Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от Г.С, чрез упълномощения адвокат С.М, срещу Решение № 6781 от 12.11.2019 г., постановено по адм. д. № 1112 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен предявеният от Стоилов срещу Агенция за социално подпомагане (АСП) иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30000, 00 лв., оставено е без разглеждане искането му ответникът да бъде задължен да извърши фактически действия по изпълнение на Заповед № ЗД/ЗД22/83 от 22.05.2013 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Лозенец и за откриване на случай за „дете в риск“ по отношение на собственото му дете М. - Ж.С.Н с това, Стоилов е осъден да заплати на АСП сумата от 200, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложеното в касационната жалба следва да се приеме, че се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се направеният от първоинстанционния съд извод, че не е доказано, че не е приведена в изпълнение Заповед на директора на ДСП - Лозенец № ЗД/ЗД22/83 от 22.05.2013 г., както и че не е доказно, че не са предприети действия за образуване на случай на „дете в риск“ по негови сигнали. Според касационния жалбоподател, съдът е следвало да вземе предвид, че изготвянето на доклади и предприемането единствено на формални действия от страна на АСП не са довели до конкретен резултат по възобновяване на режима на лични контакти с дъщеря му, както и преодоляване на [състояние]. По изложените причини се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените по...