Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. Б. при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, срещу Решение № 1745 от 14.12.2020 г., постановено по адм. дело № 182/2020г. по описа на Административен съд Бургас, с което по жалба на А. А. е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № Р-02000218005866-091-001 от 24.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 10 от 13.01.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Б. при ЦУ на НАП, както и са присъдени разноски съобразно изхода на правния спор.
От изложеното в касационната жалба, се налага извода, че касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че мотивите на съда са формирани при погрешно възприемане на доказателствата по делото и изводи направени без наличие на специални познания. Касаторът счита, че РД и РА са създадени чрез ИС „Контрол“ като електронни документи по смисъла на чл. 3 ал. 1 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и са подписани с електронен подпис, поради което моли да бъде отменено оспореното решение и предвид липсата на произнасяне по съществото на спора – делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия административен съд. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът - А. А., чрез адв.. Н оспорва касационната жалба. В представения по делото писмен отговор на касационната жалба излага подробни съображения, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, вкл. се аргументира тезата че ЗВР, РД и РА не са подписани с КЕП, за което била извършена проверка на приложените по делото на оптичен носител файлове. Претендира присъждане на разноски
Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество дава мотивирано заключение за нейната основателност.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид наведените доводи в касационната жалба, доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Бургас е РА № Р-02000218005866-091-001 от 24.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 10 от 13.01.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Б. при ЦУ на НАП.
Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е нищожен, предвид факта, че представените към административната преписка: ЗВР, ЗИЗВР, РД, както и самият РА не са подписани от нито един от органите сочени за техни издатели, вкл. и посредством КЕП.
Действително от приложените по делото ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА е видно, че нито един от посочените документи, не носи саморъчен подпис или цифрово изражение на електронен подпис, положен от неговия/те издател/и.
Първоинстанционният съд при разглеждане на делото в няколко съдебни заседания в нарушение на задължението му по чл. 9 ал. 3, а и чл. 171 ал. 4 от АПК не е указвал на административния орган да представи доказателства, от които да е видно, че издадените актове в хода на ревизията са оформени и подписани като електронни документи. В тази насока е и факта /въпреки, че съдът следи служебно за валидността на обжалвания акт/, че такива възражения не са изложени и в жалбата въз основа на която е образувано първоинстанционното производство.
При постановяване на съдебния си акт АС – Бургас, въз основа на така приетите писмени доказателства и тези приложени на електронен носител, е приел че РА, РД, ЗВР, ЗИЗВР не са издадени като електронен документи. Върху приложените по делото копия на хартиен носител липсва отбелязване, че документът е издаден чрез ИС "Контрол" или каквото и да било друго доказателство, което да послужи за индикация, че създадените като електронни документи заповеди, РА и РД са надлежно оформени с подписи от органите по приходите с оглед изискванията на чл. 117, ал. 2, т. 10 от ДОПК и чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК. При служебно извършена визуализацията на електронните документи /очевидно без присъствието на страните/ не е установен от съда факта на подписване с електронен подпис. З. на диск и представени в съдебно заседание документи били идентичен с тези, приложен по делото на хартиен носител, а именно с място за полагане саморъчни подписи, без да се съдържат изискуемите съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 знаци, удостоверяващи наличието на електронен подпис и свързващи по несъмнен начин електронния документ с неговия издател.
В касационната жалба са излага довода, че независимо от вида, в който документите са представени на хартиен носител, върху приложения по преписката оптичен носител са записани създаните в хода на ревизионното производство и подписани с КЕП в информационната система на НАП-ИС "Контрол" посочените електронни документи - РА, РД, ЗВР, ЗИЗВР. При извършена проверка от процесуалния представител на файловете на оптичния носител е установено, че са подписани с електронен подпис от техните издатели. Като част от касационната жалба е приложено визуализиране на извършената проверка.
Съгласно чл. 152, ал. 2 от АПК, приложим по силата на § 2 от ДР на ДОПК и в настоящото производство, преписката въз основа на която се издава административния акт/в конкретния случай РА/ се представя на съда в заверено копие. Копието, което се представя по делото трябва да е идентично с това, въз основа на което е издаден административния акт. Задължение на съда е при констатирани пропуски в окомплектоването й да изиска служебно липсващите документи /по аргумент и от чл. 152 ал. 4 от АПК, а и чл. 9 ал. 3 от АПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК/.
Съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът решава делото по същество. Следващата алинея на същата разпоредба, го задължава да извърши преценка на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Всяко представяне на доказателства различни от тези, послужили при издаване на РА, води до изкривяване на преценката на съда и формиране на изводи, които не са подкрепени с доказателства.
На следващо място безспорно съгласно чл. 3, ал. 1 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) „Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014" (ал. 1), като „Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление“. (ал. 2).
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Квалифициран електронен подпис (КЕП) е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16 и има значението на саморъчен подпис - чл. 13, ал. 3 и ал. 4 от ЗЕДЕУУ. Според изискването на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕУУ, КЕП трябва да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за КЕП, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа. Доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги издава удостоверение по писмено искане на автора посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията - чл. 25, ал. 1 и ал. 5 от ЗЕДЕУУ.
Според съдържащите се в чл. 3, т. 12 и т. 15 от Регламент (ЕО) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО дефиниции, "квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на такъв подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, а "квалифицирано удостоверение за електронен подпис" означава удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в приложение I на Регламента.
При съмнения, че така описаните изисквания не са били спазени, поради което и не може да се приеме че процесните документи са подписани с КЕП, административният съд с оглед служебното начало и задължението му по чл. 9 ал. 3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК е следвало да укаже на ответника че за установяване на това обстоятелство не сочи доказателства, а при нужда от специални знания е следвало да назначи и вещо лице.
Като не е извършил пълният анализ на оптичния носител на информация, приложен по делото и не е задължил настоящият касатор да представи доказателства в тази насока, ако счита че такива липсват, първоинстанционният съд е извел и неправилния извод за нищожност на оспорения пред него РА.
С оглед забраната за фактически установявания в касационната инстанция по чл. 220 от АПК, доказателствата относно фактът на подписване на РА и останалите документи от ревизионната преписка следва да бъде обсъден от друг състав на първоинстанционния съд. Отделно от това след като АС - Бургас е приел, при наличните пред него доказателства, че РА е нищожен, той не е изложил мотиви по същество на спора, което препятства касационната проверка относно законосъобразното определяне на данъчните задължения на ревизираното дружество, вкл. и при посочената забрана по чл. 220 от АПК.
При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши проверка относно валидността на положените електронни подписи от органите по приходите, в присъствие на страните по делото, а при необходимост и негова преценка може да бъде назначена и СТЕ, която да отговори на въпроса, подписани ли са надлежно с валиден КЕП процесните ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА.
По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – Бургас.
При новото разглеждане на делото съдът на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе и по въпроса с разноските.
Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1745 от 14.12.2020 г., постановено по адм. дело № 182/2020г. по описа на Административен съд Бургас.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване.