Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу решение № 6244 от 10.11.2020 г., постановено по административно дело № 3905/2020 г. от Административен съд София - град (АССг), с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № 1393/25.03.2020 г. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване и претендира присъждане на направените деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар.
Ответникът по касационната жалба – К. Я. - Е. чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като й заплати и направените в производството деловодни разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси за засегнати с него, а разгледано по същество е правилно.
Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е била заповед № 1393/25.03.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) на ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение за длъжността „началник на отдел“ „Пчеларство, мляко и интервенции“, в дирекция „Селскостопански пазарни механизми“ в ДФЗ.
Съдът е изяснил спора по същество, като въз основа на събраните доказателства и извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при нарушения на изискванията за форма и на предвидените административно производствени правила.
Обоснован и съответен на доказателствата по делото е изводът, че заповедта не съдържа реквизитите по чл. 97, ал. 1, т. т. 4 и 5 ЗДСл.
Дисциплинарното наказание е наложено за извършени нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 във вр. с чл. 21, ал. 1 и чл. 29З ДСл във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) – за неизпълнение на служебни задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), които са посочени като такива тези по чл. 21, ал. 1 и 29 ЗДСЛ, задължаващи служителя да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация и да подават ежегодно до 15 май пред органа по назначаването декларация за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ.
Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДСл служебните задължения на държавния служител се описват в длъжностна характеристика, а допълнителни такива могат да бъдат възложени само в предписаните от закона случаи, съгласно разпоредбата на ал. 3 на цитирания текст. От съдържанието на заповедта и от представените доказателства не се установява наличието на констатирани нарушения при изпълнение на задълженията по длъжностна характеристика от служителя, като няма спор, че същата формално е изпълнила и задължението си да подаде ежегодната декларация по чл. 35 ЗПКОНПИ. Всъщност нарушението, както правилно е установил първоинстанционния съд е, че служителят не е изпълнил това задължение точно, тъй като не е декларирала лица, които по отношение на нея са „свързани“ по смисъла на § 1, т. 15 ЗПКОНПИ, които са посочени в две категории: 1. съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия – до четвърта степен включително, и по сватовство – до втора степен включително; за целите на производството за отнемане на незаконно придобитото имущество за свързано лице се счита и бивш съпруг, бракът с когото е прекратен до 5 години преди началото на проверката на Комисията и 2. физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност, а майка й и бащата съпругът й безспорно попадат в тази категория. Но в случая дисциплинарното наказание не е наложено за това, а видно от съдържанието на заповедта като нарушение посочено, че служителят не отразил в декларацията по чл. 35 ЗПКОНПИ да има участие в търговски дружества, в органи на управление на такива на юридически лица с нестопанска цел или кооперации, както и извършване на дейност като едноличен търговец, към датата на и 12 месеца преди това, както и договори с лица, които извършват дейност в области, свързани с вземането от служителя решения, в кръга на неговите правомощия или задължения по служба, доколкото това е съдържанието на декларация та по описаните в заповедта раздели. Правилно в тази насока съдът е констатирал, че от доказателствата по делото не се установява служителят да е има участие в търговски дружества ЮЛНС, кооперации или да е осъществявал дейност като едноличен търговец, като не са посочени и сключени от нея договори, с лица, които извършва дейност в области, свързани със служебните й задължения.
При така установеното настоящият състав намира, че наведеният довод, че първоинстанционният съд е тълкувал неправилно и стеснително описаното в заповедта нарушение, което касае съдържанието на подадената от служителя декларация по чл. 35 ЗПКОНПИ е неоснователен. В случая правилно въз основа на анализ на съдържанието на заповедта е установил, че не са спазени изискванията за формата на акта, които доколкото се касае до дисциплинарно производство са императивни.
Правилен е изводът, че относно нарушението по чл. 13 КПСДА в заповедта и в приложените доказателства липсва конкретно описание на извършеното нарушение, като в тази връзка следва да се посочи, че по делото липсват доказателства да са поискани писмени обяснения от служителя за такова нарушение, а и както бе посочено по-горе дисциплинарната отговорност на служителя не е ангажирана за извършено такова нарушение, предвид описанието на извършеното от нея в процесната заповед.
Правилен е и изводът, че доколкото, със заповедта е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя по повод обстоятелството, макар и посочено като допълнително в заповедта, че бащата на съпругът й има участие на Националната програма за пчеларство за периода 2012 – 2019 г. по схеми и мерки 2007-2013, кръстосано спазване и КСП - Държавни помощи в случая е налице и нарушение на изискването по чл. 93, ал. 1 ЗДСл от същата не са изискани писмени обяснения.
С оглед на така установеното настоящият състав намира, че решението е постановено при правилно приложение на закона, като същото е и обосновано. Съдът е анализирал събраните в хода на делото доказателства, а изводите му са подробно обосновани.
При извършената проверка не се констатираха извършени на нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението от АССг.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при ответника следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 1000 лв., представляващи хонорар за един адвокат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6244 от 10.11.2020 г., постановено по административно дело № 3905/2020 г. от Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на К. Я. – Е., с [ЕГН] деловодни разноски в размер на 1000(хиляда) лева. Решението е окончателно.