Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на Д. О. и данъчноосигурителна практика (ОДОП) Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) срещу решение 335/18.02.2014г. по адм. дело 3687/2013г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен ревизионен акт (РА) 251301383 от 20.06.2013 г., издаден от орган по приходите при териториалната дирекция (ТД) на НАП Варна, потвърден с решение 529/25.09.2013г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП.
Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалноправни норми и на съдопроизводствените правила касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност, не е не извършил обективна преценка на същите. По делото не бил доказан релевантният факт на транслация на правото на собственост върху стоката, тъй като не било установено, че доставчикът е разполагал с фактурираните стоки, не били събрани доказателства и от счетоводството на доставчика, който не е намерен на адреса. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърден ревизионният акт. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
О. М. инженеринг ЕООД с. Р., в писмен отговор и писмени бележки, взема становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:
Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил процесния ревизионен...