Р Е Ш Е Н И Е№ 181

София,31.10.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, в открито заседание на тридесети септември, през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

при участието на секретаря А. Й. след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 602 по описа на ВКС за 2024г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. С. срещу решение № 738/06.12.2023г. по възз. т.д. № 126/2023г. на Софийски апелативен съд. С него, след отмяна на решение № 106/18.10.2022г. по т. д.№ 115/2022г. на Софийски окръжен съд, е отхвърлена молбата на касатора М. Г. С. за откриване на производство по несъстоятелност на „Хлебни изделия“ ЕООД.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо. Релевирано е, че О. И. която не е участвала в производството пред първоинстанционния съд, не е била активно легитимирана, съгласно чл.613а, ал.2 ТЗ, да обжалва първоинстанционното решение, тъй като не само е недоказано към момента на подаване на въззивната жалба да е притежавала вземане, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, установяващ публичноправно задължение на длъжника, свързано с търговската му дейност, но и, съгласно чл.164 ДОПК, процесуално легитимирана да участва в производството по несъстоятелност, независимо от фазата му, е НАП, като се касае за процесуална субституция от рода на процесуалната суброгация, която изключва допустимото участие на общината в производството. Същевременно касаторът поддържа, че съдът е следвало да констатира служебно, че към датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция О. И. не е имала качеството на кредитор на длъжника, тъй като вземането й е изплатено от трето неучастващо по делото лице. Намира, че е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в оставяне без уважение искането му за предоставяне на възможност да представи договор за прехвърляне на вземане, поради което е неправилен изводът, че няма качеството на кредитор по търговска сделка на длъжника.

С подадения чрез адв. М. П. от САК писмен отговор О. И. оспорва наличието на въведените основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

С определение № 1077/25.04.2024г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, на осн. чл.280, ал.2, предл.2 ГПК, за проверка на неговата допустимост.

В откритото съдебно заседание касаторът поддържа жалбата, моли за обезсилване на въззивното решение, за прекратяване на въззивното производство и за присъждане на направените разноски по делото за ДТ.

О. И. чрез пълномощника си адв.М.П. моли за оставяне на касационната жалба без уважение и за присъждане на направените разноски.

Останалите страни НАП и „Хлебни изделия“ЕООД не са взели становище по касационната жалба и не се представляват в откритото съдебно заседание.

Съставът на I търговско отделение, в изпълнение на правомощията в производството по чл.290 ГПК, приема следното:

Обжалваното решение е постановено по въззивна жалба на неучаствалата в производството пред първата инстанция О. И. Със стабилизирани определения, постановени в ОСЗ на 07.04.2023г. в производството пред въззивния съд, са върнати въззивните жалби, подадени от длъжника „Хлебни изделия“ ЕООД и от „Де Й. П. ЕООД.

За да постанови обжалваното решение, въззивният състав е приел, че О. И. е активно легитимирана, на осн. чл.613а, ал.2 ТЗ, да обжалва първоинстанционното решение, тъй като към момента на подаване на въззивната жалба е притежавала вземане, произтичащо от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение. Обсъдил е, но е счел за неоснователно възражението на касатора, основано на разпоредбите на чл.162, ал.2 и чл.164 ДОПК, че само НАП е активно легитимирана да обжалва първоинстанционното решение. По съществото на спора въззивният състав е намерил, че касаторът-молител не е активно материалноправно легитимиран, тъй като е загубил качеството си на кредитор по търговска сделка, предвид заплащане на претендираното от него вземане от трето лице. Счел е, че липсват и останалите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на „Хлебни изделия“ ЕООД.

Съгласно разпоредбата на чл.613а, ал.2 ТЗ, трети лица, каквото е несъмнено качеството на О. И. която не е участвала в първоинстанционното производство, имат право да обжалват решенията по чл.630( решение за откриване на производство по несъстоятелност) и по чл.632 ТЗ( решение за прекратяване на производството).

В случая обжалваното от О. И. първоинстанционно решение е по чл.630 ТЗ, а активната легитимация да обжалва първоинстанционното решение е основана на наличие на публични общински вземания по смисъла на чл. 162, ал. 1, т. 1 ДОПК - за данък върху недвижими имоти.

Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал.1 и ал.3 ДОПК, публичните вземания могат да се събират и чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника, като те се предявяват от Националната агенция за приходите пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго. В унисон с нея е и разпоредбата на чл. 625 ТЗ, с която се признава процесуална легитимация на НАП за предявяване на молбата по чл. 625 ТЗ за публичноправно задължение към държавата или общината на длъжника, свързано с търговската му дейност Следователно, независимо, че не е носител на материалноправното вземане, НАП е процесуално легитимирана да участва в производството по несъстоятелност във всяка негова фаза и пред всяка съдебна инстанция. Касае се процесуална субституция от рода на процесуалната суброгация, която изключва участието на титуляра на материалното право в процеса. В този смисъл е споделяното от състава определение № 186/10.06.2020г. по ч. т.д.№ 682/2020г., I т. о.

Поради всичко изложено, О. И. не е процесуално легитимирана да участва в производството по несъстоятелност в нито една негова фаза и пред нито една инстанция. Следователно, тя не е била активно легитимирана да обжалва постановеното без нейно участие първоинстанционното решение по чл.630 ТЗ.

Налага се извод, че постановеното по въззивната жалба на О. И. въззивно решение е недопустимо и следва да се обезсили, въззивното производство - прекрати, а първоинстанционното решение - обяви за влязло в сила.

С оглед на този резултат на касатора са дължими направените разноски в касационното производство за ДТ в общ размер 155лв.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.:

РЕШИ:

Обезсилва решение № 738/01.12.2023г. по възз. т.д./н/ № 126/2023г. на Софийски апелативен съд и прекратява въззивното производство.

Обявява за влязло в сила решение № 106/18.10.2022т. по т. д./н/№ 115/2022г. на Софийски окръжен съд

О. О. И. да заплати на М. Г. С. направените разноски в касационното производство за ДТ в общ размер 155лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: