О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4412
София, 03.10.2024 год.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 1306 по описа за 2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/–София, чрез юрк.С., срещу решение № 2920/02.06.2023г. по в. гр. д. № 12288/21г. на СГС, с което са уважени предявените срещу касатора от И. И. Д. искове по чл.344, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ за отмяна на извършеното със заповед № ЗД-45/01.02.2021г. и заповед № ЗП-13/03.02.2021г. на директора на ЦСМП уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “шофьор на линейка“ и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода 03.02.2021г. - 01.08.2021г.
Касаторът иска отмяна на въззивното решение, изтъквайки да е необосновано приетото, че първото отразено в уволнителната заповед деяние на ищеца не е нарушение на трудовата дисциплина, а преценката по чл. 189 КТ за прекомерност на наказанието спрямо второто нарушение по уволнителната заповед - неправилна. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на неправилно приложение на нормата на чл. 189 КТ и цитира съдебна практика за критериите за тази преценка, като настоява процесната уволнителна заповед да е съобразена с тях. Или в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се поставя въпросът за приложението на чл. 189 КТ.
Насрещната страна по жалбата – ищецът И. И. Д., чрез адв. Х. В., възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и оспорва оплакванията в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Съдът...