Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Колев и Колев“ АД, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „арх. П.М“ №2-8 срещу Решение №1812 от 12.03.2020 г. на Административен съд, София-град, постановено по административно дело №57/2020 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение №РД-16-1951 от 10.12.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, с което на „Колев и Колев“ АД е определена финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи, представляващи средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 23.12.2015 г. за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 4 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и т. 3 от Приложение № 2 на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата).
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Счита, че съдът превратно е тълкувал и приложил понятията „програмен район“ и „район на планиране“, като тъждествени. Счита, че Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ обхваща територията на цялата страна и никъде в договора или други документи, към които той препраща, не се съдържа дефиниция на „програмен район“ и предвид установените факти по делото се налага извод, че няма промяна в района на планиране.
Съдът неправилно е заключил, че всички елементи на фактическия състав на нередността са налице в конкретния случай, като дори липсват мотиви за доказана вреда за бюджета на Съюза и причинна връзка между нарушението и предполагаемата вреда.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени решението за определяне на финансова корекция, алтернативно да измени административния акт или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендира направените по делото разноски по приложен списък. Касаторът се представлява от адв. Р.С.
Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (РУО), счита същата за неоснователна.
Излага подробно фактите по делото и обосновава, че обжалваното съдено решение е правилно.
Сочи, че касаторът е декларирал, че е запознат с Насоките за кандидатстване по процедурата „Подобряване на производствения капацитет в МСП“ и същите го обвързват. Счита, че първоинстанционният съд е изложил мотиви по всички елементи от фактическия състав на нередността и правилно е стигнал до извод за наличието им и законосъобразно е определена финансовата корекция по основание и размер.
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 23.12.2015 г. между „Колев и Колев“ ООД и УО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ е сключен административен договор за предоставяне на финансова помощ за проект „Повишаване на производствения капацитет на „Колев и Колев“ ООД за производство на детски ортопедични обувки“ с обща стойност на проекта 728 531 лева при безвъзмездна помощ от 57, 03 %. Договорът предвижда придобиването на машини, съоръжения и оборудване, представляващи дълготрайни материални активи в Югозападен район и такива в райони извън Югозападния, като точно са описани вида и броя на активите и мястото, където ще бъдат използвани. Договорът е изпълнен на 14.07.2017 г.
На 07.10.2016 г. „Колев и Колев“ ООД сключва договор с изпълнител „Иница“ ЕООД за доставка на дълготрайните материални активи (индивидуализирани точно).
На 14.12.2016 г. с приемо-предавателен протокол е удостоверено получаването и монтирането на активите на конкретни адреси в гр. С., гр. В., гр. В., гр. П., гр. С. З, гр. Б., гр. Р., гр. С., гр. П. и гр. Д..
При проверки на място през лятото на 2019 г. е констатирано, че активите се ползват по предназначение в гр. Д., гр. Р., гр. П., гр. С. и гр. П..
На 11.07.2019 г. е извършена проверка на място в гр. В., общ Септември, при която се установява, че в производствената база са преместени активи, придобити по проекта и първоначално монтирани в гр. В., гр. Б. и гр. С. З, а базите на тези места са закрити, като за промяната Управляващият орган не е уведомен. Активите не се ползват по предназначение и това представлява нарушение на чл. 8.6 б „е“ от Общите условия за финансиране по Оперативната програма и административния договор. Установено е още, че няма уведомяване за настъпилото преобразуване на бенефициера (по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент №1303/2013) от „Колев и Колев“ ООД в „Колев и Колев“ АД.
На 23.07.2019 г. е изпратено искане за пояснения и допълнителни документи до „Колев и Колев“ ООД във връзка с констатираните нарушения.
На 29.07.2019 г. „Колев и Колев“ АД изпраща уволнение до Управляващия орган, с което потвърждава затварянето на търговски обекти в гр. В., гр. Б. и гр. С. З и преместването на активите от тези обекти в гр. В., като прилага доказателства, потвърждава и настъпилото преобразуване на дружеството и сочи че „Колев и Колев“ АД е универсален правоприемник на „Колев и Колев“ ООД.
На 13.08.2019 г. е извършена проверка в производствената база в гр. В. и е установено, че същата не работи, на място е монтирана само работна станция за измерване на крака, а всички останали работни станции, от горепосочените затворени обекти, са преместени в производствената база в гр. С..
На 25.09. 2019 г. е извършена нова проверка на място в гр. В., като е установено, че базата е заключена и не работи.
На 05.11.2019 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност.“ уведомява „Колев и Колев“ АД за установена нередност при реализацията на проект „Повишаване на производствения капацитет на Колев и Колев ООД за производство на детски ортопедични обувки“ – нарушение на изискванията за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г., както и за предстоящо определяне на финансова корекция за него.
На 13.11.2019 г. „Колев и Колев“ АД изпраща уведомление, че производствената база в гр. В. е закрита, но това няма до доведе до намаляване на количеството произведени ортопедични обувки и стелки, а основният персонал и оборудване са преместени в гр. С..
На 05.12.2019 г. „Колев и Колев“ АД представя възражение във връзка с горепосоченото уведомление от РУО за установена нередност и предстоящото определяне на финансова корекция за нея.
На 06.12.2019г. РУО уведомява бенефициера, че не одобрява прекратяването на дейността на фабриката във гр. В. и преместването на оборудването в гр. С., поради противоречие с чл. 7.3.б „а“ от административния договор във вр. чл. 8.7. от Общите условия към договора.
На 10.12.2019 г., с Решение №РД-16-1951, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ определя на „Колев и Колев“ АД финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи по горепосочения административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, квалифицирана по т. 3 от Приложение №2 от Наредбата.
Компетентността на издателя на решението е доказана с представената от ответника Заповед №РД-16-785 от 17.05.2019 г., изменена с Заповед № РД16-16-1459/02.09.2019 г., и двете на министъра на икономиката, с които определя ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“.
При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заключил е, че решението е в съответствие с материалноправните разпоредби.
Приел е, че с действията си бенефициерът е нарушил изискванията на чл. 1.9 от Общите условия към договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като е преместил активи, придобити с помощта, от една производствена база в друга и е прекратил производствената си дейност на тези места. Заключил е още, че изменение на административния договор настъпва до 15 дни от уведомяването на Управляващия орган за промяна на мястото на изпълнение дейността по проекта, като бенефициера е преместил активите и прекратил дейността си в конкретно посочените райони, без да получи предварително съгласие за това от Управляващия орган. Налице е нарушение на изискванията за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г, което обоснова определянето на финансова корекция.
Заключил е, че финансовата корекция е правилно определена по основание и размер, поради което оспорения акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган. В случая оспореният административен акт, както обосновано приема и първоинстанционният съд, е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като са посочени фактически и правни основания за неговото издаване, и правилно е приложен материалния закон, и неговата цел.
Според легалната дефиниция за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) №1983/2006 на Съвета (Регламент №1303/2013), нередността има три кумулативни елемента - 1.) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; 2.) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право; 3.) и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.
„Колев и Колев“ АД има качеството икономически оператор, който участва в прилагането на Европейските структурни и инвестиционни фондове, тъй като е страна по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, който се отнася до реализирането на конкретен проект. Следователно налице е първият елемент от фактическия състав на нередността.
Спорът по делото е осъществило ли е с действията си дружеството-бенефициер нарушение на правото на Съюза или на свързаното с него национално право, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, т. е. спорни са вторият и третият елемент от фактическия състав на нередността.
Относно вторият елемент на нередността, РУО е приел, че бенефициерът е средно предприятие по смисъла на ЗМСП (ЗАКОН ЗА МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ), получило е безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове за повишаване на производствения си капацитет чрез придобиване на конкретно одобрени дълготрайни материални и нематериални активи за конкретно посочени производствени бази, повечето от които попадат в райони извън Югозападния район, не е изпълнявал своевременно задължението по административния договор да уведомява Управляващия орган за всяка променя, касаеща параметри на договора, като включително е преместил точно описани активи от едни производствени бази в друга, в друг район, преди да получи съгласие за това от Управляващия орган и закрива някои от производствените си бази. Приема още, че проектът е изпълнен на 14.07.2017 г. и три годишният период за поддържане на инвестицията в съответния район приключва на 14.07.2020 г.
Посочените факти са доказани по делото и са признати от бенефициера, в изпратени от него макар и със закъснение уведомления.
Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган точно и пълно е установил относимите факти и че фактическите основания за издаване на административния акт са доказани.
Безспорно, съгласно чл. 1.3 и чл. 1.4 от административния договор, безвъзмездната помощ е предоставена на бенефициера съгласно условията на договора, но и на приложенията към него, като бенефициерът се задължава да ги спазва. Съгласно чл. 6.1 от административния договор приложение към същия са и Общите условия към финансираните по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ договори за безвъзмездна финансова помощ. С чл. 7 от административния договор са направени допълнения към отделни разпоредби от горепосочените Общи условия, а именно: с чл. 7.2 от административния договор е допълнен чл. 1.9 от Общите условия, в смисъл, че инвестицията по проекта следва да се подържа най-малко три години след изпълнението му в съответствие с член 14, параграф 5 от Регламент №651/2014, а с чл. 7.3. е изменен чл. 8.7 като е уточнено, че недопустими са изменения в договора, които водят до промяна на мястото на изпълнение на проекта от един регион по NUTS 2 в друг в случаите, когато това ще доведе до несъответствие с изискванията за максимално допустим интензитет на помощта за съответния регион съгласно Насоките за кандидатстване. Предвидените различни размери за интензитета на помощта са обосновани от различни райони по NUTS 2.
NUTS (на френски: Nomenclature des unités territoriales statistiques) е класификация на териториалните единици в Съюза за статистически цели, установена с Регламент (ЕО) №1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (Регламент №1059/2003). С. П І територията на България е разделена на два района, класифицирани като NUTS 1 – Северна и Ю. Б и Югозападна и Южна централна България, и на шест района, класифицирани като NUTS 2. Тази класификация е възприета и в ЗРР (ЗАКОН ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ), като в неговия чл. 4, ал. 3 те са наречени „райони за планиране“.
Едно от изискванията, за да е законосъобразно предоставянето на безвъзмездната финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, е изискването за дълготрайност на операциите, финансирани с тези средства – член 71, параграф 1. Съгласно разпоредбата операциите, включващи производствени инвестиции, възстановяват приноса от фондовете в рамките на периода от време, определен в правилата за държавна помощ, когато е налице прекратяване или преместване на производствената дейност извън програмния район - буква а).
В случая, видно от т. 16 на Насоките за кандидатстване, по отношение на безвъзмездната помощ е приложим режимът на регионална инвестиционна помощ по смисъла на член 13 и 14 от Регламент №651/2014, а отпусната безвъзмездна помощ има характера на индивидуална помощ по смисъла на член 2, т. 14, б. ii) от Регламент №651/2014. С оглед на това в т. 10 на Насоките за кандидатстване изрично е определен максимално допустимият интензитет на помощта за дейности в и извън Югозападния район за планиране съответно за средни и за микро и малки предприятия. За средни предприятия той е 60% извън Югозападния район и 35% в Югозападния район. Югозападния район включва областите: София град, София област, Благоевград, Перник, Кюстендил, съгласно Приложение Т на Насоките за кандидатстване, съответно чл. 4, ал. 3, т. 5 от ЗРР (ЗАКОН ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ) (ЗРР). А съгласно чл. 7.3. от договора за безвъзмездна помощ както бе посочено по-горе, изрично е недопустимо изменение на договора, което води до промяна на мястото на изпълнение на проекта от един регион по NUTS2 в друг регион NUTS2.
При така установената по делото релевантна нормативна уредба и безспорно доказани факти е безспорно, че със сключването на процесния договор за безвъзмездна финансова помощ за бенефициера е възникнало задължение да поддържа инвестицията, придобита със средствата по административния договор, най-малко три години от получаване на последното плащане, както и да не променя мястото на изпълнение на проекта от един регион по NUTS 2 в друг.
Безспорно е доказано, че бенефициерът е променил мястото на изпълнение на част от проекта от един регион по NUTS 2 в друг – от райони извън Югозападния район в района на гр. С., който попада в Югозападния район. Тези два района по конкретната Оперативна програма и процедура обосновават два района по NUTS 2 с различна интензивност на помощта.
С оглед посоченото Управляващият орган е отказал съгласие за изменение на договора свързано с промяна на мястото на изпълнение на проект (преместване на конкретно посочени активи от една производствена база на бенефициера - гр. В., в друга - в гр. С..). Следователно налице е неизпълнение на договора, изразяващо се в неизпълнение на задължението на бенефициера да поддържа инвестицията по проекта най-малко три години след изпълнението му, т. е. до 14.07.2020 г., без да я премества от един район в друг.
Следователно налице е нарушение на правото на Европейския съюз и свързаното с него национално правно – нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013., което значи, че е налице и вторият елемент от фактическия състав на нередността, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Това нарушение има финансовото отражение върху средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, предоставени на бенефициера за закупуване на описаните в административния акт активи – налице и е третия елемент от фактическия състав на нередността.
РУО е квалифицирал това нарушение като нередност по т. 3 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата. Предвиденият размер на корекцията е 100 на сто пропорционално на периода, за който е налице нарушение на чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, считано от датата на окончателното плащане. РУО е определил размера на финансовата корекция като за всеки преместен актив е съобразил средствата за придобиването му, получени като безвъзмездна помощ, броя на дните на нарушението и броя на дните от изискуемия три годишен период на поддържане на дълготрайността на инвестицията, след което е сумирал всички получени стойности и така е определил крайния размер на финансовата корекция. Определянето на размера на финансовата корекция съответства на изискванията на закона.
С оглед на изложеното, изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното решение е правилен. Съдът следва да остави в сила обжалваното решение.
С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Министерството на икономиката – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от искането и доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1812 от 12.03.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №57/2020 г.
ОСЪЖДА „Колев и Колев“ АД със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „арх. П.М“ №2-8 да заплати на Министерството на икономиката, седалище и адрес гр. С., ул. „Славянска“ №8, 200 лв. (двеста) разноски по делото.
Решението е окончателно.