Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. Д. "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП и Т. Т. от гр. С. З., срещу решение 809 от 20.03.2014г, постановено по адм. д. 2824/2013 година по описа на Административен съд гр. П. /АС/.
В жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата на Т. Т. се излагат лаконични доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част, като необосновано, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част.
Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /
РА/ 241206311/27.05.2013г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта в която е потвърден с Решение 882/21.08.2013г., на Директора на Дирекция ОДОП, гр. П. при ЦУ на НАП, относно допълнително установени на Т. Т.
задължения, както следва : данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г.- 2 908.34 лв. и лихви 1 689.13 лв.;данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г. 1 055.48 лв. и лихви 453.82 лв.; вноски за ДОО за 2007г. 2 724.26 лв. и лихви 2 960.52 лв.; вноски за ДЗПО / УПФ/ за 2007.- 767.40 лв. и лихви 833.92 лв.; вноски за здравно осигуряване за 2007г.- 920.87 лв. и лихви 552.50 лв.
За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК.
Законосъобразно е установено наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, тъй като от доказателствата, събрани в хода на ревизията е видно, че ДЗЛ не е деклариран доход и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Спазени са разпоредбите на чл. 124 от ДОПК. По жалбата на Т. Т.:
За да отхвърли жалбата на Тенев, в частта относно определени задължения
по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г.- 2 908.34 лв. и лихви 1 689.13 лв. и за 2008г. 1 055.48 лв. и лихви 453.82 лв., съдът е обсъдил подробно събраните в хода на ревизията доказателства от които се установява, че през ревизирания период Тенев е работил по трудов договор, на непълно работно време, като изплатените месечни възнаграждения са под минималната работна заплата за страната. По данни от информационния масив на ТД на НАП - гр. П. жалбоподателят не е подавал ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ отм. / чл. 50 от ЗДДФЛ и не са декларирани изплатени суми на лицето в подавани справки по чл. 67 от ЗОДФЛ отм. и по чл. 73 от ЗДДФЛ за периода на ревизията.
Относно 2007г. са установени внесени суми по банковите сметки на касатора в размер на 20 000 лв., които в хода на ревизията са възприети като доход с недоказан произход
Основният спорен момент за 2007г. е предадена ли е на касатора сумата от 10 000 лева, от неговата майка, съгласно депозирана от нея декларация, изготвена след изготвяне на РД. Настоящият състав намира, че правилно АС е приел, че не се установява финансова възможност на лицето да предостави посочената сума.
На първо място тази сума не е отразени в дадените писмени обяснения по време на ревизията и в декларацията по 124, ал. 3 от ДОПК. Като произход на тези средства деклараторката посочва работата в Гърция, като не са представени доказателства за придобити доходи в Гърция. На следващо място правилно съдът е приел, че дарението на движимо имущество пари, следва да бъде направено чрез предаването им, което също не е установено.Не на последно място е отчетен и факта на заинтересованост от страна на майката на касатора. В тази насока е неоснователен довода на касатора, че сумата е била предоставена за свадбата му, тъй като не са ангажирани доказателства в тази насока, а само акт за граждански брак. Ирелевантен е довода, за липса на задължение за деклариране на получена като дарение сума.
Относно сумата от 7000 лева, декрарирана като предоставена от чичото на касатора, правилно съдът е приел, че за процесната сума е посочено, че представлява наем по силата на сключен договор, като за периода от 2003 г. до 2006 г. лицето не е подавало ГДД , в които да декларира тези или други доходи от наем. Правилно е прието, че декларация, като частен документ без достоверна дата, която удостоверява изгодни за ревизираното лице факти, не доказва по безспорен начин получаването на посочената в декларацията сума под формата на наем.
Относно облагането на дохода, получен през 2008 г. от продажбата на 1/15 част от недвижим имот по НА 40 от 19.11.2007 г., правилно съдът е приел, че продажбата не попада в обхвата на изключението по чл. 13, ал. 1 от ЗДДФЛ. В нотариалния акт /като официален документ/ е посочено разсрочено плащане, като от общата продажна цена 13851.00 лв., 1851.00 лв. са платени при подписването му, а останалите вноски на 12 равни части, всяка от по 1000.00 лева, като първата вноска следва да се плати до 20.01.2008 г. Правилно съдът е приел, че липсват доказателства за деклариране на дохода, както за прецесните, така и последващи финансови години, поради което законосъобразно върху дохода е определен и размера на дължимия данък.
С оглед на изложеното решението в тази си част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Д. Д. "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП:
Правилно АС е приел, че разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени процесуални правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави според материалния закон. Разпоредбите на чл. 122, ал. 1 - 124а, от ДОПК представляват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски. Съдържанието на чл. 122 ал. 1 и следващите от ДОПК определя тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на предвидените в закона факти, но само досежно предпоставките на чл. 122 ал. 1 от ДОПК. Нормата на чл. 122 ал. 2 от ДОПК по своята същност е материално правна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. В тази насока необходимо да бъде установен източникът на укрития доход, тъй като ЗДДФЛ предвижда различни правила за определяне на данъчната основа за облагане според произхода на дохода.
С оглед на изложеното, настоящият състав не споделя доводите на касатора във връзка с процесуалноправния характер на разпоредбата на чл. 122 ал. 2 от ДОПК, както и че след като е установено, че декларираните от лицето приходи, доходи не съответстват на имущественото и финансовото му състояние и в същото време не са налице доказателства за произхода на средствата, то по смисъла на чл. 123 от ДОПК същите представляват облагаем доход.
При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122 ал. 2 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, както е отбелязал и АС, е в сила от 15.02.2011г., поради което, след като не й е придадено обратно действие, не може да служи като основание за определяне на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК за осигурителни периоди преди влизането й в сила. В този смисъл е и практиката на ВАС, Осмо отделение, обективирана в решение 4550/02.04.2014г., по адм. дело 9082/2013г. по описа на ВАС, решение 7611/05.06.2014г., по адм. дело 12985/2013г. по описа на ВАС, решение 10556/31.07.2014г., по адм. дело 14222/2013г. по описа на ВАС и други.
При този изход на спора разноски не се дължат.
Предвид на изложеното решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение 809 от 20.03.2014г, постановено по адм. д. 2824/2013 година по описа на Административен съд гр. П.
.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Е. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. Р./п/ В. П.
Е.М.