Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез главен юрисконсулт Я. Б., в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 3229/ 25.06.2020 г., постановено по адм. дело № 2603/ 2020 г. на Административен съд - София град (АССГ). В касационната жалба са изложени твърдения за необоснованост и неправилност на съдебното решение.

Касационният жалбоподател счита, че представените от ищеца писмени договори не доказват заплащане на исковата сума като разноски по делата пред СРС и АССГ, към датите на тяхното провеждане. Намира, определеният размер за обезщетение, представляващ адвокатско възнаграждение за обжалване на НП за несправедлив и необоснован, като прекомерен.

Моли да се отмени обжалваното решение на АССГ и се отхвърли исковата претенция.

Ответникът- "Мирена 03" ООД, със седалище град София, моли да се остави без уважение касационната жалба, като неоснователна. Претендира разноски по делото. Подробни доводи са развити в представените писмени бележки.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на "Мирена 03" ООД, със седалище: град София, срещу Национална агенция по приходите - София за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменено Наказателно постановление /НП/ № 285872/ 01.02.2017г., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП– София, в размер на 1000 лв.

С обжалвания съдебен акт АССГ е ОСЪДИЛ Национална агенция по приходите - София да заплати на "Мирена 03" ООД, сумата от 1000 /хиляда/ лева, за обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразното Наказателно постановление № 285872/ 01.02.2017г., ведно със законната лихва върху сумата за обезщетение, считано от 06.03.2020г. до датата на окончателното й плащане, както и направените разноски пред първата съдебна инстанция в размер на 385 лв.– адвокатско възнаграждение и платена държавна такса.

Административният съд, за да достигне до този резултат е приел, че с Наказателно постановление № 285872/ 01.02.2017г., на заместник директора на ТД на НАП София, на "Мирена 03" ООД е наложена имуществена санкция в размерна 4 500 лв. на основание чл. 5, ал. 1 от Закон за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ).

Наказателното постановление е било потвърдено с Решение от 30.08. 2017г. по н. а.х. д. № 4637/ 2017г. на СРС. С Решение № 1143/ 22.02. 2018г. по адм. дело № 11825/ 2017г. на АССГ това съдебно решение е било отменено, като издаденото НП на ТД на НАП София е било отменено.

Решаващият съд е посочил, че както се вижда от изготвените въззивна и касационна жалби, адвокатският труд на адв. Я. се е изразил в изготвяне на жалби до СРС и АССГ и в процесуално представителство по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗА.

Съдът e приел, че тези действия са действително изпълнени от защитника адв. Я., адвокатският труд е реално положен и съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА следва да бъде обезвъзмезден.

Преценил е, че договорените размери от по 500 лв. не само са под законовия минимум, но и напълно съответстват на фактическата и правна сложност на спора по ЗАНН и чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ.

Счел е, че осъществената защита, респ. адвокатският труд по изготвяне на жалби и явяване в открити съдебни заседания, съобразно сложността на спора, напълно съответстват на договорения и платен размер на възнаграждение от по 500 лв.

Решаващият съд е приел, че искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди е основателен и е присъдил пълния предявен размер от 1000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 06.03.2020 г. до окончателното му изплащане.

Настоящият съдебен състав на ВАС счита съдебното решение за правилно, а касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно адм. съд намира претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна.

За квалифициране на иска за вреди, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определящо е обстоятелството, че е налице акт, който е издаден от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност.

Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган– чл. 4 ЗОДОВ. Изисква се установяване на преки вреди, които са обусловена последица от отменения акт, т. е. които са адекватно следствие от увреждането.

Правилно решаващият съд е установил, че незаконосъобразното наказателно постановление, издадено от НАП, е било отменено с влязло в сила Решение № 1143/ 22.02. 2018г. по адм. дело № 11825/ 2017г. на АССГ, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1 ЗОДОВ.

Правилно решаващият съд е счел, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното НП на администрацията и понесените вреди. С. То решение № 1 от 15. 03. 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/ 2016г. на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления, като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица.

Основателно адм. съд е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди се явява доказан. По двете дела пред РС и АС са били представени договори между адвоката и клиента, които са имали за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА). При тях адвокатът е получил възнаграждение за положения труд, а клиентът- "Мирена 03" ООД го е заплатил в договорен размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа.

Договорите по чл. 36, ал. 2 ЗА са съставени в бланките на адвокатската колегия и представени, своевременно по съответните дела. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/ 2012 г. по Тълкувателно дело № 6/ 2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане.

В представените пред РС и АС договори за правна защита и съдействие е било договорено и посочено за платено в брой възнаграждение от 500 лв, общо в размер на 1000 лева. Плащането е било извършено в хода на делото и е за осъществена по него правна защита. С това е доказана реално причинена вреда от отмененото НП, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за намаление на размера на обезщетението, като прекомерно. По делото не се спори, че така уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева е било реално заплатено от ищеца. Съдът правилно е преценил, че искът е обоснован, а справедливият размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди, е съобразен с нормата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определената сума кореспондира на правната сложност на делото и извършените процесуални действия от представителя на страната.

Правилно съдът е присъдил законна лихва върху главницата - считано от 06.03.2020 г. до нейното окончателно изпащане. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносният резултат - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо, чл. 86 ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) (ЗЗД), във вр. с &1 ЗОДОВ. При надлежно направено искане правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва по чл. 84 и чл. 86 ЗЗД.

Предвид това, решението на съда, с което е приел за основателни и доказани претендираните имуществени вреди в резултат на осъществена правна защита е правилно и следва да остане в сила.

С оглед изхода на спора и поради липсата на искане от ответната страна за разноски, както и на доказателства за тяхното извършване, такива не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3229/ 25.06.2020 г., постановено по административно дело № 2603/ 2020 г. на Административен съд - София - град.

Решението е окончателно.