Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на адв.А. С. С., в качеството му на процесуален представител на "Комерсиал" ЕООД, с управител Г. В., срещу решение от 12.09.2011 г. по адм. дело № 5302 по описа за 2006 г. на Софийския градски съд. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ДРА № 402 от 3.06.2002 г. на данъчен орган при ТДД - гр. П., потвърден с решение № 1724 от 11.11.2002 г. на Регионалния данъчен директор - гр. С. относно непризнато право на данъчен кредит по доставки от ЕТ "С. К. - Консулт",

на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ЗДДС отм. за данъчни периоди м. 06., м. 07 и м. 09.2000 г. и относно доначислен ДДС, на основание чл. 29, ал. 5 от ЗДДС отм. по продажби на рафинирано олио за данъчни периоди м. 11, м. 12.1999 г.; м. 02, м. 03, м. 08, м. 12.2000 г. и м. 01.2001 г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Същевременно касаторът се позовава на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, като прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. С. оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт А. В. и претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на повторен съдебен контрол, след частично отменително решение № 12254 от 7.12.2006 г. по адм. дело № 2461 по описа за 2006 г. на ВАС, първо отделение, е бил

ДРА № 402 от 3.06.2002 г. на данъчен орган при ТДД - гр. П., потвърден с решение № 1724 от 11.11.2002 г. на Регионалния данъчен директор - гр. С.. В изпълнение на този акт е формиран и предметът на спора и той е законосъобразнността на обжалвания ДРА относно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "С. К. - Консулт", на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ЗДДС отм. и относно допълнително определено задължение за ДДС, на основание чл. 29, ал. 5 от ЗДДС отм. .

По повод отказано право на данъчен кредит се установява, че ЕТ "С. К. - Консулт" е издал на ревизираното търговско дружество две фактури № 913 от 30.06.2000 г. и № 914 от 30.06.2000 г. за данъчен период м. 06.2000 г. За данъчен период м. 07.2000 г. същият търговец е издал фактури № 1171 от 3.08.2000 г. и

ДКИ № 1266 от 3.07.2000 г. към нея; № 1172 от 8.07.2000 г. и ДКИ № 1267 от 8.07.2000 г. към нея; № 1174 от 21.07.2000 г.; № 1175 от 22.07.2000 г.; № 1176 от 26.07.2000 г. За данъчен период м. септември 2000 г. е издал три фактури № 1510 от 29.09.2000 г., № 1511 от 29.09.2000 г. и № 1512 от 29.09.2000 г. Правото на данъчен кредит по доставките, за които са издадени посочените фактури за данъчни периоди м. 06., м. 07 и м. 09.2000 г, е отказано на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ЗДДС отм. . Съдът правилно е приел, че актът е законосъобразен, като не са оборени фактическите констатации, които съдържа с оглед на чл. 108, ал. 8 от ДПК отм. . При първоначалното разглеждане на делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза. По делото не се установява реализиране на данъчния състав на чл. 64 от ЗДДС отм. , за да се признае претендираното право и конкретно начисляване на данъка. Неоснователно е касационното възражение по тази част от спора, че съдът не е изпълнил дадените му указания от касационната инстанция, които са задължителни. Съдът е поставил допълнителна задача на експерта по съдебно-икономическата експертиза, като въпреки подробното обсъждане на същата в заключението, той не е отговорил конкретно дали ДДС е начислен, съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС отм. . Няма данни да е проверено счетоводството на прекия доставчик, по повод на което са дадени указания от касационната инстанция. Обжалваното решение е правилно. Не се констатира нарушаване на материалния и процесуалния закони, каквото твърди касаторът в тази част на спора.

По повод втория спорен момент в хода на административното производство е установено, че ревизираното дружество е продавало закупено от него рафинирано олио, бутилирано олио и велпапе на цени по-ниски от стойността на придобиване на същата стока. На основание чл. 29, ал. 5 от ЗДДС отм. ревизиращият орган е извършил корекция на декларираната данъчна основа от ревизираното дружество и е определено допълнително задължение за ДДС за м. 11, м. 12.1999 г.; м. 02, м. 03, м. 08, м. 12.2000 г. и м. 01.2001 г. При първоначалното разглеждане на делото е била поставена задача на експерта по съдебно-икономическата експертиза във връзка с тази част на спора, като той е направил същите констатации, които се съдържат и в ДРА. При повторното разглеждане на делото е поставена допълнителна задача на същия експерт, като и при нейното изготвяне и чрез нея не се установяват материалноправните предпоставки по чл. 29, ал. 6 от ЗДДС отм. , включително и по т. 1 от цитираната алинея, а именно наличие на обективни предпоставки, които регистрираното лице докаже по безспорен начин, които да обосноват неприлагането на разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС отм. в приложимите редакции.

По повод направеното възражение за погасяване по давност на обсъжданите задължения за данък върху добавената стойност, на основание чл. 140, ал. 2 от ДПК отм. и чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

Настоящият съдебен състав намира, че същото е неоснователно, доколкото чрез него се цели да бъде преценен обжалвания ревизонен акт като незаконосъобразен и да бъде отменен. В посочените две разпоредби е уредена така наречаната абсолютна погасителна давност, при което с изтичането й се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. В процесния случай задълженията за данък добавена стойност за посочените данъчни периоди се явяват погасени по давност. Това обаче не означава, че издаденият данъчно-ревизионен акт, с който те се установяват по основание и размер е незаконосъобразен. Позоваването на тази давност означава, че правото на събиране на установеното чрез този данъчно-ревизионен акт публично вземане е погасено. Давността не се прилага служебно и затова според чл. 143 от ДПК отм. и чл. 174 от ДОПК не подлежат на връщане доброволно

платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок. Самото публично вземане не се погасява, то остава дължимо и както беше посочено може да бъде доброволно изпълнено. Именно поради невъзможността да бъдат събрани тези публични вземания по принудителен ред, е уредена и процедура за отписване на вземания, които са погасени по давност, съгласно чл. 173 от ДОПК. Аргумент в подкрепа на изложеното е и фактът, че се погасяват публични задължения и без те да са определяни по основание и размер след проведено ревизионно производство, приключило с издаване на ревизионен акт (виж решение № 10531 от 17.07.2012 г. по адм. дело № 8615 по описа за 2011 г. на ВАС, първо отделение и решение № 3985 от 20.03.2012 г. по адм. дело № 8214 по описа за 2011 г. на ВАС, първо отделение). Обжалваното решение е правилно постановено.

При този изход от делото съдебни разноски не се следват на касатора, а на ответната страна са присъдени такива в първоинстанционното производство в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение от 12.09.2011 г. по адм. дело № 5302 по описа за 2006 г. на Софийския градски съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Ш./п/ М. З.

З.Ш.