Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по жалба на "Артлеон“ ЕООД гр. А., представлявано от адв. В.К., подадена срещу решение №1063/29.07.2020г., постановено от Административен съд Варна по адм. дело № 3462 по описа за 2019г.

Касаторът навежда и развива доводи за необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение. В жалбата и писмено становище иска отмяна на първоинстанционното решение и на ревизионния акт. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД „ОДОП“/ Варна при ЦУ на НАП, в писмен отговор и молба, подадени от процесуалния представител юрск. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното производство.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АС Варна ревизионен акт /РА/ №Р-03000319001949-091-001/16.08.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в обжалваната и потвърдена част с решение №266/21.11.2019г. на ДД „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП са установени в тежест на "Артлеон" ЕООД допълнителни задължения по ЗКПО за корпоративен данък в данъчен период 2017г. в размер на 14040лв. и за 1961, 86лв. закъснителни лихви, в резултат на извършено от приходните органи увеличение на финансовия резултат на основание чл. 27, ал. 2, т. 2 вр - с ал. 1, т. 1 ЗКПО и ДР пар. 1, т. 5, б.“а“ ЗКПО. Прието е от приходните органи, че получена на 27.09.2017г. сума в размер на 140 040лв. от „Зебра“ ООД, на основание протокол на ОС на съдружниците от 07.07.2017г., не е дивидент, а съставлява скрито разпределение на печалбата, поради което не е допустимо намаляване на счетоводния финансов резултат и ФР е коригиран в посока увеличен със същата сума като е начислен и корпоративен данък в размер на 14 040лв.

За да отхвърли жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е приел, че при в административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е също като инстанция по съществото на спора, че не е налице соченото от приходните органи „скрито разпределение на печалбата“, тъй като получената сума е ясно по основание и произход, счетоводно е отразена и проследима. Приел е, че няма качеството на дивидент с оглед датата на разпределението на дивидент отпреди придобиване от РЛ на качеството на съдружник в „Зебра“ ООД, поради което за данъчни и счетоводни цели този приход не се приема за дивидент и съответно с него не се намалява ФР по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Като краен резултат е възприел направените от приходните органи изчисления и размера на начисления корпоративен данък като е приел, че получената на 27.09.2017г. сума в размер на 140 040лв. от РЛ представлява печалба по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗКПО и като такава подлежи на облагане с корпоративен данък. Не е възприел защитната теза на дружеството за допусната счетоводна грешка, изправена през следващия данъчен период – 2018г. Решението е необосновано и незаконосъобразно.

По фактите относно получаване и осчетоводяване на сумата от 140 040 лв. не се спори. Касационните оплаквания са свързани основно с непризнаване на допусната счетоводна грешка, вследствие на която и извършените от дружеството счетоводни операции в последващ данъчен период, ФР е нула и съответно такъв е размерът на корпоративния данък за внасяне, какъвто не се дължи за 2017г. Съгласно събраните писмени доказателства и прието заключение на ССчЕ получената като дивидент сума в размер на 140 040лв. от „Зебра“ ООД, без да е налице основание за изплащане на дивидент към момент на разпределянето му /27.09.2017г./, е възстановена обратно и по банков път от РЛ на „Зебра“ ООД през 2018г., за което са взети съответни счетоводни операции съгласно т. 1 от заключението на експертизата. Съгласно предвидения в чл. 75 ЗКПО ред за откриване и отстраняване на грешки за минали години, при прилагането в случая не се налага подаване на коригираща данъчна декларация, тъй като в този случай не се налага промяна в декларирания финансов резултат. Незаконосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че неправилното формирано намаление на счетоводния резултат е в резултат на грешно интерпретиране на материалния закон, което не възприема за счетоводна грешка. Получената сума, отразена неправилно като приход и впоследствие върната, следва да бъде коригирана по реда за фундаменталните грешки и при прилагане на счетоводен стандарт 8 – нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика, което отразява промените в имущественото състояние на дружеството и обуславя верността на ФО за 2017г.

Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено като вместо него се постанови друго по съществото на спора, изяснен от фактическа страна. С решението по същество следва да се отмени като незаконосъобразен ревизионния акт.

При този изход на касатора се следват деловодни разноски за две съдебни инстанции по представени списък на разноски и доказателства за извършено плащане в размери 1612лв. за първата инстанция и 727лв. за касационната инстанция, или общо 2339лв. на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 и по аналогия на чл. 9, ал. 1 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1063/29.07.2017 г., постановено от Административен съд Варна по адм. дело № 3462 по описа за 2019г. на същия съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ревизионен акт №Р-03000319001949-091-001/16.08.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в обжалваната и потвърдена част с решение №266/21.11.2019г. на директор дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на „Артлеон“ ЕООД гр. А., с [ЕИК], деловодни разноски за две съдебни инстанции в общ размер 2339лв. /две хиляди триста тридесет и девет лева/. Решението е окончателно.