Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Ф. К. ЕООД гр. Г. срещу решение 106/17.03.2014 г., постановено по адм. дело 937/2013 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА 071300683/01.07.2013 г, издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Т., потвърден с решение 443/03.10.2013 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. В. Т. при ЦУ на НАП за допълнително определени задължения за ДДС в размер на 127 896, 89 лв. и лихви 17 854, 26 лв., вследствие на непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) за Р. Ч. и непризнат данъчен кредит за данъчни периоди на 2011 г. В допълнение към касационната жалба по повод определение на ВАС, отделение за без движение касационният жалбоподател е релевирал оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, за спазването на които съдът следи и служебно, както и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в немотивираност на решението. Според касатора съдът е изложил лаконични мотиви и е възприел тезата на приходната администрация въпреки представените доказателства за предаване на стоките (амидекс) и тяхното заплащане. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. В. Т. при ЦУ на НАП в депозиран по делото писмен отговор от юриск. Георгиева я оспорва, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 365 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но...