Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Д. ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Нели Христозоваизслуша докладваното от председателяД. Д. по адм. дело № 10253/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. П., подадена чрез пълномощник срещу решение № 134 от 07.07.2021 г., постановено по адм. дело № 168/2021 г. по описа на Административен съд-Перник (АС-Перник).

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена жалбата му срещу оспорената от него заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното му правоотношение в МВР. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира разноски.

Ответникът – Директор на СДВР оспорва касационната жалба по същество и по съображения в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на В. П. против Заповед № 513з-1152/08.02.2021 г. на директора на СДВР – гр. София, с която в качеството му на младши инспектор – старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 09 Районно управление (РУ) при СДВР, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта.

Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е действителен административен акт, издаден при съобразяване с материалния закон, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. Фактическите и правни изводи на първата инстанция са обосновани със събраните по делото доказателства, които са подробно анализирани и преценени в тяхната цялост, от които законосъобразно АС-Перник е достигнал до извод, че не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед. Настоящата инстанция, съобразно правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, споделя както установената от съд фактическа обстановка, така и мотивите на процесното решение и препраща към тях, без да е необходимо цялостното им преповтаряне.

Неоснователни са наведените касационни доводи, че съдът не е установил правилно фактическата обстановка на извършеното от жалбодателя деяние, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Изложената от процесуалния му представител такава отразява субективното отношение на жалбодателя, което обаче не се установява от събраните по делото доказателства.

Неоснователни са наведените доводи за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила – материалите от проведеното дисциплинарно разследване са надлежно предоставени на Петров, същият е имал възможност да дава обяснения и да прави възражения в хода на производството, а обстоятелството, че органът е приел същите за неоснователни не обосновава извод за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила или на ограничаване правото на защита на служителя в дисциплинарното производство. Предоставена му е възможност да се запознае с резултатите от проведеното дисциплинарно производство.

Безспорно от доказателствата по делото е установено, че на посочените в заповедта място и време и по описания начин служителят е извършил действия, свързани с неправомерно присвояване на чужда вещ (златен ланец), с които е осъществил дисциплинарно нарушение, изразено в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като поведението му е било несъвместими с тях и е уронващо престижа на службата, като същият е бил надлежно запознат с тези правила.

При така установените факти обоснован и правилен е изводът на първоинстанционният съд, че с извършеното служителят е допуснал тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и наложеното най-тежко дисциплинарно наказание уволнение е съразмерно на установеното нарушение.

Неоснователно е и възражението за нарушение на нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. При установеното тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР наказание. Налице са нарушения на изискванията на нормите на т. 15, 19, 20 и 34 от Етичния кодекс, съответно налице са основанията на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, което е предпоставка за налагане на наказанието по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - уволнение за извършеното тежко нарушение - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите от МВР, уронващо престижа на службата. Службата в МВР следва да се упражнява от служители, които спазват законите и опазват обществения ред и с поведението си да не уронват престижа на службата в МВР. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд относно спецификата на дейността на служителите в МВР и завишените морални критерии относно упражняването й.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК касационният жалбоподател В. П. следва да бъде осъден да заплати на ответника Столична дирекция на вътрешните работи деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 134 от 07.07.2021 г., постановено по адм. дело № 168/2021 г. по описа на Административен съд - Перник.

ОСЪЖДА В. П., ЕГН: [ЕГН] от гр. Перник, ул. [адрес] , вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер] да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи деловодни разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Добрева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Е. М. п/ Емил Димитров