Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. В. ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Ася Петроваизслуша докладваното от съдиятаМ. Г. по адм. дело № 10252/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН срещу решение № 5055 от 02.08.2021 година на Административен съд София-град, постановено по административно дело № 4191/2021 година.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на института срещу решение № 0401-25 от 02.04.2021 година на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОПНОИР), в частта му, по т.1 и 7 от Раздел I, с които не са верифицирани разходи за сумите от 19 972,09 лв. и 17 256,60 лв.

Касационният жалбоподател, Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът е допуснал смесване на производството по верификация на разходите и това по извършване на финансова корекция. Сочи, че оспореният административен акт представлява отказ от верификация по искане за междинно плащане, а цитираното в акта правно основание, на което е отказана верификацията, е чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ, което няма общо с производството по верификация. Според касатора извършената от първоинстанционния съд идентификация между недопустимите разходи, обуславящи отказ за верификация и финансовите корекции за нередности, насочени спрямо допустимите разходи е несъответна на приложимите материалноправни разпоредби. Счита за незаконосъобразно разходите по определена финансова корекция да не се верифицират поради обстоятелството, че е определена финансова корекция, тъй като това би означавало, че финансова корекция се извършва върху недопустими разходи. Твърди и нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК поради разминаване между посочените от органа правни основания и фактически такива, тъй като УО се е позовал на нормата на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ имаща отношение към извършване на финансова корекция, а формираното волеизявление е за отказ да се верифицират разходи. Прави искане за отмяна на съдебното решение и съответно отмяна на административния акт в оспорената му част. Претендира разноски по представен списък.

Ответникът, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН срещу решение № 0401-25 от 02.04.2021 година на ръководителя на УО на ОПНОИР, в частта му, по т.1 и 7 от Раздел 1, с които не са верифицирани разходи за сумите от 19 972,09 лв. и 17 256,60 лв.

Оспореното решение на административния орган (в обжалваната му част) представлява отказ за верификация по искане за междинно плащане на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН от 01.02.2021 г. с отчетен период 01.08.2020 г. – 31.08.2020 г., като по т. 2 от разпоредителната част са определени неверифицирани разходи за извършени финансови корекции на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ в общ размер на 100 560,23 лв., формирани по седем пункта (Раздел I от мотивната част на акта), от които:

по т. 1 - 19 972,09 лв. не се верифицират, на основание чл. 75, ал.1, изречение първо ЗУСЕСИФ, в изпълнение на решение №Р01-4/18.03.2021 г. за определяне на финансова корекция, като е регистрирана и нередност ОПНО20/21/ЕФРР/268/01.

По т. 7 - 17 256,60 лв. не се верифицират, на основание чл. 75, ал.1, изречение първо ЗУСЕСИФ, в изпълнение на решение № 80811-417/30.03.2021 г. за определяне на финансова корекция, като е регистрирана и нередност ОПНО20/21/ЕФРР/272/.

За да отхвърли жалбата срещу решение № 0401-25 от 02.04.2021 година, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Решението е неправилно.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд прави извод за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт.

По възражението за правилно приложение на материалния закон: Страните не спорят по фактите.

Досежно установената фактическа обстановка и изводите за валидност на административния акт, и спазване на процедурата по издаването му, касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Спорът е по приложението на материалния закон и спазването на изискването за форма на административния акт.

Решението на ръководителя на УО на ОПНОИР е издадено на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62 ЗУСЕСИФ. С оспорените части от акта Управляващият орган е отказал признаване на плащания по проекта, в които са включени разходи, засегнати от нарушения, за които са определени финансови корекции, като е мотивирал отказа си с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно сочените разпоредби, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличието на физически и финансов напредък на проекта. Общите условия за допустимост на разходите са изложени в чл. 57 и 58 ЗУСЕСИФ. Верифицирането (признаването) на извършените разходи по изпълнението е предпоставено от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия. Отказът да се верифицират суми не се основава на наличие на нередност, нито представлява елемент от процедурата по определяне на финансова корекция. С решението си органът по същество е отказал верификация на разходи по проекта в изпълнение на решение за определяне на финансова корекция и недопустимо е смесил процедурите.

Верифицирането на извършените от бенефициера разходи по изпълнението на проекта е вид проверка, която се прави с цел одобряване или отказ да бъдат изплатени на бенефициера същите суми, като резултатът е обусловен от преценката на тяхната допустимост. Последната се определя от съответствието на извършените разходи с нормативно регламентираните условия. Отказът да се верифицират суми не се основава на наличие на нередност, нито представлява елемент от процедурата по определяне на финансова корекция. Не намира опора в установения със ЗУСЕСИФ вътрешноправен режим на материята, уреждаща правоотношенията, свързани с управлението, предоставянето и контрола върху финансовата подкрепа от Европейския съюз, извършената от ръководителя на УО идентификация между недопустимите разходи, обуславящи отказ за верификация и изпълнението на финансовите корекции за нередности, насочени спрямо допустимите разходи. Касае се за два отделни правни института, прилагани на различно основание и в различни производства. Финансовата корекция не е основание за отказ от верификация, а основание за намаляване на размера на вече верифицираните разходи.

В случая УО е извършил смесване на отказа за верификация на недопустимите разходи и извършването на финансовите корекции, засягащи допустимите разходи. С решението в оспорената му част по същество не се верифицират разходи, а се извършва финансова корекция. Касае се за предварително изпълнение на наложените вече финансови корекции, като с размера на същите се намалява сумата на верифицираните разходи. Процесното волеизявление не е верификация на разходите с оглед тяхната допустимост (съответствие или не с нормативно установени критерии), а на практика е отказ за плащане на разходи. Това е фактическо изпълнение като сумите по финансовите корекции не се изплащат на бенефициера.

Настоящата инстанция счита, че смесването на резултата от различни производства в един акт препятства правото на защита на бенефициера и възможността му да сочи и представя доказателства. Всеки индивидуален административен акт, какъвто безспорно е и актът, с който органът отказва верифициране на разходи, за да бъде законосъобразен е необходимо да отговаря на изискванията за законосъобразност по смисъла на чл. 146 АПК. Второто изискване на чл. 146 АПК е изискването за форма. Безспорно, процесният акт е издаден в исканата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 1 АПК. Но разпоредбата на алинея 2 на чл. 59 АПК изрично сочи, че когато актът се издава в писмена форма, той трябва да има точно определено съдържание. В чл. 59, ал. 2, т. 4 законодателят е поставил изискването актът да съдържа фактически и правни основания. Тяхното наличие е предпоставка както адресатът на акта да упражни конституционното си право на защита, така и съдът да изпълни задължението си да осъществи контрол за законност на акт. Липсата на фактически и правни основания или тяхното несъответствие на предмета на акта е съществено нарушение на изискването за форма и самостоятелно основание за отмяна на акта.

Като е приел законосъобразност на акта в оспорената му част и е отхвърлил жалбата на института, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При изяснена фактическа обстановка следва в тази част да бъде постановено друго, по същество, с което административният акт бъде отменен като незаконосъобразен в оспорените му части. Доколкото административното производство е започнало по искане на бенефициера, то преписката следва да бъде върната за ново произнасяне на Управляващия орган в тази част.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК, на касатора се дължат разноски по делото в общ размер на 3 144,58 лева, съгласно приложен списък – по 1 200 лева адвокатско възнаграждение и по 372,29 лева заплатена държавна такса за двете съдебни инстанции. Съставът констатира, че Изпълнителна агенция ОП Наука и образование за интелигентен растеж е преименувана в Изпълнителна агенция Програма за образование.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5055 от 02.08.2021 година на Административен съд София-град, постановено по административно дело № 4191/2021 година, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № 0401-25 от 02.04.2021 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, В ЧАСТТА МУ, по т.1 и 7 от Раздел I, с които не са верифицирани разходи за сумите от 19 972,09 лв. и 17 256,60 лв.

ИЗПРАЩА преписката на органа за ново произнасяне в отменената част.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция Програма за образование да заплати на Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гр. София, ул. „Акад. Г. Б.“, бл. 6, направените по делото разноски в размер на 3 144,58 лева (три хиляди сто четиридесет и четири лева и петдесет и осем стотинки).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Вачева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Г. п/ Юлия Раева