Директорът на Дирекция "ОУИ"-гр. Б. при ЦУ на НАП оспорва Решение № 1412/10.11.2011 г. по адм. дело № 2627 по описа за 2010 г. на Административен съд гр. Б.. Инвокират се оплаквания, сочещи на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът – К. К. Г. не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

С оспореното решение е изменен РА № 1001180/07.10.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден с Решение № РД-10-370/02.12.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Б. при ЦУ на НАП, в частта, с която на К. Г. е установено задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. в размер на 24 754.53 лева за данъчен период 01.01.2006 г. – 31.12.2006 г. и закъснителна лихва в размер на 11 122.30 лева, като задълженията са редуцирани до 12 301.17 лева за данъка и 5 524.69 лева за лихвата. Инстанцията по същество е възприела изводите на приходната администрация за извършвани по занятие от ДЗЛ търговски сделки от категорията на тези по чл. 1, т. 14 от ТЗ с последиците за формиране на облагаем доход по чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ отм. и задължение за счетоводното им отразяване. Липсата на счетоводство, водено от жалбоподателя е отнесено към хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 4 от ДОПК, за да се обоснове приложимостта на реда за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. С позоваване на приети съдебно-счетоводна и съдебно-технически експертизи БАС е определил друг размер на данъчната основа и съответно различен размер на данъка. Решението е правилно.

Пред първата инстанция жалбоподателят не е провел успешно насрещно доказване по предпоставките на чл. 122, ал. 1, т....