Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. А. ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА МАВРОД. Х. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора Илиана Стойковаизслуша докладваното от съдиятаС. Х. по адм. дело № 10250/2021
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д. С. от гр. София, подадена чрез процесуалния й представител – адв. Ж. С. от САК, против Решение № 4165/24.06.2021 г., постановено по адм. дело № 12271/2020 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу принудителна административна мярка (ПАМ) Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, приложена на 26.11.2020 г. спрямо автомобил марка „Опел, модел „Астра“ с рег. [рег. номер на МПС] .
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на делото по същество. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът – инспектор-контрол паркиране в „Център за градска мобилност ЕАД към Столична община, чрез адв. М. Г., в писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира разноски съобразно приложен списък пред касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението като правилно следва да остане в сила.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
За да постанови оспореното решене Административен съд София-град е приел за установено от фактическа страна, че на 26.11.2020 г., около 15:00 ч. жалбоподателката Д. С., като водач на МПС марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. [рег. номер на МПС] е паркирала управлявания от нея автомобил в гр. София, ж. к. „Дружба“, ул. „Обиколна“, на тротоара срещу бл. 519 и в близост до магазин Джъмбо.
На същата дата А. Ц. заемащ длъжност инспектор контрол паркиране, изпълнявайки служебните си задължения, разпоредил принудително преместване на управлявания от жалбоподателката автомобил, като е приел, че същият е паркиран в нарушение на чл. 94, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, за което е съставен констативен протокол и е изготвил скица на местоположението на автомобила. В изпълнение на разпореждането, автомобилът на жалбоподателката е бил принудително преместен от екип в състав оператор С. С. и шофьор Х. С., със служебен автомобил № 42, съгласно съставен протокол № 10909.
Моторното превозно средство е преместено на специализиран паркинг „Дружба – 1“, като жалбоподателката е заплатила сума в размер на 68,00 лв. за принудителното преместване и престой на наказателен паркинг. На същата е бил съставен и АУАН № 000006/27.11.2020 г., като нарушението в акта е квалифицирано като такова по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП и чл. 28, ал. 7 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община.
При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че обжалваната ПАМ е издадена от компетентен орган – инспектор контрол паркиране в Център за градска мобилност ЕАД към Столична община, който е надлежно оправомощен и при липса на съществени нарушения на административно производствените правила.
Първоинстанционният съд е счел, че от снимковия материал, приложен по първоинстанционното дело ясно се вижда, че автомобилът е разположен в зоната на тротоара, като предната му част е на разстояние по-малко от 2 метра и не позволява преминаване на пешеходци. Начинът на паркиране на автомобила създава невъзможност за преминаване през тротоара на пешеходци.
При тези данни съдът е направил извод, че в конкретния случай са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП, тъй като автомобилът е бил паркиран в нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП и е създавал пречки за преминаването на останалите участници в движението.
При така установеното от фактическа и правна страна, съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият касационен състав споделя изводите на административния съд. В разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. б от ЗДвП се съдържат три хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да налагат ПАМ Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората е, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. Третата е налице, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Именно третата хипотеза е обективирана в случая.
От двата броя снимки, приложени по делото ясно се вижда, че автомобилът е паркиран върху тротоара в нарушение на правилата за движение и по начин, който създава пречки и затруднява движението на пешеходците. Така приложения доказателствен материал удостоверява извода на административния орган, изцяло споделен от първоинстанционния съд, че както пред автомобила, така и зад него не е осигурено изискуемото се разстояние за свободно преминаване на пешеходци.
В сезиращата касационна жалба са развити подробни доводи за съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административното производство, доколкото в противоречие със указанията, дадени в Заповед № СОА-18-РД-95-484/14.08.2018 год. на Кмета на С. О. и Инструкция за работа на лицата на длъжност „инспектор контрол паркиране“, при репатриране на процесния автомобил са направени само две снимки, а не както е указано в заповедта и в инструкцията – четири броя снимки. Настоящият касационен състав не споделя така заявените доводи, доколкото приема, че цитираната заповед и инструкция не съставляват нормативен акт, указващ конкретни процесуални правила, чието нарушаване ограничава правата на страните в административното производство. Посочените актове по своя характер са вътрешноведомствени такива и указват правата и задълженията на длъжностните лица от общинската администрация, осъществяващи контрола по спазване на правилата за паркиране на територията на Столична община. Този извод се подкрепя от текста на Раздел І, чл. 1 от Инструкция за работа на лицата на длъжност „инспектор контрол паркиране“, в който е указано, че инструкцията е задължителна за изпълнение от лицата на длъжност „Инспектор контрол паркиране“, като неизпълнението или отклонението от предписаните правила за работа в нея са нарушения на трудовата дисциплина, като на виновните се налагат дисциплинарни наказания, съгласно Кодекса на труда. В този смисъл, неизпълнение на задължението за изготвяне на четири броя снимки, въведено с цитираната заповед и инструкция не съставлява процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на жалбоподателката, а дисциплинарно такова. По същество, настоящият съдебен състав споделя доводите на първоинстанционния съд, че конкретната фактическа обстановка се установява и от приложените по делото само два броя снимки, като липсата на още две такива не препятства релевантните за спора фактически установявания.
Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са правилни и обосновани и не противоречат на ангажирания доказателствен материал.
Преценявайки законосъобразността на акта съдът е отчел, всички релевантни факти, в резултат на което е стигнал до правилни правни изводи. Видно от приложените в административната преписка доказателства се установява наличието на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. б, пр. 3 от ЗДвП за репатриране на процесния лек автомобил. Начинът, по който е паркиран процесният автомобил, изцяло заема тротоара и прави невъзможно неговото ползване по предназначение от предвижващите се пешеходци.
Предвид изложеното оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, на ответника следва бъдат присъдени разноски по делото в размер на 600,00 лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4165/24.06.2021 г., постановено по адм. дело № 12271/2020 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Д. С., ЕГН [ЕГН], с адрес гр. София,[жк], [жилищен адрес] да заплати на „Център за градска мобилност ЕАД към Столична община сумата от 600,00 (шестстотин) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Ваня Анчева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Д. М. п/ Станимир Христов