Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация против решение 1038 от 24.02.2014 г. по адм. дело 212 / 2014 г. на Административен съд София град, с което е отменена заповед 1035/ 06.12.2013 г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на А. С. С. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като не е взето предвид, че длъжността, заемана от служителя като единство от функции, задължения и изисквания е премахната. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против заповедта на административния орган да бъде отхвърлена.

Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят и разноските по делото.

С частна жалба същият оспорва определение от 01.04.2014 г. по делото, с което молбата му за допълване на съдебния акт в частта за разноските е оставена без уважение. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като разноски следва да му бъдат заплатени с оглед изхода на спора, направеното искане и представените доказателства за действителните разходи по водене на делото. Моли определението да бъде отменено.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:...