Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 АПК.

К. З. К. моли да бъде отменено решение №1838/22.12.2010г. по адм. д.№2123/2009г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против РА №160900988/24.09.2009г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли ревизионният акт да бъде отменен.

Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд, е отхвърлил жалбата на З. К. против РА №160900988/24.09.2009г. на ТД на НАП-Пловдив, с който са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ отм. с лихви за 2004г. и 2005г. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган след проведена по чл. 122 ал. 1 т. 1 и 2 ДОПК повторна ревизия, тъй като Костова не е подавала годишни данъчни декларации за 2004г. и 2005г. за осъществяваната дейност в Италия и има укрити доходи. В РА е констатирано, че Костова е получила преводи от Д. Л. през 2004г. в размер 16 122, 23лв, а през 2005г. – в размер 11 441, 43лв по договори за дарение и заем, сключени между тях на 14.02.2003г., когато не са се намирали в една и съща държава и при установена невъзможност на Лагонигро да предостави тези суми на Костова, по данни на италианските данъчни власти. В РА е прието, че сумите представляват доход на Костова от неизяснена...