Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е.ОН Б. П.." АД, гр. В., чрез адв. Ю. М. и Е. Е., срещу решение № 2319/13.05.2011г., постановено по адм. д. № 7728 по описа за 2010 г. на Административен съд гр. С. /АС/, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Ревизионен акт /РА/ № 290900404 / 07. 04. 2010 г., изд. от орган по приходите в ТД на НАП „ГДО", потвърден с Решение № 1363 /14. 09. 2010 г. на Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" - София.
В касационната жалба. се излагат доводи за неправилност на решението като, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи, касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА в обжалваната част. В писмени бележки пълномощниците на дружестовто излагат допълнителни доводи, като се претендира присъждане на разноски за две инстанции.
Ответникът по жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" – гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Г., излага доводи за правилност на решението.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 290900404 / 07. 04. 2010 г., изд. от орган по приходите в ТД на НАП „ГДО", потвърден с Решение № 1363 /14. 09. 2010 г. на Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" – София, в частта относно извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2007 г., в посока на увеличение, вследствие на което се намалява декларираната данъчна загуба: 1.със сума в размер на 3 943 887, 84 лв. по фактури издадени от „Е.ОН България" ЕАД, на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО; 2. сума в размер на 404 043, 71 лв., на основание чл. 78 от ЗКПО; 3. сума в размер на 430 368, 02 лв., на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от „Е.ОН България" ЕАД за периода м. 11. 2007 г. - 09. 2008 г. на обща стойност 1 420 442, 37 лв., доначислен допълнителен ДДС за м. 12. 2007 г. в размер на 80 000 лв., отказано възстановяване на ДДС в размер на 924 684 лв., отказано възстановяване на лихви по чл. 92, ал. 10 от ЗДДС, и отказано признаване на лихва за закъсняло възстановяване на надвнесен корпоративен данък за 2007 г.
С обжалваното решение съдът е отвхърлил жалбата на дружеството, като в частта относно преобразуване на финансовия резултат в посока на увеличение, със сумата от 404 043, 71 лв., на основание чл. 78 от ЗКПО е отменен РА досежно извършеното преобразуване със сумата в размер над 186 342, 65 лв.
Решението относно частичната отмяна на РА е влязло в законна сила поради липса на касационна жалба от двете страни по делото.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че обжалвания РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК.
1. Относно извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2007 г. със сумата от 3 943 887, 84 лв. по фактури издадени от „Е.ОН България" ЕАД, на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, от фактическа страна съдът е приел за установено, че процесните суми представляват изплащани от ревизираното дружество възнаграждения по Договор за услуги, подписан на 30.01.2008 г., но в сила от 01.01.2007 г., съгласно който „Е. ОН България" ЕАД /Изпълнител/ предоставя услуги на „Е. ОН България продажби" АД. Видът и обемът на договорените услуги са описани подробно в Приложения от № 1 до № 14, неразделна част от договора. Ревизиращият орган е установил, че част от услугите действително са извършени, тъй като „Е. ОН България продажби" АД не разполага с нужния персонал и ресурси за извършването им. За безспорен съдът е приел размера на сумата по процесните услуги, като спорът е във връзка с реалността на услугите свързани с управлението. За необорен в хода на съдебното обжалване, съдът е приел установения от органа по приходите факт, за липса на реално извършване на услугите, свързани с управлението, осъществено от борда на директорите на „Е. ОН България" ЕАД, в размер на процесната сума от 3 943 887, 84 лв. До този извод съдът е достигнал като се е позовал на приложения по делото Доклад за трансферното ценообразуване, в който са посочени услуги по управление, но липсват доказателства за тяхното извършване, като същите на са включени в таблица 14 на групи от услуги и съответните завишения, както и в следващото приложение 1, касаещо разходните центрове и ключове за разпределение.
В тази връзка съдът е възприел, установеното в хода на ревизията, че процесната сума представлява персоналната издръжка на съвета на директорите на „Е. ОН България" ЕАД, а именно: работни заплати, социални осигуровки, наем на жилища, охрана и др. персонални разходи, т. е. няма реално извършени услуги с конкретни действия и стойност.
На следващо място съдът е приел, че както в хода на административното производство, така и на съдебното производство не са представени доказателства за извършените от изпълнителя фактически действия по управления, така както са посочени в приложение № 1 към договора от 30. 01. 2008 г. В тази насока съдът се е позовал на факта, че през 2007 г. „Е. ОН България продажби" АД се управлява от следните членове на управителния съвет: В. Г. Г., Р. Т. П. и Щ. М.. За същия период са вписани като членове на надзорния съвет: Л. Д. Б., М. В., М. М. П., Р. Е. А. и Х. К. Х.. По информация от Търговския регистър е установено, че през 2007 г. „Е. ОН България" ЕАД се управлява от следните членове на управителния съвет: Р. Т. П., М. М. П. и Р. Е. А.. Прието е, че управленските услуги са фактурирани от „Е. ОН България" ЕАД, без на дружеството да са възложени управленски функции, съгласно устава и разпоредбата на чл. 241 от ТЗ и които съвпадат с правомощията на членовете на управителния съвет на „Е. ОН България продажби" АД.
При така установеното съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, съгласно която за отклонение от данъчно облагане се смята и заплащането на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени, поради което е приел, че жалбата в тази си част е неоснователна. Решението е правилно.
Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Основният спорен момент по делото е наличието на реално извършени услуги, свързани с управлението на касатора, осъществени от борда на директорите на „Е. ОН България" ЕАД, в размер на процесната сума от 3 943 887, 84 лв.
Както правилно е приел АС, от приложения по делото Доклад за трансферното ценообразуване се установява наличие на услуги по управление, но липсват доказателства за тяхното извършване съответно същите на са включени в таблица 14на групи от услуги и съответните завишения, както и в следващото приложение 1, касаещо разходните центрове и ключове за разпределение. В тази насока е неоснователен довода в жалбата, че процесните услуги са включени с код 7415, като е посочена и бележка под черта досежно конкретизация на услугите.
Правилен е извода на съда за липса на доказателства в какво се изразяват услугите и каква е тяхната стойност по отделни пера и видове услуги, така както са посочени в приложение 1 към договора. В тази насока е неоснователен довода, в жалбата, свързан с факта, че услугите се извършват ежедневно и не могат да бъдат обективирани в писмена форма
Съгласно чл. 16 ал. 2 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смята заплащането на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. В случая се касае за извършване на услуга, поради което следва да бъде удостоверен резултата от извършването й при получателя, или да бъдат представени доказателства за използване на полученото, т. е. изисква се фактическо наличие на резултат от осъществената услуга, като следва да се има предвид приложението на счетоводния принцип относно съпоставимост между приходи и разходи, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството. По силата на посочената разпоредба разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. Следователно, когато се анализират отделните услуги, следва да се извърши проверка относно обстоятелството, дали конкретният доставчик е осчетоводил приход във връзка с реализираната услуга, както и дали е осчетоводен насрещен разход, който да бъде съпоставим на прихода и в какво се изразява (материали, разходи за труд, разходи за подизпълнител и т. н.). От друга страна, необходимо е да се извърши проверка във връзка с осчетоводяването на разхода при получателя на доставчика, а именно: дали последният е осчетоводил разходи във връзка с конкретната доставка и налице ли е осчетоводен приход, съпоставим на този разход.
В тежест на ДЗЛ е да удостовери, че се ползва от резултата на извършена услуга. В случая не са представени доказателства, от които да се установява реалното извършване на управленските услуги. От заключението на приетата по делото ССЕ се установява, че разходната база включва няколко основни категории разходи: заплати на персонала, пътни и нощувки, разходи за външни услуги, административни рзаходи, разходи за метирали и други разходи. Според извършен преглед от вещото лице на справка за разходите на управленските услуги за 2007г. е установено, че разходите по разходен център „борд на директорите”, по приложените разшифровки и по фактури са: разходи за спомагателни материали - канцеларски, за охрана, наеми, консултантски услуги, разходи за заплати и осигурителни вноски, за командировки. Разходите по разходен център „Общи услуги за разходен център” са представени по видове, по-значителни от които са: разходи за спомагателни материали-гориво, имуществени разходи, телефонни услуги, консултантски услуги, разходи за провизии.
Тези разходи правилно АС е приел, че не са свързани с управленски услуги, тъй като не е установено в какво се изразява естеството на конкретните услуги по приложение 1 към договора, как и с какви конкретни действия са извършени посочените в 16 точки към приложение 1 - видове услуги и по този начин не е изяснено какъв е необходимия ресурс за изпълнението им. Само от наличието на писмен договор не може да направен обоснован извод, че конкретните управленски услуги са изпълнени и за изпълнението им е присъщ разход за охрана, наеми, консултантски услуги, разходи за заплати и осигурителни вноски, за командировки и т. н, които са предмет на осчетоводения, но непризнат за данъчни цели разход. Неоснователни са доводите в касационната жалба свързани с определяне на разходите въз основа на доклад за трансферно ценообразуване и че при определяне на възнаграждението, видно от заключението на вещото лице, страните са действали при условия, които би следвало да се прилагат и между несвързани лица. Предмет на спора по делото е не размера на възнаграждението за управленски услуги, а вида на разходите, фактурирани от дружеството, които не са свързани с уговорените в приложение №1 към договора услуги, поради липса на доказателства за тяхното фактическо извършване, предвид естеството на същите и уговарянето им в общ вид, без последваща конкретика. Така по т. 1 от приложение 1 към договора обхвата на услугата е „стратегия за развитие на компанията”. Липсват доказателства, в какво се изразява конкретно услугата, какви действия са предприети и как е променена стратегията за развитие на „Е. ОН България продажби" АД и съответни какви приходи са отчетени във връзка с направените разходи за тази услуга. По същите съоражения не може да бъде прието, че са извършени останалите услуги включени в обхвата на приложение 1 към договора между страните.
Неоснователен е довода в касационната жалба, за липса на самостоятелно правно основание по чл. 16 ал. 2, т. 4 от ЗКПО за преобразуване на данъчния финансов резултат на дружеството. Съгласно ал. 1 на същата разпоредба „когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки…….”., като в ал. 2, т. 4 на същата разпоредба са посочени като такива сделки - услуги които не са реално съществени.
С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, АС е постановил правилно решение, което в тази си част следва да бъде оставено в сила.
2. По отношение непризнат данъчен кредит по фактури издадени от „Е.ОН България" ЕАД за периода м. 11. 2007 г. - 09. 2008 г. на обща стойност 1 420 442, 37 лв.
Предмет на доставката са посочените и обсъдени по-горе в мотивите „управленски услуги” във връзка с Договора за услуги от 30.01.2008 г. От фактическа страна съдът е приел, че процесната сумата представлява заплащане на възнаграждения за персоналната издръжка на членовете на съвета на директорите на „Е. ОН България" ЕАД /работни заплати, социални осигуровки, наем на жилища, охрана и др. персонални разходи/, които нямат характер на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Направен е извод, че фактурираните от „Е. ОН България" ЕАД на жалбоподателя „управленски услуги" не са облагаеми доставки и не са налице реално извършени услуги „с конкретни действия и стойност", а е налице поемане на разходи от едно лице в полза на друго лице, поради което законосъобразно на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит по всички доставки на „управленски услуги", за които не е изпълнено условието на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
От правна страна съдът е приел, че не е налице доставка на услуга, по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, като издръжката на членовете на съвета на директорите /работни заплати, социални осигуровки, наем на жилища, охрана и др. персонални разходи/ не може да се определи като облагаема доставка на услуга по смисъла на ЗДДС, тъй като на основание чл. 8 от ЗДДС, услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Възприел е съобръженията на решаващия орган, че услугата представлява осъществяване на определено действие, насочено към постигане на конкретен резултат, който има стойност, а в конкретния случай срещу фактурираните разходи не са извършени услуги по управление. Решението е правилно.
Съдът е изложил доводи, фактически и правни, които се споделят от настоящата инстанция. С оглед изложеното по-горе в мотивите досежно вида на процесните услуги и липсата на доказателства за реалното им извършване, респективно доказателства за съответстващ приход на направените от касатора разходи, правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като не е установен положителния факт на реално изпълнени услуги, така както са уговорени в Приложение 1 към договора.
Неоснователно е позоваването в касационната жалба на писмо изх. № 24-00-9 от 18.04.2008г. на НАП, тъй като в случая не е налице услуга по предоставяне на персонал. Неоснователно е позоваването на Указание № 91-00-86/21.03.2007г., досежно данъчно третиране на консумативните разходи, тъй като касае различна хипотеза, а именно префактуриране на разходи от наемодател на наемател, какъвто не е настоящия случай.
Неоснователен е довода, че процесните суми са начислени от доставчика на получателя и са дължими като пряко свъразни с доставката, тъй като не е установен именно факта на извършване на услугите, вкл. техния ежедневен характер, както се поддържа в жалбата.
Управленските услуги не са изключени от обхвата на услугите, по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗДДС, но за да се признае правото на данъчен кредит следва да е установено реалното им извършване, а не само уговаряне на техния вид и обхват, поради което е неоснователен довода в тази насока в жалбата.
Неоснователене е довода в жалбата, че резултата от услугите, респективно ползите за касатора се изследват от Доклада за трансферно ценообразуване, тъй като такива конкретни резултати липсват в доклада, като дори да са посочени, то те биха били примерни, а реално постигнатите следва да са налице след или по-време на извършване на услугите, каквито доказателства липсват по делото.
3. Относно увеличение на финансовия резултат на дружеството със сумата в размер на 430 368, 02 лв., на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, съдът е приел, че същата представлява стойността на услугите, които дружеството жалбоподател, е заплатило по фактура № 0700171 от 23.11.2007 г. и фактура № 0700125 от 14.11.2007 г., издадени от чуждестранното лице "Е. ОN Energie Human Resources International GmbH". Съдът е обсъдил приетия по делото Договор за предоставяне на услуги във връзка с управление на човешките ресурси, сключен между „Е. ОН България" ЕАД и чуждестранното лице, като е установено, че спорните услуги са свързани с управлението на човешките ресурси на „Е. ОН България продажби" АД, които реално се извършват от „Е. ОН България" ЕАД по силата на сключен договор между двете дружества и следва да участват в стойността на предоставените услуги по договора.
При така установеното съдът е приел, че разходите документирани с посочените фактури, издадени от чуждестранното лице и отразени в счетоводството на жалбоподателя не следва да се признаят за данъчни цели, тъй като не са свързани с извършваната от него дейност. Жалбоподателят, е осчетоводил разходи за услуги, по които получател е трето лице, а именно „Е. ОН България" ЕАД, а не „Е. ОН България продажби" АД, поради което със стойността на отчетения разход, законосъобразно на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на дружеството.
Решението е правилно.
Съдът е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Неоснователен е довода в касационната жалба, че всички разходи във връзка с управление на човешки ресурси са признати от органа по приходите за реално извършени. Това е така по отношение разходите във връзка с управление на човешки ресурси, извършени от „Е. ОН България" ЕАД и именно това е основанието да се приеме, че осчетоводените разходи за идентични услуги извършени от Е. ОN Energie Human Resources International GmbH, са във връзка с дейността на „Е. ОН България" ЕАД, а не на касатора. Това се установява и от §,1, т. 1, 2 и 3 от договора сключен между касатора и „Е. ОН България" ЕАД, поради което жалбата в тази си част е неоснователна.
4. Относно доначислен допълнителен ДДС за м. 12. 2007 г. в размер на 80 000, лв., във връзка с неотчетени приходи от префактуриране на разходи за инкасо, съдът е приел, че е установен факта на неотчетени приходи за инкасови услуги в размер на 400 000, 00 лв., върху която сума следва да се начисли допълнително ДДС в размер на 80 000 лв., поради което РА в тази си част е законосъобразен.
Решението е правилно.
Безспорно установено е, и в тази част относно облагане по ЗКПО, решението е влязло в законна сила, че префактурирането на разходи за инкасо е утвърдена практика по силата на сключения договор между „Е. ОН България продажби" АД и „Е. ОН България" ЕАД. По силата на този договор, услугите по управление на вземанията следва да се поемат от „Е. ОН България" ЕАД и да формират стойността на предоставените на „Е. ОН България продажби" АД услуги по управление на вземанията. Последното дружество следва да префактурира извършените разходи за инкасо на „Е. ОН България" ЕАД. Установено е, че такова префактуриране е извършвано през цялата 2007 г., като не е извършено само през месец 12.2007г. Начисляването на данъка е въз основа на разпоредбата на чл. 82 ал. 1 от ЗДДС, предвид обстоятелството, че касаторът е доставчик по облагаема доставка - услуги по управление на вземанията, които по силата на договора между страните - приложение 12 се поемат от "Е. ОН България" ЕАД. Това задължение произтича от Приложение 12 към договора, съгласно което в частта отговорности и задачи, събирането на плащанията са от името на възложителя - „Е. ОН България продажби" АД, но формират стойността на предоставените на „Е. ОН България продажби" АД услуги по управление на вземанията, поради което е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба.
5. Относно отказа за възстановяване на ДДС в размер на 924 684 лв. по процедура за възстановяване за периода м. юни 2008 г. - м. септември 2008 г., от фактическа страна съдът е приел, че за данъчен период м. 06.2008 г. е подадена справка-декларация с резултат - ДДС за възстановяване в размер на 1 893 631, 94 лв., на основание на която съгласно чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС започва процедура по прихващане, приспадане и възстановяване, която би приключила с подаването на справката-декларация за м. 09.2008 г.
За да отхвърли жалбата съдът е приел, че с процесния пред него РА, за данъчен период м. 06.2008 г. е доначислен данък добавена стойност в размер на 1 756, 74 лв. и отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 93 096, 64 лв., за данъчен период м. 07.2008 г. е доначислен данък добавена стойност в размер на 369, 25 лв. и е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 479, 44 лв., за данъчен период м. 08.2008 г. е доначислен данък добавена стойност в размер на 282, 23 лв. и отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 23 581, 80 лв. и за данъчен период м. 09.2008 г. е доначислен данък добавена стойност в размер на 273, 91 лв. и отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 471 015, 92 лв. В резултат на извършените в хода на ревизията корекции, съдът е приел, че декларираните от дружеството данни в СД по ЗДДС са коригирани, като са определени нови резултати за посочените данъчни периоди. За данъчен период м. 06.2008 г. е определен резултат - ДДС за възстановяване в размер на 1 798 778, 56 лв., вместо претендирания от „Е. ОН България продажби" АД ДДС за възстановяване в размер на 1 893 631, 94 лв., за данъчен период м. 07.2008 г. е определен резултат - ДДС за внасяне в размер на 1 826 925, 82 лв., вместо декларирания в СД по ЗДДС данък за внасяне в размер на 1 833 988, 10 лв. В резултат на направените корекции процедурата по приспадане, започнала през м. 06.2008 г. приключва през м. 07.2008 г. без остатък за възстановяване. Определен е данък за довнасяне в размер на 28 147, 26 лв., което обстоятелство е довело до промяна на процедурата по прихващане, приспадане и възстановяване на резултата за периода. За данъчен период м. 08.2008 г. е определен резултат - ДДС за възстановяване в размер на 1 328 298, 01 лв., вместо претендиралия от дружеството ДДС за възстановяване в размер на 1 352 162, 05 лв. и е започнала нова тримесечна процедура по приспадане. За данъчен период м. 09.2008 г. е определен резултат - ДДС за внасяне в размер на 403 613, 64 лв., вместо претендирания от дружеството ДДС за възстановяване в размер на 67 676, 19 лв. По реда на чл. 92 от ЗДДС, данъка за внасяне за м. 09.2008 г. участва в тримесечна процедура по приспадане /с начало м. 08.2008 г./ и се погасява изцяло от данъка за възстановяване от м. 08.2008 г. След приспадането по реда на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е налице остатък на данък за възстановяване в размер на 924 684, 37 лв., които следва да бъде приспаднат от дължимия данък за внасяне в следващите данъчни периоди до приключване на тримесечната процедура започнала през м. 08.2008 г. При тези корекции в хода на ревизията, към м. 09.2008 г., съдът е приел, че не е налице приключила процедура по приспадане на ДДС, съгласно изискванията на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС с начало м. 06.2008 г., поради което не е налице и сума, подлежаща на ефективно възстановяване.
Решението е правилно.
Подробно съдът е изложил доводи досежно извършените в хода на ревизията корекции на декларираните от дружеството данни по СД за процесните данъчни периоди, които са довели до промяна на процедурата по прихващане, приспадане и възстановяване на резултата за периода, деклариран от касатора.
Неоснователен е довода в касационната жалба, че невъзстановяването на установени суми с РА, поради причини, че процедурата за възстановяване на ДДС следва резултатите установени при ревизията, а не посочените в СД на лицето противоречи на императивни законови разпоредби и основни принципи. По делото липсват данни за издаване на АПВ на дружеството досежно процесната сума декларирана за възстановяване, поради което и извършените в хода на ревизията корекции на декларираните от ДЗЛ суми следва да бъдат взети предвид при определяне материално правните предпоставки на чл. 92 от ЗДДС. Като е достигнал до същите правни изводи АС е постаноивл правилно решение в тази си част.
6. Относно отказа за възстановяване на лихви по чл. 92, ал. 10 от ЗДДС, поради закъсняло възстановяване на ДДС за м. февруари 2008 г., от фактическа страна съдът е приел, че със справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м. 02.2008 г. от „Е. ОН България продажби" АД е деклариран резултат за периода - ДДС за възстановяване в размер на 824 813, 59 лв. Сумата участва в процедура съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДДС, започнала от месец 11.2007 г. През м. 02.2008 г. процедурата по приспадане по чл. 92, ал. 1 от ЗДДС приключва с резултат -ДДС за възстановяване в размер на 5 607 558, 55 лв. Сумата не е възстановена поради факта, че дружеството не е декларирало тези обстоятелства по реда на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от ППЗДДС и в кл. 80 на СД по ЗДДС с вх. № ДДС.2226-0908620 от 12.03.2008 г. не е посочен претендирания от жалбоподателя данък за възстановяване.
Съдът е обсъдил представеното с жалбата Приложение № 6 към чл. 68, ал. 4 от ППЗДДС за извършено приспадане на данъка по приключила тримесечна процедура и е приел, че е посочена сумата на претендирания данък за възстановяване, но от протокола за приемане на декларации и дневници по ЗДДС с № ДДС.2226-0908620 от 12.03.2008 г., както и от справката - декларация по ЗДДС в кл. 80 не е посочен претендирания от жалбоподателя данък за възстановяване.
От правна страна съдът е приел, че правото на възстановяване по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС, може да се упражни единствено като в кл. 80 от справка-декларацията се декларира размерът на данъка, подлежащ на възстановяване по този ред. В подадената СД по ЗДДС с вх. № ДДС.2226-0908620 от 12.03.2008 г. за данъчен период м. 02.2008 г. е деклариран данък за възстановяване в размер на 824 813, 59 лв., посочен в кл. 60 на СД по ЗДДС. Предвид факта, че жалбоподателят не е посочил данък, подлежащ на възстановяване в кл. 80 от СД по ЗДДС, органа по приходите не е изпаднал в забава след изтичане на 45-дневния срок от подаване на СД по ЗДДС, тъй като в последната подадена справка-декларация не е посочена сума за възстановяване.
Решението е правилно.
Съдът е изложил подробни доводи досежно установените факти и същите са отнесени правилно към относимите материално правни норми, регулиращи процедурата по възстановяване на ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от ППЗДДС (в действащата към този момент редакция), ако след подаването на трите справки-декларации по чл. 92, ал. 1, т. 2 от закона е налице неприспаднат остатък от данъка за възстановяване, лицето посочва в кл. 80 на последната справка-декларация неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване в 45-дневен срок. На основание чл. 68, ал. 4 от ППЗДДС, когато в кл. 80 на СД по ЗДДС се посочи данък за възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване след приключила процедура по приспадане, лицето е длъжно заедно със справка-декларацията да подаде и справка за извършеното приспадане по образец - приложение № 6, по отношение на този данък. Не следва да бъдат споделени доводите в касационната жалба, че дружеството е подало Приложение №6, което обобщава резултатите за четирите данъчни периоди м. 11.2007-м. 02.2008г., с което недвусмислено е заявено волеизявлението за възстановяване на процесната сума. Както беше посочено, от касатора не са спазени изискванията на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от ППЗДДС, поради което изложеното за липса на други процесуални изисквания е неоснователно. В конкретния случай касаторът, не е декларирал сумата на неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване в подадената от него справка - декларация, за да му бъде прихванат или възстановен данъка на основание и в срока по чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, поради което жалбата е неоснователна, а решението като правилно в тази си част, следва да бъде оставено в сила.
7. Относно отказа за признаване на лихва за закъсняло възстановяване на надвнесен корпоративен данък за 2007 г., съдът е приел от фактическа страна, че за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г., дружеството е направило авансови вноски за корпоративен данък съгласно чл. 83 от ЗКПО в размер на 4 433 750, 72 лв., за които в хода на ревизията е установено, че се явяват недължимо внесени.
На основание чл. 129, ал. 6, във връзка с чл. 128, ал. 1 от ДОПК, с подаденото срещу РД възражение, „Е. ОН България продажби" АД е отправило искане за заплащане на лихва за забава върху определената с РА сума за възстановяване в размер на 4 433 750, 72 лв., представляваща надвесен корпоративен данък за 2007 г. Посочено е, че с подадената на 21.03.2008 г. и получена на 24.03.2008 г. в ТД на НАП, ГДО гр. С., ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2007 г. е упражнено искането за възстановяване на надвнесения данък, отбелязвайки съответните полета на ред 27.2 /клетка 2720/, както и посочвайки конкретна банкова сметка, по която следва да бъде възстановен данъка.
От правна страна съдът е приел, че съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗКПО, надвнесеният корпоративен данък може да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която корпоративният данък е надвнесен. В случаите когато лицето с подадената ГДД декларира, че няма да приспада надвнесения данък от дължимите за следващата година вноски, а ще прилага разпоредбите на раздел първи „Прихващане и възстановяване" от гл. шестнадесета на ДОПК, то съобразно изискването на чл. 129, ал. 1, следва да се подаде писмено искане, в което се посочват както сумите подлежащи на възстановяване, така и дължими такива, с които може да се извърши прихващане. След подаване на такова искане, според съдът може да се приеме, че за органа по приходите е започнал да тече предвиденият по чл. 129, ал. 3 ДОПК 30 - дневен срок за издаване на акт за прихващане и възстановяване и с неиздаването му или с изричния отказ да бъде възстановена претендиралата сума същия е изпаднал в забава, която поражда правото на жалбоподателя да претендира начисляването на лихви. В случая към ГДД за 2007 г. жалбоподателят не е подал искане по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, с което да бъде сезиран органът по приходите и въз основа на което да бъде задвижена процедурата по реда на чл. 129 от ДОПК, поради което претенциите за начисляване на лихви върху определената с РА, като подлежаща на възстановяване сума в размер на 4 433 750, 72 лв., съдът е приел за неоснователни.
Решението е правилно.
Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Безспорно установено е, че с ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2007 г. касаторът е посочил на ред 27.2 /клетка 2720/ процесната сума от 4 433 750, 72 лв., както и банкова сметка, по която следва да бъде възстановен данъка.
Спорният момент е следва ли органа по приходите служебно, по негова инициатива да се произнесе с АПВ по реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК или е необходимо писмено искане на лицето съгласно същата разпоредба.
Настоящият състав споделя извода на АС, че задължението за органа по приходите да се произнесе в определените срокове на чл. 129, започва да тече от момента на подаване на писмено искане от лицето, а не от момента на подадената декларация по чл. 92 от ЗКПО.
Доколкото е приложима разпоредбата на чл. 130 от ДОПК, тъй като декларацията е свързана с данъчно облагане с подоходен данък, с посочена в нея сума за възстановяване, то произнасянето на органа по приходите, както е приел съдът не е обвързано със срокове, поради което е неоснователен довода в тази насока в жалбата за прилагане сроковете визирани в чл. 129, тъй като двете разпоредби се намират в една и съща глава на ДОПК. Двете производства са различни и като процедура и като краен акт. Процедурата по чл. 129 от ДОПК, приключва с издаване на АПВ, а по чл. 130 от ДОПК, с протокол. Производството по чл. 129 започва по инициатива на органа. по приходите или писмено искане на лицето, а по чл. 130 въз основа на подадена декларация, или подадено искане за възстановяване въз основа на такава декларация или искане за възстановяване на надвнесени местни данъци,
В случая към ГДД за 2007 г. жалбоподателят не е подал искане по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, с което да бъде сезиран органът по приходите и въз основа на което да бъде задвижена процедурата по реда на чл. 129 от ДОПК, поради което претенциите за начисляване на лихви върху определената с РА, като подлежаща на възстановяване сума в размер на 4 433 750, 72 лв. правилно АС е приел за неоснователни, а решението в тази си част, следва да бъде оставено в сила.
Предвид на изложеното и при липса на поддържаните с касационната жалба отменителни основания, решението като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила в обжалваната част,
поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА в обжалваната част, решение
№ 2319/13.05.2011г., постановено по адм. д. № 7728 по описа за 2010 г. на Административен съд гр. С..
Решението е окончателно и не може да се обжалва.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Е. М./п/ М. Р.
Е.М.