О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4897

гр.София, 29.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 1115/ 2024 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Обединено училище „Х. Б. , с.Красново, община Хисаря, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1513 от 04.12.2023 г. по гр. д.№ 2195/ 2023 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд № 2909 от 26.06.2023 г. по гр. д.№ 17573/ 2022 г. /поправено с решение по същото дело № 3369/ 18.07.2023 г./ и по този начин по предявените от Е. Г. Д. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № РД–11-142/ 26.10.2022 г. на директора на Обединено училище „Х. Б. , с.Красново, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „учител в целодневна подготвителна група“ в Общинска детска градина – с.Красново и ответникът е осъден да й заплати сумата 9 828 лв - обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца, считано от 26.10.2022 г. година, ведно със законната лихва върху главницата от 01.12.2022 г. до окончателното плащане и е разпределена отговорността за таксите и разноските в производството.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на обжалвания акт до касационен контрол правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и обобщени в сления смисъл: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства при прилагане на логическите и опитните правила, да посочи на кои от тях дава вяра и да изложи съображения по всички доводи и възражения на страните; къде се възстановява на работа незаконно уволнен работник или служител и на кое работно място, трябва ли да бъде уволнен служителят, на чието работно място незаконно уволненият работник или служител е възстановен и как би могъл ответникът да изпълни съдебното решение, ако работникът е възстановен на работа при друг работодател – налице ли е обективна невъзможност за това; счита ли се за мотивирана заповед за прекратяване на трудово правоотношение по обективни причини, ако препраща към други документи, в които тези причини са посочени и ако в кореспонденция между уволнения работник и държавни институции първият е демонстрирал, че тези причини са му съвсем ясни; налице ли е обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор в случаите, когато след възникване на правоотношението са възникнали непреодолими за страните обективни пречки – закриване на звеното, в което работникът е полагал труд и поради това невъзможно да бъде възстановен на същата длъжност; и кой работодател прилага разпоредбата на чл.123 КТ в случаите, когато се закрива целодневна подготвителна група в обединено училище и същевременно се разкрива обединена детска градина в същото населено място. Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Същевременно касаторът поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно.

Ответната страна Е. Д. оспорва жалбата като излага доводи за правилност на обжалваното решение, без да формулира конкретно становище по наличие на основанията за достъп до касационен контрол.

Съдът намира жалбата за допустима, а налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване.

Въззивният съд приел за установено, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение от безсрочен трудов договор № 4/ 15.09.2020 г. и допълнително споразумение към него № 4/1.10.2021 г., въз основа на които ищцата е заемала длъжността „учител в Целодневна подготвителна група“ към ответното училище. Със заповед за прекратяване на трудов договор № РД-11-142 от 26.10.2022 г. на директора на училището правоотношението с ищцата било прекратено, считано от 26.10.2022 г. В заповедта като основание за прекратяването било посочено обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор с мотиви – съгласно решение № 591, т.4, взето с протокол 36/ 19.07.2022 г. на Общински съвет –гр.Хисар и заповед № РД-05-593/09.08.2022 г. на кмета на Община - Хисар. В уволнителната заповед не било записано, че решението на Общинския съвет и заповедта на кмета били връчени на ищцата. Позоваването на тези решения обаче не можело да направи уволнителната заповед мотивирана. Работодателят следвало да посочи в нея конкретно кои обстоятелства водят до извода за обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, чрез изброяването им или посочването им. Затова съдът счел уволнителната заповед за немотивирана, по аргумент от чл.195 КТ, и приел, че само на това основание тя следа да бъде отменена. Въпреки това съдът намерил уволнителната заповед за „неоснователна и недоказана“ и поради това, че работодателят не е установил, че се касае за трайно състояние, обективно и безвиновно и че се касае за обстоятелства, при които служителят реално е в обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Целодневната подготвителна група, в която работела ищцата до уволнението и новообразуваната общинска детска градина били на един и същ адрес; децата от закритата група били пренасочени към новооткритата градина; документите на закритата група били „преместени“ в новооткритата градина; имуществото и оборудването на закритата група се „премествали“ в новооткритата. Съгласно чл.123 т.2, т.5 и т.7 КТ в този случай трудовите правоотношения на служителите в закритата група не се прекратявали. Неоснователен и недоказан бил доводът на ответника, че учителят в закритата група не отговарял на изискванията за учител в детската градина. По доводите във въззивната жалба, че ищцата е възстановена на работа в предприятие, което не е на работодателя и че ответникът не може да задължи друго лице да я приеме на работа, въззивният съд не взел становище.

С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, правният въпрос длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства при прилагане на логическите и опитните правила, да посочи на кои от тях дава вяра и да изложи съображения по всички доводи и възражения на страните, обуславя обжалваното решение. Основателен е и доводът на касатора за наличието на допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК, затова касационното обжалване следва да бъде допуснато по този въпрос, а останалите въпроси и доводите на страните ще бъдат обсъдени при разглеждане на жалбата по същество.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1513 от 04.12.2023 г. по гр. д.№ 2195/ 2023 г.

Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 246,56 лв (двеста четиридесет и шест лева, петдесет и шест стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: