Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на И. А. Д., гр. П., ул. „Хъшовска“ №5, ет. 3 срещу решение №2664 от 07.12.2012г. на Административен съд, гр. П., постановено по административно дело №1714/2012г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Делев срещу акт за установяване на задължения по декларация №3-3А от 23.01.2012г. на орган по приходите в община П., в частта, с която е определено задължение за такса битови отпадъци за 2010г. и 2011г.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че имотът няма лице към улица в нарушение на чл. 19, ал. 11, т. 1 от Закона за устройство на територията и не се ползва по предназначение, както и че подзаконовия нормативен акт противоречи на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Неправилно съдът приел, че ползването на имота няма значение за дължимостта на такса за битови отпадъци. Не отчел, че общината не предвидила частична хипотеза на ползване или не на имота по предназначение. Неправилно е определен размера на таксата на основата на данъчната оценка на имота, което противоречи на чл. 7, ал. 1 и чл. 67 ЗМДТ. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. В. К. – Бучкова, Адвокатска колегия, гр. П..

Ответникът по касационната жалба – директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ в община П., счита същата за неоснователна. Сочи, че имотът на касатора попада в границите на територията, в която по заповед №09-ОА-2791 от 28.10.2009г. на кмета на общината се предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване. По отношение на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване сочи, че по...