Р Е Ш Е Н И Е
№ 234
София, 11 юли 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. К.
ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА
С. М.
при участието на секретаря Ив.Илиева
и в присъствието на прокурора Н.ЛЮБЕНОВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) Е. К.
дело № 1399/2011 година
Производството е образувано по касационни жалби на подсъдимите Х. К. А. и С. С. Д. срещу въззивна присъда № 65 от 11.02.2011г. по внохд № 307/2010г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
В жалбите се поддържа, че при постановяване на присъдата са допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1 т. 1, 3 НПК.Прави се искане присъдата да се отмени и подсъдимите оправдаят по повдигнатото обвинение.Алтернативно-делото да се върне за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите.Присъдата е правилна, доказано е авторството на деянието.
Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:
С горната присъда,Благоевградският окръжен съд по протест на Районна прокуратура е отменил изцяло присъда № 535/05.05.2010г. постановена по нохд № 2510/2007г. по описа на Районен съд-Петрич, с която двамата подсъдими са били признати за невиновни и оправдани по обвинението по чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК.Вместо нея постановило НОВА,както следва:
Признал подсъдимите Х. К. А. и С. С. Д. за ВИНОВНИ в това, че на 17.07.2007г. около 03.30 часа в ромската махала в [населено място],в съучастие като съизвършители са отнели чужди движими вещи-мъжка ръчна чанта, ведно с портмоне на стойност 1.50 лева, и съдържащите се в него 50 лева, ключодържател, на стойност 1 лев, 6 бр. употребявани ключове - обикновени за секретни брави на стойност 3 лева, 2 броя запалки употребявани обикновени на стойност 0.18 лева, както и мобилен апарат марка „Моторола” модел W 205 на стойност 50 лева със съдържащата се в него СИМ-карта”Вивател” с № 0878/808556 на стойност 2.50 лева, както и 4 броя монети с номинал 0.04/четири стотинки/ и един брой руска копейка-общо пари и вещи на стойност 108.22 лева от владението на С. П. Ф. от [населено място] с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, а именно подс. А. издърпал със сила от ръката на Ф. Мобилния му апарат, а подс.Д. издърпал със сила чантата от гърдите на Ф.,поради което и на основание чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1 т. 1 НК ГИ ОСЪДИЛ на по Е. Г. Л ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието по отношение на двамата подсъдими за изпитателен срок от по ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.
Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ:
За да постанови осъдителна присъда срещу подсъдимите въззивният съд е направил пълна и всестранна проверка на събраните по делото доказателства, анализирал е последните и е извел обоснован извод за деянието, авторството и правната квалификация.
В мотивите си съдът излага подробни съображения защо приема деянието за доказано от фактическа и правна страна, както и кои са извършителите на грабежа.
За правилното решаване на делото и изясняване на фактите по инкриминираното обвинение, въззивният съд е провел по реда на чл. 332 НПК съдебно следствие, като е допуснал и разпитал в качеството на свидетел пострадалия С. П. Ф.. В разпита проведен на 11.02.2011г. свидетелят преповтаря същите факти, изнесени от него на дознанието и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.Категорично е потвърдил участието на двамата подсъдими в неправомерните действия извършени спрямо него.В съдебно заседание е обяснил, че като преминали от границата в [населено място],решили да си закупят канабис.По този повод непознато момче от ромски произход извикало подсъдимите.Най-напред пристигнал подс.Д.,който му казал да изчака.След това пристигнал и втория подсъдим А.,който също му казал да изчака.Неочаквано след това двамата го нападнали и започнали да го удрят и бият.Свидетелят освен това е индивидуализирал и действията на всеки един от подсъдимите.Посочил е, че подс.Д. му издърпал телефона от ръката, а подс.А.-издърпал чантата, която държал през рамо.При дърпането пластмасовите щипки на които са били закрепени дръжките, се счупили.В съдебно заседание е посочил всеки един от подсъдимите и описал техните действия.Косвено показанията му са потвърдени от св.А.,който се намирал на 20-30 метра от мястото на инцидента, той го викал да се качва бързо в колата.Когато се обърнал, св.Ф. видял, че около 20.30 човека идвали към него.
Обстоятелството, че подсъдимите се намирали на мястото на деянието се потвърждава от техните обяснения.Възражението им е свързано с фактите, които съобщава пострадалия Ф..Оспорват неправомерните действия описани от последния, като твърдят, че не те, а св.Ф. и „другото момче” ги нападнали и блъскали.Подсъдимите отричат да са отнели по насилствен начин вещите на пострадалия Ф..
Тезата на подсъдимите е обсъдена от въззивния съд, който след анализ на доказателствата е приел същата за защитна.Няма спор, че след като подсъдимите издърпали мобилния му телефон и чанта, свидетелят се опитал да си върне вещите, като успял да хване подс.А. за блузата и се сборичкали.Тогава обаче се появила тълпата от роми, поради което св.Ф. пуснал подс.А. и побягнал към автомобила, управляван от св.Т..Веднага след това съобщили в РПУ-Петрич за случая.Върнали се на мястото на инцидента, но групата роми като видели полицейската кола се разбягали.Св.Ф. започнал да търси вещите си, но не ги намерил.По-късно св.Д. заедно със св.И. намерили чантичката на св.Ф. и я предали в полицията.Установило се, че в чантата се намира телефона „Моторола”,личната карта на Ф.,2 бр. запалки, ключодържател с 6 бр. ключове, визитни картички.Взети са предвид са и показанията на свидетелите Г., А.,К. и Пирнарев.Обсъдени са показанията на двете групи свидетели-тези на св.И. подкрепящ тезата на подсъдимите и тези на свидетелите А. и Ж..Изложени са мотиви в съответствие с чл. 305, ал. 3 НПК на кои показания се дава вяра и защо.
Въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение въз основа на пълно, всестранно и обективно изясняване на всички обстоятелства и факти от значение за правилното решаване на делото, в съгласие с изискванията на чл. 16, чл. 17, чл. 107 НПК.Изводът, че подсъдимите са извършители на инкриминираното деяние почива на доказателствата преценени поотделно и в тяхната съвкупност.В съответствие с тях, материалният закон е правилно приложен.
При постановяване на осъдителната присъда не са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1 т. 1, 2 НПК обуславящи отменяване на съдебния акт и оправдаване на подсъдимите, респ. връщане на делото за ново разглеждане.
Не е допуснато и нарушение на чл. 348, ал. 1 т. 3 НПК.Наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 т. 1 НПК,поради което жалбата и в тази част е неоснователна.Наказанието на подсъдимите е определено при условията на чл. 55, ал. 1 т. 1 НК,като съдът е отложил неговото изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК.
По изложените съображения присъдата на въззивния съд е правилна, законосъобразна, а наказанието не е явно несправедливо, поради което съдебният акт следва да се остави в сила.
Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 НПК,Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 65 от 11.02.2011г. по внохд № 307/2010г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: