Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. срещу решение 338 от 20.01.2014 г., постановено по адм. дело 5674/2013 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на ожалваното решение и се иска отмяната му.

Ответникът директорът на Д. С. подпомагане Люлин, чрез юрк.. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Д. Д., подадена лично и в качеството й на законен представител на малолетния К. К. П., срещу заповед ЗД-19 от 08.04.2013 г. на директора на Д. С. подпомагане Люлин, гр. С.. За да постанови решението си в този смисъл първоинстанционният съд е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е неправилно.

От фактическа страна е установено, че след прекратяване на брака между касаторката Д. Д. и К. П., родителските права по отношение на малолетното им дете Калоян са предоставени на майката, като на бащата е определен режим на лични контакти, видно от изпълнителен лист от 11.01.2010 г.

По молба на жалбоподателката Димитрова е издадена заповед за незабавна защита, с която на основание чл. 18, ал. 1...