Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 2 с чл. 279 и с чл. 407, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 7919 от 23.01.2015 г. на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” срещу разпореждане от 15.12.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 436/2014 г. на Софийския градски съд за издаването на изпълнителен лист на основание чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК, в полза на К. Н. Р. за сумата 3 072 лв., представляваща дължимо от жалбоподателя обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва.

Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване разпореждане на въззивен съд и е процесуално допустима. В нея се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, тъй като изпълнителният лист е издаден въз основа на не влязло в сила въззивно решение в противоречие с чл. 243, ал. 2 ГПК, доколкото съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за автомобилните превози и чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, жалбоподателят е държавно учреждение.

Ответникът по частната жалба К. Н. Р., в отговора на жалбата излага съображения за неоснователност на същата. Изтъква, че в случая не е допуснато предварително изпълнение на съдебно решение, а хипотезата на чл. 404, т. 1 ГПК – осъдително решение на въззивния съд.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Постановеното по делото въззивно решение от 08.12.2014 г., с което, като е потвърдено първоинстанционното решение от 10.06.2013 г. по гр. дело № 23999/2012 г. на Софийския районен съд, е присъдено в полза на ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер 3 072 лв. ведно със законната лихва, не е влязло в сила. Срещу него жалбоподателят е подал касационна жалба с вх.№ 12116 от 02.02.2015 г. Макар на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК последната да е върната с разпореждане от 15.04.2015 г., последното също е обжалвано с частна жалба вх.№ 55428 от 30.04.2015 г. (постъпила след образуване на настоящото частно гр. дело). Независимо от липсата на образувано касационно производство по касационната жалба с вх.№ 12116 от 02.02.2015 г., по аргумент за противното от чл. 296, т. 2 ГПК се налага извода, че към настоящия момент въззивното решение от 08.12.2014 г. не е влязло в сила.

Същевременно разпоредбата на чл. 243, ал. 2, пр. 2 ГПК установява императивна забрана за изпълнение на не влезли в сила съдебни решения срещу държавните учреждения. Тази забрана се отнася за всяка хипотеза на не влязло в сила съдебно решение, включително и когато то е осъдително въззивно такова по чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК. Забраната се разпростира и спрямо всички държавни учреждения. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Закона за автомобилните превози и чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, жалбоподателят е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което, а и предвид възложените функции на неговата специализирана администрация, го определя като държавно учреждение. Това означава, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като е постановено в разрез с императивната забрана, установена с чл. 243, ал. 2, пр. 2 ГПК и същото следва да бъде отменено, а издаденият съгласно него на 16.12.2014 г. изпълнителен лист (видно от отбелязването върху въззивното решение и преписа от документа, приложен към отговора на частната жалба), следва да се обезсили.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ

:

ОТМЕНЯ

разпореждането от 15.12.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 436/2014 г. на Софийския градски съд, ІІ – Д въззивен състав за издаването на изпълнителен лист в полза на К. Н. Р. за сумата 3 072 лв., представляваща дължимо от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва, присъдени с постановеното по същото въззивно дело решение от 08.12.2014 г.

ОБЕЗСИЛВА

издаденият съгласно разпореждането от 15.12.2014 г.,

изпълнителен лист от 16.12.2014 г. в полза на К. Н. Р. за сумата 3 072 лв., представляваща дължимо от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва, присъдени с постановеното по същото въззивно дело решение от 08.12.2014 г.

Определението не подлежи на обжалване.

След връщане на делото на въззивния Софийския градски съд, ІІ – Д въззивен състав, същият следва да администрира частната жалба с вх.№ 55428 от 30.04.2015 г. срещу разпореждането от 15.04.2015 г. за връщане на касационната жалба с вх.№ 12116 от 02.02.2015 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: