Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Г. М., жив. в гр. С., чрез процесуален представител, против решение 7104/18.11.2013 г., постановено по адм. д. 7880/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед Л-6119/03.07.2013 г. на главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията при министерството на правосъдието (директора на ГДИН), с която за тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм. ДВ. бр. 53 от 27 Юни 2014г. и цитиран надолу), вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР - отм. ДВ. бр. 60 от 22 Юли 2014г. и цитиран надолу) и на служителя е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение.

Касаторът, в касационната жалба оспорва съдебното решение и навежда отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че решаващият състав е кредитирал обяснения, които нямат процесуална стойност, тъй като не са снети по специалния установен ред. Неправилно съдът приема, че на служителя е дадена възможност да изрази становище в рамките на проведеното дисциплинарно производство. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба Главен директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията при министерството на правосъдието, редовно призован, чрез процесуален представител, в писмени бележки и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок...