Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София – град против решение № 363 / 20.01.2014 г. по адм. дело № 565 / 2013 г. на Административен съд София – град, с което е отменено по жалба на Е. А. Е. решение № РО – 825 / 17.12.2012 г., издадено от касатора и потвърденото с него разпореждане № 213-00-3427-3 / 19.10.2012 г. на длъжностно лице по чл. 54е, ал. 4 КСО досежно разпореденото възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 03.05.2011 г. – 02.06.2011 г. в размер на 412, 65 лева главница и 106, 99 лева лихви за периода от датата на неправомерно получената сума до датата на издаване разпореждането и лихва до окончателното погасяване на задължението. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54г, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – Е. А. Е., от гр. С. изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че административния съд в нарушение на изискванията по чл. 236, ал. 2 и чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е формирал вътрешното си убеждение на базата на оспорената единична съдебно-графическа експертиза, вместо да съпостави това експертно становище с противоположното заключение на две от вещите лица по назначената повторна и разширена СГЕ, както и с останалите писмени и гласни доказателства по делото.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие...