Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на кмета на О. В, чрез процесуален представител адвокат М.К, против решение № 33/19.08.2020 г. по адм. дело № 212/2020 г. по описа на Административен съд – Русе. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяна на решението.
Ответникът - Х.У, чрез адвокат Й.Д, с писмения отговор на касационната жалба оспорва допустимостта на производството, като твърди, че жалбата е подадена след преклузивния срок. В тази връзка прави искане за прекратяване на производството. Алтернативно излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендирани са разноски.
Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество счита същата за неоснователна, тъй като не се установяват релевираните основания за отмяна по чл. 209 от АПК.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на съдебното решение, което е станало на дата 25.08.2020 г., видно от приложената по делото "разписка", която е подписана от страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Х.У срещу Заповед № 164/26.03.2020 г. на кмета на О. В, с която е прекратен договор за наем на пасища и мери от общински поземлен фонд от 20.06.2016 г., вписан в Агенцията по вписвания с вх. № 9817/14.07.2016 г.
С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Посочил е, че в заповедта липсва всяко едно от посочените правни основания, поради което не са налице материалните предпоставки за издаването ѝ – основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Мотивирал е съдебния си акт и с обстоятелството, че е налице и пълно несъответствие между посоченото от административния орган фактическо основание и правните основания за издаване на оспорената заповед.
Въз основа на анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че между Х.У, в качеството ѝ на регистриран собственик на животновъден обект с пасищни селскостопански животни, и О. В, представлявана от кмета на общината, на 20.06.2016 г. е сключен договор за отдаване под наем на шест имота, представляващи пасища и мери, пет от които в землището на гр. В. и един в землището на гр. Г., общ. Ветово. Същият е сключен на основание чл. 37и, ал. 12 вр. чл. 24а, ал. 6, т. 4 от ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) /ЗСПЗЗ/ вр. чл. 100, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. Между страните е разменена писмена кореспонденция, предхождаща издаването на Заповед № 164/26.03.2020 г. на кмета на О. В, която има за цел да установи дали жалбоподателката има регистриран животновъден обект в землището на гр. Г.. С последното си писмо с изх. № 80Х-74-1/17.03.2020 г. кметът на община В. е отправил покана до Х.У за сключване на анекс към договора за наем, със срок на действие стопанската 2020 г. -2021 г., по силата на който имот № 112001, с площ 316. 669 дка, начин на трайно ползване пасище, мера, находящ се в землището на гр. Г., местност "Айкаръ йол" ще отпадне като предмет на сключения договор. С посоченото писмо е предоставен тридневен срок за подписване на анекса, като в случай че същият не бъде подписан ще се счита, че предложението не е прието и договорът за наем ще бъде прекратен. Писмото е получено на 19.03.2020 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне. В предоставения за целта срок анексът не е подписан и с оспорената Заповед № 164/26.03.2020 г. кметът е прекратил договор за наем на пасища и мери от общински поземлен фонд от 20.06.2016 г., вписан в Агенцията по вписвания с вх. № 9817/14.07.2016 г. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Посочените от административния орган правни основания поотделно и дори заедно не могат да ангажират като пряка последица прекратяването на договора за отдаване под наем на имотите, представляващи пасища и мери. От анализа на посочените от административния орган нормативни основания за прекратяване на договора – чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) /ЗМСМА/, чл. 15, ал. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗОС/, чл. 12 от Наредба № 2 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /Наредба № 2/ и чл. 37м от ЗСПЗЗ, правилно административният съд е установил, че не е налице нито едно от регламентираните условията, което да води до прекратяване на договора. Във връзка с предвидения в договора чл. 28, ал. 4, съгласно който договорът се прекратява при неизпълнение на договорните задължения на една от страните, произтичащи от клаузите му - с едномесечно писмено предизвестие по искане на изправната страна, в оспорената заповед също липсва конкретизация по отношение на това за кое договорно задължение се твърди неизпълнение.
Видно от фактическите основания за издаване на Заповед № 164/26.03.2020 г., договорът е прекратен, защото в тридневен срок от отправяне на предложението за подписване на анекс към действащия договор, по отношение на имота, находящ се в землището на гр. Г., местност "Айкаръ йол", такъв не е подписан, респективно предложението не е прието. Правилно първостепенният съд е преценил, че изложените от административния орган фактически основания не кореспондират на посочените правни такива, доколкото последните нямат никаква обективна връзка с прекратяването на наемното правоотношение, възникнало по силата на сключения договор от 20.06.2016 г.
В случая несъответствието на фактически и правни основания за издаване на заповедта води до пълна липса на мотиви, което възпрепятства съдебния контрол за законосъобразност и което ангажира като последица отмяната на административния акт само поради това основание, както е и сторено от Административен съд – Русе.
В случаите по чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, към които се следва да бъде отнесен конкретния казус и предвид бланкетния характер на разпоредбата, посочена като правно основание, от чието наличие се извежда упражненото субективно материално право, е било необходимо органът да изложи фактически обстоятелства съответстващи на определените материалноправни предпоставки, обхванати от цитираните законови текстове, разпоредбата на подзаконовия нормативен акт и прекратителната клауза в договора.
Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, но и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза, или посочване на фактически основания които по никакъв начин не кореспондират на хипотезите на посочената правна норма, не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо са правилни изводите на първоинстанционния съд, че като не са изложени относими фактически основания, които да кореспондират на посочените правни основания е налице основание за отмяната на заповедта по чл. 146, т. 4 от АПК.
Неоснователни се явяват възраженията на касационния жалбоподател, че доколкото Х.У няма регистриран животновъден обект в землището на гр. Г., е налице законово основание за прекратяване на сключения договор за наем на пасища и мери. Това обстоятелство не е посочено като фактическо основание за прекратяването на договорите за всички, описани в обстоятелствената част на административния акт земеделски земи. Отделно от изложеното следва да се посочи, че имотът в землището на гр. Г. е предоставен на Х.У при условията на чл. 37и, ал. 7 от ЗСПЗЗ – поради недостиг на пасища, мери и ливади в землището към разпределените по реда на ал. 6 имоти, е допълнително разпределен имот в съседно землище.
При неоснователността на касационните оплаквания решението като правилно валидно и допустимо следва да остане в сила.
Предвид изхода на спора съобразно чл. 143, ал. 4 от АПК, е основателно искането на ответника по касационна жалба за присъждане на разноски, които са доказани като основание и в размер на 500 лв. и които касаторът следва да му заплати.
Воден от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33/19.08.2020 г. по адм. дело № 212/2020 г. по описа на Административен съд – Русе.
ОСЪЖДА О. В да заплати на Х.У от гр. В., област Р., [адрес], [ЕГН], сумата от 500 /петстотин/ лева, представляващи разноски по делото. Решението е окончателно.