискванията на Програмата и с оглед установеното от сключените договори.

В заключение НО е посочил, че бенефициерът е допуснал нарушение на т. 3.3.1 от Приложение „Допустимост на разходите по проекта“ от Насоките за контрол по програма „Дунав“ и декларираните разходи за персонал, изплатени на екипа са недопустими. Прието е, че общият размер на декларираните от бенефициера разходи в БЛ „Персонал“ възлиза на сума в размер на 51 796.08 евро и, че сигналът ще бъде приключен с липса на нередност, а разходите следва да бъдат третирани като недопустими и ще бъдат изискани за възстановяване от бенефициера.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден в несъответствие с разпоредбата на чл. 14 от Наредба за администриране на нередности, тъй като последната е неприложима – видно от описание на извършеното действие и посочване на нарушена разпоредба, липсва посочена нарушена разпоредба на ЕС или на националното право, както и липсва посочване на определен размер на финансовата корекция.

Съдът е приел, че допустимост на разходите за изпълнение на проекта се преценяват съобразно правилата, установени в правото на ЕС – чл. 65 и сл. от Регламент № 1303/2013 г. и редица изведени въз основа на този регламент актове и специални правила на отделните фондове и национални правила.

Според решаващия съд, приложимите Правила на програмата са разработени въз основа на актовете посочени в т. 2 „Нормативна рамка и документи, свързани с контрола“ от Насоките за контрол по програма „Дунав“, но последните нямат статут на подзаконов нормативен акт, а имат за задача да улеснят бенефициерите, изпълняващи договори по програмата, чрез предоставяне на синтезирана и систематизирана информация относно техните права и задължения. АССГ е приел, че приложими за конкретния случай са специалните разпоредби на Делегиран регламент № 481/2014. Избраният подход от ДП „Пристанищна инфраструктура“ е в съответствие с чл. 68 от Регламент № 1303/2013 и с т. 3.3.1 от Приложение „Допустимост на разходите по проект“ към Насоките за контрол по програма „Дунав“.

Съдът е счел за неоснователен довода, че плащанията на служителите по силата на представени договори за изпълнение на проекта, не се приравняват на трудови възнаграждения. Делегираният регламент № 481/2014 допуска възлагането на задължения на екипа да се извършва с договор различен от трудов, като в чл. 3, § 2 от регламента се дава възможност плащанията в полза на физически лица, работещи за бенефициер по договор, който не е трудов, да се приравнят към трудовите възнаграждения и такъв договор да се счита за трудов, като по този начин не се предпоставя „приравняване на граждански договор към трудов“ по смисъла на националното законодателство.

С оглед на изложеното АССГ е отменило оспореният акт на НО по Програма за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020.

Решението е неправилно.

Програмата за транснационално сътрудничество „Дунав 2014-2020“ е финансов инструмент за насърчаване и иницииране на проектни идеи свързани с преодоляване на общите предизвикателства и нужди в специфични направления, които да постигнат реална полза за хората и да изградят ефективни връзки между властите и организациите в Дунавския регион.

Програмата за транснационално сътрудничество се финансира от ЕФРР и предвид на това се няколко регламента касаещи финансовото управление на програмата имат касателство към тази програма. Основния регламент е № 1303/2013 на ЕП и Съвета за определяне на общи разпоредби касаещи европейските фондове. Разпоредбата на чл. 74 от посочения регламент гласи, че държавите-членки изпълняват задълженията си по отношение на управлението, контрола и одита и поемат произтичащите от това отговорности, които са предвидени в правилата относно съвместното управление, съдържащи се във Финансовия регламент и в правилата за отделните фондове; държавите-членки гарантират, че системите им за управление и контрол на програмите са създадени в съответствие с правилата за отделните фондове и че тези системи функционират ефективно; държавите-членки гарантират, че съществува ефективна уредба за разглеждане на жалби във връзка с европейските структурни и инвестиционни фондове, като за обхвата, правилата и процедурите във връзка с тези разпоредби отговарят държавите-членки съгласно тяхната институционална и правна рамка.

В чл. 23, § 4 от Регламент № 1299/2013 на ЕП и Съвета е посочено, че всяка държава-партньор създава система за контрол за верифициране на разходите на национално ниво. В чл. 8 от Регламента е посочено съдържанието, приемането и изменението на програмите за сътрудничество. По отношение на Програмата за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020 спазване изискването на чл. 23, § 4 от регламента се извършва посредством утвърдена система за управление и контрол, във връзка с чл. 8, ал. 4 от Регламента и по точно уредена в т. 5.1, т. 5.3 и т. 5.4 от процесната програма. По силата на т. 5.3 от Програмата, в съответствие с принципите на споделеното управление, посочени в чл. 73 от Регламент № 1303/2013 държавите-членки и Комисията са отговорни за управлението и контрола на програмата. Всяка държава-партньор определя контрольор, отговорен за проверката на законността и редовността на разходите, декларирани от всеки партньор по проекта. В т. 5.4 е посочено, че държавите-партньор носят обща отговорност за финансовата подкрепа на Общността, предоставена на проектните партньори, разположени на тяхна територия, като гарантират, че ще възстановят всички суми, загубени в резултат на нередност или пропуск.

В конкретния случай, доколкото ДП „Пристанищна инфраструктура“ участва в изпълнението на проект, финансиран от ЕСИФ, като бенефициер по договор за предоставяне на национално съфинансиране, то НО по Програмата има задължения и права да извърши действия по установяване на допуснати пропуски и коригирането им по съответния ред. Това НО е извършил чрез администриране на нередност, като е определил недопустими разходи за възнаграждения на членове на екипа по проекта в БЛ „персонал“, които следва да се изискат от бенефициера да възстанови.

В оспорения акт НО е посочил, че го издава на основание чл. 14 от Наредба за администриране на нередности по ЕСИФ. Нормата се отнася до установяване на наличие или липса на нередност. Законодателят е посочил, че установяването на наличие или липса на нередност се обективира в първа писмена оценка на компетентния орган по чл. 13, ал. 1, т. 1 или в съдебен акт. Първата писмена оценка съдържа мотивирано заключение въз основа на конкретни факти, че е извършена или не е извършена нередност, без да се засяга възможността това заключение впоследствие да бъде преразгледано или отменено в хода на административната или съдебната процедура. В конкретния случай в оспорения акт е прието, че не е налице нередност, а недопустимост на разходите, т. е. издателят на акта е спазил съответната процедура, като производството по реда на чл. 14 и сл. от Наредбата имат за цел установяване реалността на допусната нередност или липсата на такава. При установяване на нередност и след нейното завеждане административният орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставки за налагане на финансова корекция. При констатиране, че не е налице нередност, органът извършва преценка дали заплатените по програмата разходи, както е в конкретния случай, са били допустими, т. е. законосъобразно са платени или са били недопустими и трябва да бъдат възстановени от получилият ги бенефициер.

Недопустимостта на разходите по Програмата за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020 са уредени в общи и специфични разпоредби, имащи отношение към съответната програма. По отношение Програмата за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020 това са норми, находящи се в Регламент № 1303/2013, Регламент № 1299/2013, Делегиран регламент № 481/2014, и в програмните документи /в т. ч. Насоките за контрол по програма „Дунав“, които съгласно чл. 18, § 2 от Регламент № 1299/2013 се явяват задължителни за изпълнение.

В чл. 65, т. 1 от Регламент № 1303/2013 на ЕП и на Съвета е посочено, че допустимостта на разходите се определя въз основа на националните правила, освен в случаите, в които са определени специални правила в или въз основа на настоящия регламент или в правилата за отделните фондове. Такива правила са установени в Делегиран регламент № 481/2014 на Комисията от 4 март 2014, а така също и в програмните документи, вкл. и в Насоките за контрол по програма „Дунав“. Делегираният регламент № 481/2014 дава общите насоки, касаещи допустимостта на разходите, докато специфичните правила намиращи се в Насоките за контрол по програмата дават специфичната рамка относно допустимостта на разходите и в частност за тези касаещи „разходи за персонал“.

В чл. 3, § 2 от Делегиран регламент № 481/2014 е посочено, че разходите за персонала се ограничават до: а) определените в трудов договор, решение за назначение /двете заедно наричани по-нататък „акт за наемане на работа"/ или закон трудови възнаграждения, отнасящи се за дейностите, които организацията не би извършила, ако съответната операция не бе предприета, и свързани с отговорностите, посочени в длъжностната характеристика на съответния член на персонала; б) други разходи, пряко свързани с трудовите възнаграждения, възникнали за сметка на работодателя и платени от него, например данъците върху труда и разходите за социалноосигурителни вноски, включително за пенсии, по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета [3] при условие че тези разходи: i) са установени в акта за наемане на работа или закон;

ii) съответстват на законодателните актове, посочени в акта за наемане на работа, и на обичайната практика в държавата и/или организацията, където съответният член на персонала действително работи; и

iii) не се възстановяват от работодателя. Във връзка с буква а) плащанията в полза на физически лица, работещи за бенефициера по договор, който не е трудов договор, може да бъдат приравнени към трудовите възнаграждения и такъв договор да се смята за трудов договор. Нормата изрично предвижда, че разходите за персонал следва да са само по трудови правоотношения, като съдържа и изключение за физически лица, които работят за бенефициера по съответна програма по договор който няма белезите на трудов, да получат възнаграждение, като се приравнява този договор на трудов такъв. Както се посочи по-горе Делегираният регламент дава само общата рамка, касаещ разходите за персонал, като програмните правила са тези които посочват специфичните предписания за допустимост на разходите по съответната програма в конкретния случай по транснационална програма „Дунав“, т. е. програмните правила изключват приложението на общите такива предвид и чл. 18, § 2 и § 3 от Регламент № 1299/2013.

В Насоките за контрол по програма „Дунав“, в Приложение „Допустимост на разходи“ в т. 3.1 са изброени видовете разходи, които са допустими. В т. 3.3.1 „Разходи за персонал“ е посочено, че те се ограничават до следното: изплащане на заплати, свързано с дейностите, които образованието не би извършило, ако съответната операция не е била предприета, фиксирана в трудов договор, решение за назначение или двете или със закон; който и да е друг разход, пряко свързан с плащане на заплати направен и изплатен от работодателя. Разходите за персонал се възстановяват на база фиксирана стойност: 1. С фиксиран процент от отработеното време на месец; 2. Задачи за непълно работно време с гъвкав брой отработени часове на месец; назначаване на непълно работно време на час. Н., както се посочи по-горе, касаят изплащане на разходи за персонал, които следва да са допустими по смисъла на Насоките, респек на съответния Регламент. Те определят следните лица, попадащи под понятието „персонал“: 1. Лице, наето в организация партньор, работещо на пълно работно време; 2. Лице, наето в организация партньор, работещо на непълно работно време с постоянен процент работни часове на месец; 3. Лице, наето в организация партньор, работещо на непълно работно време с променлив брой работни часове на месец и 4. Лице, работещо почасово в организацията партньор. Безспорно е установено, че бенефициерът е избрал и приложил третия вариант, но не е сключвал с членовете на екипа за управление на проекта трудови договори, а такива за услуга по реда на ЗЗД, т. е. граждански договори. Както се посочи по-горе на основание т. 3.3.1 от Приложение „Допустимост на разходите по проект“ от Насоките за контрол по програма „Дунав“ в бюджетната линия „персонал“ могат да се отчитат само разходи за възнаграждения на служители на организацията, но само и единствено въз основа на сключени трудови договори респек. акт за назначаване. В конкретния случай разходите за персонал са претендирани на основание сключени граждански договори, а не на налични трудови такива, като неправилно АССГ е приел, че е приложима нормата на чл. 3, § 2 от Делегиран регламент № 481/2014 и следва да се приравнят сключените граждански договори с членове на екипа за управление на трудови такива, предвид на това, че по конкретната програма „Дунав“ са предвидени специфични правила, разписани в Насоките за контрол на програмата и те изключват приложението на общите такива, находящи се в Делегиран регламент № 481/2014. Освен това се споделя и становището в касационната жалба, че според Наръчника за контрол персоналът, нает по проекта, следва да работи на пълно или непълно работно време, за изпълнение на дейностите по проекта и за да се приеме, че сключените граждански договори могат да се приравнят на трудови, според нормата на чл. 3, § 2 от Делегиран регламент № 481/2014 то следва в договорите на отделните експерти да са посочени детайли, свързани с работното време, т. е. дали съответният експерт работи на пълно или непълно работно време за изпълнение на дейностите по проекта. В тази връзка изводите на издателят на акта, че направените разходи за персонал са недопустими и следва да се възстановят са правилни. Последните не отговарят на заложените императивни изисквания в специфичните правила за определянето им като разходи за персонал – в Насоките за контрол по програма „Дунав“ и по точно на т. 3.3.1 от Приложение „Допустимост на разходите по проекта“.

Предвид гореизложеното, обжалваното решение на Административен съд София-град следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на ДП „Пристанищна инфраструктура“ срещу решение № РД-02-14-902/26.08.2019 г на ръководителя на Националния орган по Програма за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020 и директор на Дирекция „УТС“ в МРРБ. Последното е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване процедурата по издаването му, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

С оглед изхода от спора, направеното от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, съдът следва да осъди ответникът да заплати на МРРБ направените по делото разноски. Същите, видно от искането и доказателствата по делото са 810.43 лв. за държавна такса в касационното производство и за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, размерът на което съдът определя на по 100.00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2602/20.05.2020 г., постановено по адм. дело № 10600/2019 г. на Административен съд София – град, и В. К. П:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ срещу решение № РД-02-14-902/26.08.2019 г., на ръководителя на Националния орган по Програма за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014-2020 и директор на Дирекция „УТС“ в МРРБ, с което са определени недопустими разходи за възнаграждения на членове на екипа по проект в БЛ „Персонал“ в размер на 51 796.08 евро.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, с адрес гр. С., бул. „Шипченски проход“ № 69 да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата в размер на 1 010.43 лв. /хиляда и десет и 0.43/, разноски за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.