Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. Д. ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Веселин Найденовизслуша докладваното от председателяД. Д. по адм. дело № 10264/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. М. от гр. София, чрез пълномощника си адв. К. Б., срещу решение № 4303 от 30.06.2021 г., постановено по адм. дело № 2794/2021 г. от Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № ППН-01-1602/2019 от 01.12.2020 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в частта му по т. 3.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити съображения се иска отмяна на съдебния акт и присъждане на понесените по делото разноски, за които се представят писмени доказателства и списък по реда на чл. 80 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.

Ответната страна - Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касатора.

Ответната страна - Д. Н. ЕООД, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е Решение № ППН-01-1602/2019 от 01.12.2020 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в частта му по т. 3, с която жалбата на Р. М., заведена с вх. № ППН-01-1602/04.11.2019 г. и насочена срещу Д. Н. ЕООД, е оставена без уважение.

След анализ на събраните по административната преписка и по делото релевантни за спора доказателства и след тяхното обсъждане, първоинстанционният съд е установил фактическите обстоятелства по делото, по които страните не спорят. Въз основа на това съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на процедурните правила. Фактическите му констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на правилно установена фактическа обстановка органът е направил обосновани изводи относно приложението на материалния и процесуалния закон, които се споделени напълно от първоинстанционния съд.

За да прецени оспореното решение за съответно на материалния закон съдът е приел, че в случая е налице обработване на лични данни за журналистически цели от администратор на лични данни, какъвто се явява Д. Н. ЕООД, оспорващият е публична личност, като журналистическата цел в случая се явява обоснована от безспорен обществен интерес и от факта, че предоставените лични данни не са оповестени самоцелно, а са израз на правото на информация на обществото по актуални и текущи въпроси, предвид на което обработването им не е в нарушение на чл. 17, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните - ОРЗД).

Съдът е достигнал до извод, че публикувайки статията по задържането на Маринов през юни 2009 г. във връзка с подкуп, когато същият е бивш заместник министър на МВР, електронната медия е упражнила правото на свобода на словото в унисон с правото да се търси и получава свободно информация за събития от обществен интерес. Към датата на публикуване на процесните статии обработването на личните данни на жалбоподателя е единствено за целите на журналистическата дейност и не нарушава правото на „личен живот“ на лицето, за което се отнасят. Предвид липсата на засягане на основно право на личен живот, според съдът не се дължи и балансирана преценка за помиряване на основни права в конфликт, тъй като соченото нарушение не е извършено.

По тези причини съдът е счел за правилни изводите на КЗЛД, че жалбата е основателна в частта, относно обработване на лични данни – изображение на жалбоподателя с белезници и е издал разпореждане на „Д. Н. ЕООД, на основание чл. 58, § 2, б „ж“ от Регламент 2016/679, да изтрие изображенията на Маринов, приложени към процесните статии, достъпни на сайта в 7-дневен срок от влизане на решението в сила, след което да уведоми Комисията, като представи съответните доказателства, а в останалата част жалбата е приета за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Обосновани и съобразени с доказателствата по делото и материалния закон са изводите на първоинстанционния съд относно издаването на процесното решение на КЗЛД от компетентен административен орган, в изискуемата форма, при липса на нарушения на административно производствените правила. Правилно съдът е възприел фактите по спора така както са установени от КЗЛД, тъй като същите не са спорни между страните, а и са установени от събраните по делото доказателства. Не е спорно между страните и от доказателствата се установява, че на сайта на DARIKNEWS.BG са публикувани и се поддържат статии за касатора, към които е имало приложен снимков материал, съдържащи лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 ОРЗД, които дават възможност Маринов да бъде идентифициран с името, да бъде свързан със събития около ареста му от 2009 г. и наказателното производство, продължило до 2013 г. и приключило с оправдателна присъда.

Правилни и съобразени с изискванията на ОРЗД и ЗЗЛД са и основните доводи на съда относно характера на публикуваните данни като лични данни по определението на чл. 4, ал. 1 от ОРЗД, съответно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, обработването им от дружеството Д. Н. ЕООД, по смисъла на чл. 4, т. 2 ОРЗД, както и че обработването е за журналистически цели, в съдържанието на това понятие, изяснено от европейските съдебни юрисдикции, във връзка с приложението на КЗПЧОС, ХОПЕС и ОРЗД.

Съответни на събраните по делото доказателства са изводите на АССГ, че в случая обработването на лични данни на жалбоподателя в обем две имена - собствено име и фамилия, професия - бизнесмен е в унисон със съдържанието на отправена до неограничен кръг потребители информация за събития от обществен интерес, като само по себе си не съставлява нарушение на правото на личен живот. Обработването на тези лични данни от администратора е единствено за журналистически цели и публикувайки статиите електронната медия е упражнила правото на свобода на словото в унисон с правото да се търси и получава свободно информация за събития от обществен интерес.

Правилни са и принципните разсъждения на съда относно двете конкуриращи се в случая права - правото на свобода на изразяване и информация и правото на защита на личните данни, характера на същите, както и че не е необходимо да бъде преценен баланса между тях, доколкото и двете не са абсолютни, в това число и в контекста на изискванията на чл. 5, § 1 б. в ОРЗД, а именно обработването не е прекомерно, съобразено е с принципа по чл. 5 от ОРЗД, личните данни да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват (свеждане на данните до минимум).

Съгласно чл. 85, § 1 и § 2 от ОРЗД: 1. Държавите членки съгласуват със закон правото на защита на личните данни в съответствие с настоящия регламент с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.; 2. За обработването, извършвано за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване, държавите членки предвиждат изключения или дерогации от глава II (принципи), глава III (права на субекта на данни), глава IV (администратор и обработващ лични данни), глава V (предаване на лични данни на трети държави и международни организации), глава VI (независими надзорни органи), глава VII (сътрудничество и съгласуваност) и глава IX (особени ситуации на обработване на данни), ако те са необходими за съгласуване на правото на защита на личните данни със свободата на изразяване и информация.

Според предвидените в чл. 25з от ЗЗЛД изключения и дерогации, свързани с обработването на лични данни, извършвано за журналистически цели, обработването на лични данни за журналистически цели, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот (чл. 25з, ал. 1 от ЗЗЛД), но съгласно чл. 25з, ал. 3 от ЗЗЛД при обработване на лични данни за посочените цели не се прилагат чл. 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и чл. 25в ЗЗЛД, като администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 - 21 от Регламент (ЕС) 2016/679.

С оглед конкретиката на казуса изцяло се споделят от настоящия състав заключенията на АССГ, че посочените по-горе категории лични данни са обработени от администратора на лични данни Дарик НюзЕООД с цел информиране на обществото за дадено поведение на субекта, който е публична личност и обработването е извършено в рамките на възприетата от националното законодателство дерогация на някои разпоредби от Регламента, без да е нарушено правото на защита на личните на данни на субекта, при реализирано от администратора на лични данни право на информиране на социума, чрез упражняване правото на изразяване на мнение и свобода на информацията, заложени в чл. 11 от Хартата.

Процесните лични данни, като обем и вид, са ограничени до необходимата степен на разкриване във връзка с целите на журналистиката и не разкриват специфични елементи на личността. Те се вместват в категорията подходящи, свързани и ограничени (вж. и т. 153, изр. последно от преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/679) за информиране на обществото относно моментно поведение на обществено-политически видим, разпознаваем, и следователно значим в определен времеви интервал предвид публичното си качество субект.

По отношение претенцията на касатора, заявена пред КЗЛД, за упражняване правото на изтриване (право да бъдеш забравен) по см. на чл. 17 от ОРЗД, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, към които настоящата инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.

Противно на изложеното от касатора не се установяват допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице сочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед на факта, че ответната страна КЗЛД е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, предвид заявената претенция и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 24 от НЗПП, на КЗЛД следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4303 от 30.06.2021 г., постановено по адм. дело № 2794/2021 г. от Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Р. М., ЕГН [ЕГН] с адрес гр. София [адрес] да заплати на Комисия за защита на личните данни сумата от 100 (сто) лева, разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Диана Добрева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Е. М. п/ Емил Димитров