Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на 02 РУП при ОД на МВР Благоевград (началника на РУП), срещу решение 407/17.03.2014 г., постановено по адм. д. 977/2013 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменена негова заповед с рег. 928/21.11.2013 г. с която на В. З. Ш. е наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение за срок от 3 месеца.

Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е извел правните си изводи при непълно установена фактическа обстановка, не е указана доказателствената тежест. Изложени са съображения за недопустимост на съдебното решение в частта в която административният орган е осъден да заплати разноски за съдебното производство. Излагат се съображения, че е осъдено за заплащане на разноски трето лице, което не е било страна в административното производство. Направено е доказателствено искане по реда на чл. 219 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение, алтернативно обезсилване на съдебното решение в частта по присъждане на разноските.

Ответникът В. З. Ш., редовно призован, чрез процесуален представител, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение 407/17.03.2014 г., постановено по адм. д. 977/2013 г. по описа на Административен съд Благоевград е отменена заповед с рег. 928/21.11.2013 г. на началника на РУП с която на В. З. Ш. младши оперативен дежурен в Оперативна дежурна част в 02 РУП Благоевград, категория Д, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, пр. 1, вр. чл. 226, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 226, ал. 1, т. 5 от Правилника за прилагане на Закона за министерството на вътрешните работи (ППЗМВР-отм.) и чл. 228, т. 3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение за срок от три месеца.

От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че на 26.08.2013 г. във 02-ро РУП е получен сигнал за нарушаване на обществения ред. На място е изпратен патрул в състав пол. Николов и пол. Янчев. След установяване на ситуацията, възникнала в следствие на осъществяване на изпълнително производство по реда на ГПК п. Николов докладва случая на дежурния полицай Шопов настоящ ответник, като подробно му описва обстановката. Последният е дал указания да се съставят на спорещите страни полицейски разпореждания и да не се предприемат други действия. След проведено дисциплинарно производство Шопов е наказан за извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в пропуски в изучаването и прилагането на разпоредби, регламентиращи служебната дейност. Прието е, че при възникналата обстановка е следвало да се издадат предупреждения на страните по реда на чл. 56 от ЗМВР отм. , вместо разпореждания по реда на чл. 55 от ЗМВР отм.

Оп правна страна съдът приема, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът приема, че не е налице виновно неизпълнение на служебни задължения, а е налице упражнена оперативна самостоятелност, а правилността при упражнената преценка не подлежи на съдебен контрол.

Решението е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно.

Не са основателни възраженията на касатора досежно пропуски на съда при осъществяване на служебното начало. В първоинстанционното производство съдът е уважил направените доказателствени искания на страните, приобщени са писмени и гласни доказателства, както и административната преписка в цялост. По смисъла на чл. 171, ал. 4 от АПК съдът следва да укаже, че за някои обстоятелства не се сочат доказателства от страните, но съдът няма задължението да указва на страните дали представените доказателства са достатъчни. С оглед съвкупността на приобщените по делото материали, както и естеството на правната преценка на съда настоящата инстанция счита, че за установяването на релевантните за правния спор обстоятелства и изложеното от съда, установените факти са пълни и всеобхватни.

От събраните гласни доказателства се установява, че пристигналите на място служители Янчев и Николов сами са направили преценка за естеството на издавания акт по чл. 55 от ЗМВР отм. в рамките на оперативна самостоятелност, независимо от даденото им нареждане от дежурния полицай. Следователно не е било налице виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на полицай Шопов.

Неоснователни са възраженията за недопустимост на съдебния акт в частта за разноските. В диспозитива на съдебното решение разноските са възложени на ОДМВР Благоевград като второстепенен разпоредител с бюджетни средства, съгл. чл. 9, ал. 1, т. 2, вр. чл. 14, ал. 2 от ЗМВР отм. , вр. чл. 27, ал. 2 от ГПК.

Решението като правилно следва да се остави в сила

С оглед изхода на спора, представен договор за правна защита и съдействие и представен списък на разноските, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 200 (двеста) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 407/17.03.2014 г., постановено по адм. д. 977/2013 г. по описа на Административен съд Благоевград ОСЪЖДА

Областна дирекция на МВР гр. Б.д да заплати на В. З. Ш. с адрес в гр. Б.д, ул. Антон 4, ет. 1, ап. 2 сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Ч./п/ И. С.

Д.Ч.