О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, № 51/09.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова т. д. № 1393 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД срещу решение № 21 от 10.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 39/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 1469/ 26.04.2024 г., постановено по гр. д. № 15999/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, поправено с решение от 13.08.2024 г., постановено по същото дело. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД срещу Е. Н. С. иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 4 702, 43 евро, представляваща неплатено възнаграждение за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., дължимо по договор за поддръжка и управление, сключен на 09.10.2009 г.

В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, както и че е необосновано. Касаторът заявява, че въззивният съд не е съобразил, че към момента, в който се установява, че между страните по делото е сключен договор за поддръжка и управление на общите части на сградите в режим на етажна собственост, построени в жилищния комплекс от затворен тип, в който се намира самостоятелният имот, собственост на ответницата, не е била в сила законовата разпоредба от ЗУЕС, която предвижда форма...