Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП против решение № 1429/28.02.2020 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 9077 по описа за 2019 г. на този съд. С решението е отменен РА № Р-22221418000838-091-001/22.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, с който на Сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ИЗНОСИТЕЛИТЕ НА ВИНО“ са установени допълнителни задължения по реда на ЗДДС в общ размер на 66 919, 62 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 66 436, 88 лв. и начислени лихви за забава в размер на 482, 74 лв. за отделните данъчни периоди от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г. и Дирекция "ОДОП" – София е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 2 450, 00 лева. От съдържанието на КЖ може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил и анализирал всички налични по делото доказателства, което е довело до погрешен извод, че извършените облагаеми доставки представляват директна реклама на конкретни продукти с търговска марка, произведени от членове на сдружението, поради което не са свързани с неговата независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Подробни аргументи излага в допълнение към касационната жалба. Претендира отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ИЗНОСИТЕЛИТЕ НА ВИНО“, представляван от адв.. Т, в депозирана писмена защита излага доводи за неоснователност на касационната жалба, както и искане за присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за допустимост и основателност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на съдебното решение на предявеното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Фактическата обстановка е установена по безспорен начин по делото. Спорът между страните се свежда до това дали доставките по спорните фактури, представляващи „допустими” и „недопустими” за целите на проектите разходи, са използвани за извършвани от бенефициента - Сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ИЗНОСИТЕЛИТЕ НА ВИНО” облагаеми доставки, по смисъла на чл. 69, ал. 1 ЗДДС.Уено е, че Сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ИЗНОСИТЕЛИТЕ НА ВИНО“ е вписано в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, създадено по реда на ЗЮЛНЦ през 2012 г. за осъществяване на дейност в частна полза. Видно от мотивите на РД, сдружението има за цел да координира усилията за създаване и налагане на нов позитивен имидж на българското вино на ключови международни пазари, да промотира България като страна за производство на качествени вина - традиции, климат, ноу-хау, винен туризъм, да контактува с правителствени и неправителствени организации в чужбина с цел партньорство, да изготвя и разпространява сред своите членове пазарни изследвания и тенденции на ключови за българското вино пазари, да организира конференции, семинари и уъркшопове с цел да информира членовете си за най-новите си постижения в областта на лозарството, винарството и маркетинга на вина, да съдейства за нарастване на износа на българското вино на целеви пазари чрез създаване и управляване на проекти по европейските програми за промоции в трети страни. През ревизирания период сдружението участва в процедура по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 г. - 2018 г. по мярка „Популяризиране на пазарите на трети страни“, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите и има сключен договор с ДФ „Земеделие“ за безвъзмездна финансова помощ за промотиране на български вина в САЩ, Китай и Япония. Основна цел на проекта е подобряване на конкурентоспособността на вина със защитено наименование за произход /ЗНП/, вина със защитено географско указание /ЗГУ/, сортови вина без ЗНП/ЗГУ, включително вина, произведени по метода на биологично производство на територията на Р.Б.О по приходите са анализирали представения договор № 2 от 27.04.2016 г. с ДФ „Земеделие“, съгласно който сдружението получава до 80% финансиране за следните дейности и съпътстващи разходи: брандиране, изработване на интернет страница, изработка и разпространение на рекламни материали, участие и организиране на семинари, прояви и презентации, посещения на лозя и винарни, бизнес мисии, търговски промоции, реклама в САЩ, Китай, Япония. За ревизирания период, полученото от сдружението финансиране от Фонда във връзка с проекта е в размер на 376 215, 87 лева. Установено е също, че за извършените разходи по проекта, сдружението е упражнило право на данъчен кредит в размер на 66 496, 88 лв., формиран основно от получени услуги от „ДЖЕНЕРИС“ АД по фактури с данъчна основа общо в размер на 315 312, 15 лв. и начислен ДДС в общ размер на 63 062, 42 лева. Съгласно представения договор за услуги, „ДЖЕНЕРИС“ АД е задължено да изпълни дейностите по промотиращия проект и съответно да ги продаде като готова услуга на Сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ИЗНОСИТЕЛИТЕ НА ВИНО“. Посочено е, че получените услуги се отнасят за проект Промоция на вина ЗНП/ЗГУ/ сортови вина в САЩ, Китай и Япония, финансиран по мярка „Популяризиране на пазарите на трети държави“ от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 г. - 2018 г., по който ревизираното лице е получило финансиране от ДФЗ. Формирано е заключение, че извършваната дейност не е независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Предвид изложените мотиви, органите по приходите са обосновали извода, че е налице неизпълнение на изискването на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за признаване право на приспадане на данъчен кредит, тъй като всички получени доставки не се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Постановеният отказ е аргументиран с разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съгласно която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

За да отмени РА, съдът е счел, че стопанската дейност на субекта е с цел финансиране на нестопанската, както и, че в РА неправилно е констатирано, ъче извършваната от сдружението дейност, не е независима икономическа по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Посочил е, че конкретната стопанска дейност на оспорващия се състои в промотиране, дегустация, излагане на мостри на вина на възложителя във връзка с провеждането на семинари, търговски промоции и изложение в Китай. За данъчен период м. 11.2017 г. има облагаеми доставки с данъчна основа 25 331, 33 лв. и ДДС 5066, 26 лв. като клиенти на сдружението са неговите членове. Съдът е установил, че предмет на договорите са: промотиране, дегустация, излагане на мостри на вина на възложителя във връзка с провеждането на семинари, търговски промоции и изложение в Китай, като възнаграждението за услугите е разделено на две части: първата част е твърдо възнаграждение за услуга в размер на 3185, 00 лв. и втора част условно възнаграждение - 1% от увеличените продажби на вина на клиента към съответната страна - Китай в следващата една година. За безспорно е прието, че по данни от аналитичен регистър „411 Клиенти“ към 31.12.2017 г., плащания от клиентите по спорните фактури не са извършени. Това е дало основание на съда да приеме, че промотирането е свързано с независимата икономическа дейност на ревизираното лице. Изложил е мотиви, че фактът на въведена ограничителна клауза в чл. 4, т. 4 от договора, сключен между сдружението и ДФ „Земеделие“ по отношение на популяризирането на търговски марки, е ирелевантен, тъй като не променя характера на доставката. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че с непризнаване правото на данъчен кредит само на посоченото основание, се извърша контрол от орган, който няма правомощия по отношение на оперативната програма и средствата отпуснати по нея, което е недопустимо. Мотивирал се е, че критерий за облагаемостта трябва да бъде същността, характера на доставката, а не начина на нейното осъществяване. В заключение съдът е посочил, че след като се касае за реални доставки, отразени счетоводно, то е налице правото на приспадане на данъчен кредит.

Решението на Административен съд София-град е валидно и допустимо, но неправилно.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗДДС дефинира, че независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус, както и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Основанието да бъде отказано право на данъчен кредит на ревизираното лице е свързано с прилагането на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, защото сдружението не извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. В тази връзка настоящият касационен състав не споделя тезата на ответника по касация, че доставките, по които претендира право на приспадане на данъчен кредит в пълен размер, са били използвани само и единствено за осъществяване на последващи облагаеми доставки в рамките на независимата му икономическа дейност. В нито един момент от ревизионното, административното и съдебно производство не са ангажирани доказателства, оборващи по пътя на насрещното доказване фактическите констатации и формираните въз основа на тях правни изводи на органа по приходите. Основателен е касационният довод, че процесните дейности, за които са издадени фактури, не изпълняват изискването на чл. 69, ал. 1 ЗДДС да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, защото тези доставки са пряко свързани с осъществяване на нестопанската дейност, поради което в случая е налице ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за приспадане на данъчен кредит. Сдружението не осъществява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 ЗДДС и не извършва последващи облагаеми доставки по реда на чл. 12 ЗДДС с получените стоки и услуги, свързани с изпълнението на проекта. Доколкото стопанската дейност на сдружението представлява ИЗКЛЮЧЕНИЕ от неговия основен предмет и цел, то неправилно съдът е преценил, че критерий за облагаемостта трябва да бъде същността, характера на доставката, а не начина на осъществяването ѝ, тъй като за целите на облагането с ДДС, то не може да бъде приравнено на обикновен търговец, извършващ по занятие независима икономическа дейност. Видно от данните по делото, основната дейност на сдружението е свързана с управление на проекти по програми на Европейския съюз, а именно изпълнение на дейности по мярка „Популяризиране на пазарите на трети страни“, включена в одобрен проект от министъра на земеделието, храните и горите с Наредба №2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по „Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 г. - 2018 година“. Направените разходи за изпълнение на всеки етап от проекта се одобряват от институцията, отпуснала финансирането. Съгласно подписана декларация от управителя, стопанската дейност на сдружението е промотиране на вина, произведени от членове и нечленове на сдружението. Чрез сключените договори с клиентите, към които ревизираното лице е издало фактури с начислен ДДС през периодите в обхвата на ревизията, жалбоподателят се задължава да предостави услуги по промотиране на вина, дегустация, излагане на мостри на вина, участия в семинари и търговски промоции на провеждано изложение в Китай. В писмените си обяснения, председателят на Сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ИЗНОСИТЕЛИТЕ НА ВИНО“ декларира, че данъчният кредит за ревизирания период, /отказан с оспорвания РА/, е формиран от разходи по проекта, финансиран от ДФЗ и отразени във фактури, издадени от „ДЖЕНЕРИС“ АД.

Видно от представения договор с ДФЗ и сключеният договор с „ДЖЕНЕРИС“ АД е, че безвъзмездната финансова помощ се отпуска за промотиране на български вина в Китай, САЩ и Япония. Основна цел на проекта е подобряване на конкурентоспособността на вина със ЗНП, вина със ЗГУ, сортови вина без ЗНП/ЗГУ, включително вина, произведени по метода на биологично производство на територията на Р.Б.К задължително условие е посочено, че изпълнителят са задължава, както за себе си, така и за евентуалните подизпълнители - да не насочва дейностите за популяризиране на търговски марки, да не насърчава създаването и развитието на търговски марки. В процесните договори, както и в глава четвърта, чл. 31 от Наредба №2/04.04.2014 г. на министъра на земеделието и храните за мярка „Популяризиране на пазарите на трети държави“, са изброени подробно дейностите, подлежащи на финансиране. При извършена справка в Търговския регистър към Агенция по вписванията и сравняване на изброените дейности в цитираните по-горе документи /Наредба №2/04.04.2014 г. на министъра на земеделието и храните, договорът с ДФЗ и договорът с изпълнителя на проекта „ДЖЕНЕРИС“ АД/ се установява, че има съвпадение с целите, за които е учредено сдружението с нестопанска цел. Предвид изложеното, не е възможно да бъдат споделени възраженията на ответника, че финансирането по проекта от ДФЗ и извършените разходи в тази връзка са свързани с независимата икономическа дейност на сдружението. Твърдението на сдружението, че получените стоки и услуги по спорните фактури изпълняват условието на чл. 69, ал. 1 ЗДДС, а именно да са използвани за целите на извършваните облагаеми доставки, е неоснователно и не кореспондира със събраните в хода на ревизията доказателства. Предвид изложеното правилно органът по приходите е преценил, че за получените стоки и услуги, пряко свързани с осъществяване на нестопанската дейност не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Приемайки друго, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно и неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата на Сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ИЗНОСИТЕЛИТЕ НА ВИНО“ срещу РА № Р-22221418000838-091-001/22.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този резултат по спора касаторът има право да му бъдат присъдени поисканите и направени по делото разноски в размер на по 2537, 56- юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, изчислено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и държавна такса от 535, 36 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1429/28.02.2020 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 9077 по описа за 2019 г. на този съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ИЗНОСИТЕЛИТЕ НА ВИНО“ срещу РА № Р-22221418000838-091-001/22.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ИЗНОСИТЕЛИТЕ НА ВИНО“, [ЕИК], да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП сумата от 5610, 18 лева, разноски по делото. Решението е окончателно.