Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на седми март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. В. ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. П. докладваното от председателяТ. В. по адм. дело № 10411/2021 Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на потребителите (КЗП), подадена чрез пълномощник, против решение №4281 от 30.06.2021 г. по адм. д. №12246/ 2020 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил решение по т. 8 от Протокол №18/ 22.10.2020 г. на КЗП и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът е изложил противоречиви мотиви и е достигнал до неправилен правен извод. Сочи, че съдът не е съобразил произнасянето на гражданския съд по отношение установяването на неравноправна клауза в подписаното между подателя на сигнала Р. Д. и И. В. плюс ЕООД. Поддържа доводи за отсъствие на нелоялна търговска практика от страна на дружеството, доколкото по безспорен начин в производството е установено, че двустранното споразумение, в което е уговорена неустойка в размер, по-голям от определената комисионна за сключване на договор за продажба на недвижим имот, е с ясно съдържание и средният потребител няма как да бъде въведен в заблуждение досежно правата и задълженията на страните. Според касатора от събраните доказателства и поведението на потребителя - страна по споразумението, следва единствено правилният извод, че у Добрев не е възникнало никакво съмнение относно съдържанието на подписаното споразумение. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на подадената жалба като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Р. Д. не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Първоинстанционният съд е установил, че производството пред Комисията за защита на потребителите е образувано по подаден сигнал от Р. Д. във връзка със договор за посредничество с „И. В. П. ЕООД. Според подателя на сигнала договорът съдържа клауза за неустойка, която по вид и размер е едностранно определена от дружеството и е завишена. Направено е искане КЗП да образува административно производство, да установи прилагане на нелоялна търговска практика от страна на дружеството спрямо потребителите, да го задължи да я преустановят и да му наложи санкция. В докладна записка от длъжностно лице на комисията е посочено, че между страните са се сложили договорни облигационни отношения като равнопоставени субекти и няма основание да се образува административно производство за установяване на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г ЗЗП. С решение по т. 8 от Протокол №18/ 22.10.2020 г. Комисията е приела, че проверяваното дружество И. В. плюс ЕООД не прилага нелоялна търговска практика по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Това решение е оспорено от Р. Д. пред Административиня съд София-град и с определение № 454 от 20.01.2021 г. по адм. д. № 12246/ 2020 г. съдът е приел, че предмет на съдебно обжалване могат да бъдат административните актове и наказателните постановления, издадени от КЗП, респективно, от председателя на КЗП, в изпълнение на възложените му със закон правомощия, като легитимирани да ги обжалват са лицата, чиито права и законни интереси са засегнати. По отношение на лицата, подали жалба или сигнал до КЗП, намират приложение разпоредбите на чл. 178 - 181 ЗЗП. Когато в сигнал, жалба или молба е отправено искане, което не е уважено, компетентният орган излага в отговор си мотиви за това (чл. 180, ал. 4 ЗЗП). Съдът е приел, че по аргумент от 124, ал. 2 АПК оспореното решение не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Упражняването на санкционно правомощие е при наличието на законоустановените предпоставки, а не по повод отправено в сигнал искане на потребител. Като е приел, че подадената от Добрев жалба е процесуално недопустима, съдът я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото.
Това определение е отменено по частна жалба на Р. Д. от тричленен състав на Върховния административен съд с определение № 5540 от 5.05.2021 г. по адм. д. № 2722/2021 г. и делото е върнато на АССГ за разглеждане на спора по същество. Тричленният съдебен състав е приел, че негативните актове на КЗП, както и позитивните, при които се налагат санкции по ЗЗП, могат да бъдат предмет на съдебно оспорване. Съдът е посочил, че отправеното от Добрев искане съдържа твърдение за незаконосъобразни действия на друг частен субект, който е и търговец, а именно, че тези действия са в противоречие с установения правен ред, поради което пряко засягат твърдени права и законни интереси на жалбоподателя. Съдебният състав е посочил, че когато е сезиран с искане за защита на лични права или защитени правни интереси, КЗП е длъжен да се произнесе с акт и този акт е индивидуален административен, подлежащ на съдебно оспорване от пряко засегнатата страна, в случая от Р. Д..
В изпълнение на задължителните указания на тричленния съдебен състав първоинстанционнитя съд е приел подадената жалба за допустима, извършил е контрол за законосъобразност на оспореното решение на Комисията за защита на потребителите и е обосновал извод, че същото е незаконосъобразно поради допуснато противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Според настоящия касационен съдебен състав обжалваното решение на АССГ е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима жалба.
Съгласно чл. 68л ЗЗП, когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на нелоялната търговска практика. Председателят на Комисията за защита на потребителите може в определен от него кратък срок да задължи търговеца да докаже, че прилаганата търговска практика не е нелоялна. Председателят на Комисията за защита на потребителите предприема мерките по чл. 68л, ал. 1 и 2 ЗЗП служебно или по повод направено искане от страна на потребител.
Съществуването на неравноправни клаузи в потребителски договори се установява по реда на чл. 143 - 148 ЗЗП, а правомощията на Комисията са свързани с изготвяне насоки или препоръки и водене на преговори с представители на сдружения на търговците - чл. 148, ал. 1 ЗЗП. Преценката съществуват ли основания за издаване на заповед по чл. 68л ЗЗП, респективно, за упражняването на функциите по чл. 148 ЗЗП, е в рамките на дискрецията на органа и според настоящия съдебен състав не подлежи на контрол за законосъобразност. Предмет на съдебно обжалване по реда на АПК могат да бъдат административните актове, издадени от председателя на КЗП в изпълнение на правомощията му по чл. 68л ЗЗП, от лицата, чиито права и законни интереси са засегнати. По отношение на лицата, подали сигнал до комисията, намират приложение разпоредбите на чл. 178 - 181 ЗЗП. Административният ред на защита дава възможност на потребителя за всяко нарушение на правата му по този закон да подава сигнали, жалби и молби до компетентните органи. Решението по сигнала, жалбата или молбата се съобщава писмено на подателя и на другите заинтересовани лица и организации, ако има такива, в 7-дневен срок от датата на постановяването му. Когато в сигнал, жалба или молба е отправено искане, което не е уважено, компетентният орган в отговора си до подателя излага съображенията и мотивите си за това - чл. 180, ал. 4 ЗЗП. Това решение по аргумент от чл. 124, ал. 2 АПК не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. В случая органът е издал акт по чл. 180, ал. 4 ЗЗП, с който е оставил без уважение сигнала.
Предвид изложеното настоящият касационен съдебен състав приема, че КЗП се е произнесла в производство, в което крайният акт - решението по подадения сигнал, е изключено от съдебен контрол по силата на чл. 124, ал. 2 АПК, поради което жалбата на Р. Д. е процесуално недопустима. Като се е произнесъл по недопустимо оспорване, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а производството по делото - прекратено.
С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от касатора искане за разноски за двете съдебни инстанции, в полза на Комисията за защита на потребителите следва да бъдат присъдени претендирани разходи в размер на 100 лв. за защита от юрисконсулт, както и 70 лв. платена държавна такса за касационното производство. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 4281 от 30.06.2021 г., постановено по адм. д. № 12246/2020 г. на Административен съд София-град и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Р. Д. от гр. София, [адрес], да заплати на Комисията за защита на потребителите, гр. София, ул. Врабча №1, ет. 4, направените по делото разноски в размер на 170 лв. (сто и седемдесет лева).
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Вачева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Г. п/ Юлия Раева