Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на В. К. ЕГН [ЕГН] от гр. Р., [адрес], чрез адв. Г. П., против Решение №24 от 11.08.2020г. по адм. д.№ 63/2020г. на Административен съд Русе, с което е отхвърлено оспорването на касатора против разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредба № 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни на физически и юридически лица на територията на О. Д могили, област Р., приета с Решение № 271 по Протокол № 24 от 21.11.2008 г. на Общински съвет – Две могили, с изм. и доп.(Наредбата).

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК.

1.Неправилно съдът определил предмета на оспорването като счел, че това са разпоредбите на чл. 13, ал. 2 от Наредбата, в редакцията им с Решение №668 от 22.12.2017г. с Протокол №33 от заседанието на Общински съвет Две могили на 22.12.2017г., а не разпоредбите на чл. 13, ал. 1, т. 2 и т. 3, приети с Решение №42 от 23.12.2011г. с Протокол №4 от заседанието на Общински съвет Две могили на 23.12.2011г. С първото от цитираните решения била изменена само т. 1 на чл. 13, ал. 2 от Наредбата, а останалите две точки т. 2 и т. 3 останали със съдържанието, установено с второто решение от 2011г. С Решение №668 разпоредбите на т. 2 и т. 3 са повторно приети без да е налице процесуална или законова необходимост, което станало в нарушение на чл. 79 АПК.

2.Съдът неправилно игнорирал съществените процесуални нарушения при издаването на нормативния административен акт. Липсва протокол на комисията по териториално устройство и строителство за обсъждане и одобряване на предложения проект за изменение на Наредбата. Липсват доказателства за датата на публикуване на доклада и мотивите към него на сайта на Общината - нарушение по чл. 26, ал. 2 (сега ал. 3) от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА). Не са представени доказателства за спазване на 30-дневния срок по чл. 26, ал. 3 ЗНА. Липсват доказателства за датата на публикуване на справка по чл. 26, ал. 5 ЗНА.Нарушен е чл. 77 АПК. Съдът не съобразил нарушението на чл. 28, ал. 2 ЗНА. Касаторът намира за бланкетни мотивите за невъзможността за определяне на таксата битови отпадъци на базата на действителните количества битови отпадъци.

3.Решението противоречи на материалния закон. В нарушение на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ определените размери на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване са по-високи от предвидените разходи за извършване на услугата. В подкрепа на този довод касаторът предлага конкретни изчисления на определената такса за тази услуга на базата на действително събрани такси за 2018г.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което се отменят оспорените нормативни текстове, евентуално – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, както и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - Общински съвет Две могили, чрез Председателя Ю. Т, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211 АПК, от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:

Пред първоинстанционния административен съд са били оспорени разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 3 от цитираната по-горе Наредба. С уточняващо жалбата допълнение (стр. 95 от делото на АС) и молба от 26.02.2020г. стр. 127 от делото на АС жалбоподателят, сега касатор, е поддържал, че доколкото оспорените нормативни текстове не са променени като съдържание освен частично от изменението на Наредбата с Решение №42 по Протокол №4 от 23.11.2011г. от заседание на Общинския съвет Две могили, към този момент и към момента на приемане на първоначалната редакция на нормативния акт с Решение №271 от 21.11.2008г. по Протокол №24 от същата дата, е следвало да са спазени процесуалните правила по издаване на подзаконовия нормативен акт за приемане и изменение на Наредбата.

За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел най-напред, че предмет на делото са нормите на чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 2 от Наредбата, съгласно редакцията й с Решение №668 от 22.12.2017г. с Протокол №33 от заседанието на Общински съвет Две могили на 22.12.2017г. След това съдът е приел, че при приемането на нормативните текстове процесуалните правила не са нарушени съществено и материалният закон е спазен. Решението е неправилно.

1.Неоснователно е касационното оплакване за неправилно определяне на спорния предмет на делото от първоинстанционния съд.

Безспорно е, че съдържанието на оспорените чл. 13, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредбата не е променено от приемането й през 2008г. до сега действащата редакция на целия подзаконов нормативен акт.

Въпреки това, с Решение № 668 по Протокол № 33/22.12.2017 г., по повод докладна записка от кмета на общината от 20.11.2017 г., Общинският съвет Две могили приел Наредба за изменение на Наредба № 5, според § 1 на която се изменя цялата ал. 2 на чл. 13 от Наредбата (като, при това, съдържанието на т. 2 и т. 3 не се променя).

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че при това последно изменение е приет цялостен текст на разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Наредбата и именно към този момент следва да се преценяват процесуалните правила по приемането на оспорените норми. Предишните редакции на чл. 13, ал. 2 с Решение № 42 по Протокол № 04/23.12.2011 г., частично отменена със съдебно решение от 2012 г. и с Решение № 298 по протокол № 19/21.12.2012 г. и последвалата й съдебна отмяна се отнасят до изменение само на т. 1 на чл. 13, ал. 2, която не е предмет на оспорване.

Настоящият състав на касационната инстанция споделя мотивите на Решение № 10443 от 28.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16859/2013 г., VII о., съгласно които „Не съществува правна норма, която да забранява на органа да отмени един нормативен административен акт и да приеме друг със същото съдържание. Различни могат да бъдат мотивите на органа за това. Органът може да иска да отстрани процедурни нарушения, допуснати в хода на приемане на първия акт, а може да иска, по определени неправни мотиви, да потвърди волята си. Това обстоятелство е ирелевантно и актът, стига да са налице основанията за неговата законосъобразност, би бил законосъобразен. Целесъобразността, поради която органът приема акт със същото съдържание не подлежи на съдебен контрол.“

От друга страна, посоченото касационно оплакване е и необосновано, като противоречащо на останалите, защото всички следващи касационни доводи са свързани с неспазване на процесуалните правила по приемане на оспорените нормативни текстове по ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), в редакцията му с ДВ бр. 34 от 2016г., в сила от 04.11.2016г., която е била приложима след посочената дата. (т. е. някои от тези правила не са приложими за процедурата по приемане на Решение № 42 по Протокол № 04/23.12.2011 г.).

2. По оплакванията за игнориране на съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на акта:

Съгласно чл. 26 от ЗНА, в приложимата му редакция в сила от 04.11.2016г., изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност.

В процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица.

Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването се извършва на Портала за обществени консултации, а когато е орган на местното самоуправление – на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет.

Срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни.

След приключването на обществената консултация по ал. 3 и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването на справката се извършва едновременно и на Портала за обществени консултации.

Макар в административната преписка да е налична докладна записка от 20.11.2017г. от кмета на общината, с която е предложено изменението на Наредбата, първоинстанционният съдът е приел, че предложението за приемането на чл. 13, ал. 2 е направено от кмета на общината с докладна записка от 04.12.2017 г., а решението за приемане на изменението на подзаконовия акт е прието на 22.12.2017г. Между тези две дати не е изтекъл минималният законов срок от 30 дни по ал. 3 на чл. 26 ЗНА за обществени консултации.

Съдът е приел, че безспорно предложението е качено на интернет страницата на общината, а този факт се оспорва в касационната жалба като в приложената административна преписка няма никакви доказателства за датата на публикуване на предложението за изменение. Представеният списък на проекти за изменение и допълнение на нормативни актове (стр. 133 от делото на АС) не съдържа такова удостоверително изявление.

В същото време обаче първоинстанционният съд не е указал на ответника, че не сочи доказателства за посочения факт с правно значение, а жалбоподателят е поддържал, че публикуването на предложението за изменение на Наредбата е следвало да се проверява към 2011г.

Първоинстанционният съд изобщо не е обсъждал спазването на чл. 26, ал. 5 от ЗНА относно публикуване на интернет страницата на съответната институция на справката за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. В преписката няма доказателства такова публикуване да е извършено, а указания за това на ответника също не са дадени.

Посочените правила за издаване на подзаконови нормативни актове са установени с императивни правни норми и неспазването им е основание за незаконосъобразност на оспорения акт. В първоинстанционния процес, обаче, при съществени нарушения на процесуалните правила съдът не е изяснил фактите от хипотезите на тези норми.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила подлежи на отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №24 от 11.08.2020г. по адм. д.№ 63/2020г. на Административен съд Русе като

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд.

Решението не подлежи на обжалване.