Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 284 от 15.01.2016 г. на [фирма], [населено място], чрез адвокат М. Г. от АК - П. срещу въззивно решение № 464 от 18.12.2015 г. по в. гр. д. № 807/2015 г. на Окръжен съд Перник, с което частично се отменя решение № 810 от 27.07.2015 г. по гр. д. № 02875/2015 на Пернишкия районен съд и са уважени изцяло предявените искове за признаване на незаконно и отмяна уволнението на М. Д. С. като „Ръководител звено обеззаразени води ”, на основание чл. 328, ал. 2 КТ, със Заповед № 15/04.03.2015 г. на управителя на [фирма], за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение в размер на 3830, 15 лева, за оставането без работа за срок от 6 месеца поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение на въззивния съд е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 283, т. 3 ГПК.

В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси, които уточнени от настоящия състав на ВКС при условията т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС се свеждат до въпросите, за критериите, по които се определя ръководния характер на заеманата длъжност, за да се счита, че лицето попада в кръга на служителите от ръководството на предприятието по смисъла на §1, т. 3 от ДР на КТ, които могат да бъдат уволнени при условията на чл. 328, ал. 2 КТ, както и следва ли съдът да се произнесе по всички доказателства по делото, като ги обсъди заедно и поотделно, за да прецени с оглед спецификата на конкретния случай дали заеманата от ищеца длъжност е ръководна или не, както и да направи самостоятелни изводи за фактите и обстоятелствата установени със свидетелски показания и изслушаната експертиза на вещо лице по делото, в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ, с оглед специфичните бизнес-цели и бизнес-задачи, поставени пред новия ръководител на предприятието. Изложени са съображения за противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, формирана с решение № 250/13.02.2014 г. по гр. д. № 2682/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 535/19.12.2012 г. по гр. д. № 83/2012 г. на ВКС, IV г. о. решение № 388/06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2012 г. на ВКС, III г. о. и решение № 422/08.06.2010 г. по гр. д. № 1612/2009 г. на ВКС, III г. о., а в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправните въпроси, доколкото не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба - М. Д. С., чрез адвокат С. А. от САК е подал писмен отговор, в който оспорва същата и счита, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като претендира разноските пред настоящата инстанция.

Касационната жалба на [фирма], [населено място] е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При проверката на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че заеманата от ищеца длъжност „Ръководител звено обеззаразени води” не е ръководна, поради което прекратяването на трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ е незаконосъобразно, а предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1–3 КТ за отмяна на уволнението със заповед от 04.03.2015 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа за срок от 6 месеца поради незаконното уволнение в размер на 3830, 15 лева, са основателни. Съдът е установил, че съгласно длъжностната характеристика, ищецът е отговарял за поддръжката, експлоатацията и непрекъсваемия процес по обеззаразяване на питейната вода на ПСПВ П. и Р. и на основните водоизточници, със задълженията: да следи за качеството на питейната вода съгласно Наредба № 9/2001 г., техническото състояние на определени съоръжения, за движението на хлора, хлорните съединения и др. В структурата на дружеството, звено „Обеззаразяване на водите“ е подчинено на ръководителя на направление „Водопроводни и канализационни мрежи и съоръжения“, подчинено на зам. управителя на дружеството. След анализ на установените по делото факти и обстоятелства, въззивният съд е приел, че независимо от наименованието на заеманата от ищеца длъжност, той не е имал ръководни, а технически функции по изпълнение на възложените задачи.

Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че поставените въпроси обуславят изхода на делото, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК се приема, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо при изрично посочената в тази законова норма предпоставка - поради сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица - служители от ръководството на предприятието - решение № 262/11.05.2011 г. по гр. д. №1146/2010 г. на ВКС, ІV г. о., постановено по чл. 290 ГПК. В същия смисъл е установена трайна практика на ВКС, според която във всеки конкретен случай следва да се вземат предвид задълженията на работника по длъжностна характеристика и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието, за да се направи извод, дали от трудовата функция на изпълняваната работа зависи пряко дейността на предприятието, т. е. дали работникът е от ръководството на предприятието и попада в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ, а обстоятелството, че длъжността носи наименованието „ръководител“ по НКПД не е определящо - решение № 250/13.02.2014 г. по гр. д. № 2682/2013 г. на ВКС, III г. о. и решение № 388/06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о. В съответствие с тази задължителна за съдилищата съдебна практика в обжалваното решение са разрешени поставените от касатора материалноправни въпроси за критериите, по които се определя ръководния характер на заеманата длъжност. Въззивният съд приема, че структурата на предприятието и конкретната длъжностна характеристика на ищеца водят до извод, че дейността на звено „Обеззаразяване на водите“ се ръководи от направление ВКМС, чийто ръководител има правомощия да взема управленски решения, а заеманата от ищеца длъжност е свързана само с техническото изпълнение на взетите решения, поради което крайните изводи, че ищецът не попада в кръга на служителите от ръководството на предприятието, които могат да бъдат уволнени при условията на чл. 328, ал. 2 КТ, не обосновават противоречие с практиката на ВКС. Ръководната длъжност зависи от мястото на длъжността в структурата на дружеството и дали от трудовите функции зависи пряко дейността на предприятието, а не от поставените нови бизнес-задачи, тъй като не те определят трудовата функция и правомощията по вземането на управленски решения.

Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като формулираните процесуалноправни въпроси по същество съставляват оплакване за допуснато от въззивната инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което не може да бъде обсъждано в производството по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Още при действието на ГПК от 1952 г отм., с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че мотивите към второинстанционното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Тези задължителни указания и разяснения, възприети и в редица решения по чл. 290 ГПК, не са изгубили значението си и след влизане в сила на ГПК от 2007 г. Въззивният съд е съобразил посочената съдебна практика - извършил е самостоятелно обсъждане на доказателствения материал и е формирал собствени правни изводи, че изпълняваната длъжност не е ръководна по смисъла на §1, т. 3 от ДР на КТ, тъй като това не следва нито от естеството на задълженията по длъжностна характеристика, нито от вътрешната организация на дружеството или от правомощията на ищеца да „ръководи” останалите работници в звеното. В съдебната практика е наложено разбирането, че под „ръководство на предприятието” следва да се разбират служителите, от които пряко зависи дейността и трудовия процес в предприятието за постигане на определени производствени цели, поради което поставените въпроси не налагат да се търси точния смисъл на закона. В случая не е налице неясна правна норма, нито неправилна съдебна практика, която да бъде изоставена поради промяна в законодателството или в обществените отношения, налагащи създаване на нова съдебна практика, поради което липсва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба е поискал заплатените на адвокат С. А. разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.01.2016 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.

Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 464 от 18.12.2015 г. по в. гр. д. № 807/2015 г. на Окръжен съд Перник.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на М. Д. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх.Д, ет. 8, ап. 113, чрез адвокат С. А. от САК, [населено място], [улица] разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 960 (деветстотин и шестдесет) лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.