Образувано е по касационна жалба подадена от главния секретар на Висшия съдебен съвет, срещу решение 1688 от 17.03.2014 г. постановено по адм. дело 10777 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и е необосновано. Излага, че съдът не е квалифицирал характера на информацията, съдържаща се в отделните точки на заявлението и е постановил общи диспозитив по всички точки от него. Сочи, че търсената информация по т. 1 и т. 2 от заявлението е обществена, тъй като се създава и съхранява от Висшия съдебен съвет (ВСС), като уточнява, че в кадровото досие на магистрата, създавано във ВСС се съхраняват данни относно взетите от ВСС решения, свързани с неговото кариерно израстване, а копия от документите по чл. 30а, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) се създават и съхраняват в органа на съдебната власт, където упражнява дейността си съответният магистрат. Обобщена информация за проведени дисциплинарни производства против магистрати по години се публикува на интернет страницата на ВСС и е публична. ВСС не създава жалби и сигнали постъпили отвън и съхранява такива, само ако са постъпили във ВСС. Обработването на такава информация е свързано с правомощията на ВСС досежно кариерното израстване на магистрата и тя е служебна. Информацията относно дипломи за завършено образование съдържа лични данни съгласно пар. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДОИ и чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), а съгласно чл. 4, ал. 2 от същия закон, личните данни, които се обработват от държавни органи са служебна информация, достъпът до която може да бъде ограничен на това основание. Посочената информация, макар и да се съхранява от ВСС, не би могла да формира мнение за дейността на задължения по ЗДОИ субект. Декларациите по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси се подават и съхраняват от ВСС, но те се публикуват на страницата на ВСС и са публични. Публикувана на страницата на ВСС е и информацията за резултата на прокурор Маринов от конкурса за преместване в ОП В. Т., както и всички резултати на участници в конкурси на ВСС. Прави искане до съда обжалваното решение да бъде отменено.

О. З. В. З., оспорва жалбата по съображения изложени в представено по делото писмено становище. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отменил мълчалив отказ главния секретар на Висшия съдебен съвет да се произнесе по т. т. 1.1.1; 1.1.3; 1.1.5; 1.1.6 и 1.1.7. от заявление с вх. 96-00-244 от 16.08.2013 г. за достъп до обществена информация, подадено от З. В. З., върнал е делото като преписка на главния секретар на Висшия съдебен съвет за произнасяне по посочените точки от заявлението в 14-дневен срок от постъпването на преписката, като е осъдил е Висшия съдебен съвет да заплати на З. В. З. съдебни разноски в размер на 10, 00 лв.

За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че със заявление с вх. 96-00-244 от 09.08.2013 г. З. В. З. е поискал от председателя на ВСС, да му предостави досие и кадрова справка на прокурор Ц. М., с данни за: 1.1.1. вътрешни проверки и дисциплинарни производства против него за периода 01.01.2004 г. до датата на подаване на заявлението; 1.1.2. регистрирани жалби против прокурор Ц. М., включително подадени в Окръжна прокуратура (ОП) - Ловеч, Районна прокуратура (РП) - Ловеч, Върховна касационна прокуратура (ВКП) и Инспекторат на ВКП за периода 01.01.2004 г. до датата на подаване на заявлението; 1.1.3. резултат от проверките и дисциплинарните производства по регистрираните жалби против прокурор Ц. М.; 1.1.4. съдебни дела против прокурор Ц. М. в качеството му на прокурор; 1.1.5. диплома за завършено образование, включително оценките по предмети и държавен изпит; 1.1.6. декларации по ЗПУКИ на прокурор Ц. М. за периода от обнародване на ЗПУКИ до датата на подаване на заявлението; 1.1.7. резултат от конкурс за преместването на Ц. М. от РП - Ловеч във ОП - В. Т.; 1.1.8. данни за имуществено и обществено положение, вкл. данни за имотното му състояние, колко апартамента има, колко коли и какви влогове в банки и пари в брой притежава. Жалбоподателят е посочил, че желае да получи информацията във форма на копие на хартиен носител. Главният секретар на ВСС, на основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ

във връзка с раздел от Вътрешните правила за достъп до обществена информация на ВСС, приети с решение на ВСС по протокол 29 от 18.07.2013 г., е препратил заявлението за достъп в частта по т. 1.1.2. и т. 1.1.4. на ОП-Ловеч, РП-Ловеч и ВКП, а в частта по т. 1.1.8. на Сметната палата. На основание чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ

във вр. с раздел от Вътрешните правила за достъп до обществена информация на ВСС, е удължен с 14 дни срока за предоставяне на достъп до исканата обществена информация, като е поискано изричното писмено съгласие на прокурор Ц. А. М. от ОП - В. Т.. В определения срок съгласие от него за предоставяне на поисканите касаещи го данни не е получено. В удължения до 30.08.2013 г. срок не е издадено изрично решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до данните, посочени в заявлението.

При така установеното от фактическа страна и след анализ на нормите на чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ, съдът е приел, че ВСС се явява задължен субект за предоставяне на обществена информация, като съгласно раздел V, т. 1 от Вътрешните правила за достъп до обществена информация във ВСС, главният секретар е компетентният орган да вземе решение за предоставяне на създаваната, получавана и съхранявана във ВСС обществена информация. Констатирал е, че по заявлението е формиран мълчалив отказ, като е взел предвид удължаването на срока на основание чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ.

Изложил е, че единствената призната от закона възможност за процедиране на заявление за достъп до обществена информация е задълженият субект да постанови изричен акт - решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация, като при отказ, актът следва де е мотивиран. Посочил е, че задълженият субект следва да издаде решение и когато прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ. В случай, че органът установи, че информацията не е обществена или редът по ЗДОИ е неприложим, следва да изложи мотиви в тази насока. Предвид това е счел, че съображенията, че част от исканата информация представлява лични данни, а за друга че в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване, не могат да преодолеят бездействието на органа и да обосноват законосъобразност на мълчаливия отказ. Достигнал е до извод, че като не се е произнесъл с изричен мотивиран акт, въпреки че е бил длъжен по закон, главният секретар на ВСС е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ . Решението е правилно.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че ВСС има качеството на задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ

. Съдържанието на заявлението, като и отправеното с него искане, определят производството, което е следвало да се развие, като такова по ЗДОИ. Видно депозираното пред ВСС заявление, З. В. З. е поискал по реда на ЗДОИ да му бъде предоставено досие и кадрова справка на прокурор Ц. М. (т. 1.1), с конкретни посочени в подточки от 1.1.1. до 1.1.8 документи. По точки 1.1.2, 1.1.4 и 1.1.8 заявлението е препратено основание

чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ

. Видно от чл. 30а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), ВСС съставя, води и съхранява кадрово дело за всеки съдия, прокурор и следовател. Кадровото дело съдържа документите, свързани с постъпването и освобождаването от длъжност на съдия, прокурор и следовател, с професионалното му развитие, резултати от проверки във връзка с постъпили сигнали и жалби, поощренията - отличия или награди, които е получил, и наложените наказания. В кадровото дело се прилагат и декларациите за несъвместимост, копие от атестационните формуляри и други документи за притежаваните професионални и нравствени качества. С касационната жалба не се оспорва факта, че посочените в т. 1.1.1., 1.1.3, 1.1.5, 1.1.6 и 1.1.7 от заявлението документи, се създават и/или съхраняват от ВСС. Твърди се обаче, че информацията поискана от заявителя по т. 1.1.1., 1.1.3, 1.1.6. и 1.1.7. е публична, а по т. 1.1.5 съдържа лични данни. След като задълженият субект е бил сезиран със заявление по чл. 24 от ЗДОИ, същият е бил длъжен да постанови решение в срока по чл. 28, ал. 1 от закона, включително и при отказ да предостави исканата информация. С оглед изложеното и доколкото със съдебното решение оспореният индивидуален административен акт е отменен на процесуално основание, без спорът да е разгледан по същество, основателно преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с изричен акт. При новото произнасяне задълженият субект следва да се произнесе с изрично решение, като предостави информацията, с която разполага и за която не са налице законоустановени основания за отказ, или да постанови мотивиран отказ да предостави информацията, която не е налична при него или не може да бъде предоставена поради съществуването на обстоятелства, които ЗДОИ посочва като пречка за това. Предвид изложеното доводите на касационния жалбоподател относно липсата на самостоятелно значение на търсената информация, публичния характер на част от нея и наличието на основания за отказ за предоставянето й, не обосновават различен от направения от АССГ правен извод и са неотносими към преценката за правилността на постановеното съдебно решение. При липса на касационни основания водещи до отмяна на оспореното решение, то следва да се остави в сила.

С оглед крайния изход на делото, заявеното от ответника искане за присъждане на разноски е основателно, но по делото не са представени доказателства за реално направени такива в хода на настоящето производство. Не е представен и списък с разноските по чл. 80 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. Предвид това разноски на ответника не могат да бъдат присъдени. Направените и доказани от Здравков разноски в хода на първоинстанционното производство са присъдени с обжалваното решение.

Настоящият състав констатира, че в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка относно датата на подаденото от З. З. заявление за достъп до обществена информация, като тя вместо 09.08.2013 г., погрешно е посочена като 16.08.2013 г. Същата, по почин на съда или по искане на страна, може да бъде поправена, в производство по реда на чл. 175 от АПК и не влияе на крайния извод за неговата законосъобразност.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1688 от 17.03.2014 г. постановено по адм. дело 10777 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ К. А.

К.А.