Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от М. А., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния представител адвокат И., срещу решение № 6020 от 03.11.2020 г., постановено по адм. дело № 6194/2020 г. от Административен съд – София град. С него е отхвърлена жалбата на касатора против заповед с рег. № 5364з-1021 от 10.06.2020 г. на директора на дирекция „Миграция” на МВР, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна”. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което оспорената заповед да бъде отменена.

Ответникът – директорът на дирекция „Миграция” на МВР, чрез упълномощения представител юрисконсулт Ч. оспорва касационната жалба като неоснователна в представената писмена защита. Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, поради което предлага на съда да го остави в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на М. А., гражданин на Сирия, срещу заповед с рег. № 5364з-1021 от 10.06.2020 г. на директора на дирекция „Миграция” на МВР, с която на оспорващия на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА...