Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Т. Л. К“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от упълномощения адв. В. С., срещу Решение № 4634 от 17.08.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. № 8059/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22220318000903-091-001/12.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1002 от 12.06.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 50 982, 90 лв. по фактури, издадени от пет доставчика и са начислени лихви в размер на 9 816, 39 лв., както и са установени задължения по ЗКПО (ЗАКОН ЗА КОРП. П. О) (ЗКПО) в общ размер на 59 983, 45 лв. и лихви за просрочие в размер на 15 337, 59 лв. за 2015 г. и 2016 г.

В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения за допуснати процесуални нарушения при издаване на РА – необсъждане на подаденото възражение и представените доказателства след издаване на РД. Посочва се, че от събраните по делото доказателства се установява, че са налице всички предпоставки, обуславящи упражняването на правото на данъчен кредит – издадените фактури са осчетоводени при получателя и при доставчиците, като са придружени и от други доказателства за осъществяването на доставките; всички доставчици разполагат с необходимата кадрова обезпеченост, което противно на изложеното от съда се установява от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. С оглед неоснователния отказ...